Не брат, дали са му тежката отговорност, според мен, да бъде преносител на литургичния стандарт - често причастяване. Църквата му е благословила (че го е и задължила) да се причастява постоянно. Така наречената сугуба (допълнителна) благодат не е предпазен шлифер и не става от нея отговорността му по-малка. Това е послушание към Църквата - да се причастява ежедневно. Човек с неговото благоговейно отношение към Светото Причастие едва ли би се причастявал така, ако не му беше вменено като задължение. А ти, според мен, пропускаш съществената част от неговата (на о. Йоан Карамихалев) аргументация, за да се хванеш за една популярна интерпретация, която явно не споделяш - за допълнителната благодат. Но трябва да се замислиш всъщност дали тука става въпрос за благодат в собствения смисъл на думата - Божие действие или за послушание към църквата. Аз мисля, че много изрядно и сериозно се аргументира отеца в този пасаж от текста си - "Изключение правили онези свещенослужители, непосредствено извършващи литургията, които в съответствие с каноните, били задължени да се причастяват за избягване на съблазън сред вярващите и за удостоверяване истинността на извършената литургия /8-о Апостолско правило/" Колкото до последното, за което ти си се хванал - правиш от мухата слон, смятам. С уважение: твой приятел Светльо