„Неврокопска света митрополия към Българската православна църква е взела решение да се направят постъпки за канонизирането на Неврокопския митрополит Борис, убит през 1948 г.“ - съобщи за Радио Благоевград днес Неврокопският митрополит Серафим, по време на традиционната среща с дамите, носителки на приза „Жена на годината за Благоевград“. 

Митрополит Борис (Разумов) Неврокопски (1888-1948)

Пътят към Голгота

Неврокопският митрополит Борис (в света Вангел Симов Разумов) е роден на 8 ноември 1888 г. - Димитровден, в с. Гявато (Битолско). Житейският му път по чуден начин е свързан с Божия угодник св. вмчк Димитрий Солунски, особено почитан в родния му край. Пак на Димитровден, точно след 60 години, той се представя в Господа, обагрен с мъченическа кръв.

Още от малък бъдещият митрополит Борис проявява любов към Словото Божие и учението. Завършва трети клас в мъжката гимназия в Одрин през 1904 г. с отличие. През есента на 1903 г. баща му загива като четник в Илинденското въстание под войводството на Георги Сугарев.

През 1904 г. Вангел Разумов е в Цариград, в българската църква "Св. Стефан", където привлича вниманието на екзарх Йосиф. Той му отпуска стипендия за Цариградската духовна семинария, която завършва с отличие през 1910 г. На 10 юни в църквата "Св. Стефан" Неврокопският митрополит Иларион го посвещава в монашески, иподяконски и йеродяконски чин. През 1915 г. йеродякон Борис завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен "доктор по богословие".

На 25 ноември 1917 г. йеродякон Борис приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим. Св. Синод му възлага мисията да обгрижва българската колония в Будапеща. От 1924 до 1926 г. оглавява културно-просветния отдел при Св. Синод и е предстоятел на храм "Св. Александър Невски".

В следващите пет години, до септември 1931 г., архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария. След това до 1935 г. вече като епископ Борис е главен секретар на Св. Синод. През 1932 г. е натоварен с историческата мисия по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия. Преговорите приключват успешно на 22 февруари 1945 г.

На 24 март 1935 г. епископ Борис е избран за митрополит на Неврокопска епархия. В престолния си град Неврокоп народът го посреща с "Добре дошъл, Владико светий".

За кратък период от време митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма.

Наричат го "съвестта на Българската църква" заради изключителната му ерудиция (владеел е свободно 13 езика) и непримиримата му борба срещу атеизма на комунистическата идеология. На 29 септември 1948 г. изпраща писмо - протест срещу безчинствата на комунистическата управа в Неврокопска епархия до Св. Синод.

Окръжният комитет на БКП го обявява за враг № 1 на народната власт. През 1948 г. във в. "Работническо дело" излиза статия срещу митрополит Борис, озаглавена "Един недостоен служител на Българската православна църква". Въпреки всичко той не прекратява борбата си за връщането на църковните имоти, за връщането на вероучението в училище и не спира преиздаването на брошурата си "Кризата в нашето училище", където основната теза е, че нашето училище обучава, но не възпитава.

На 8 ноември 1948 г. митрополит Борис служи празнична литургия в с. Коларово. Там е застрелян от Илия Стаменов от с. Хърсово. Последните думи на митрополит Борис били: "Недей! Вършиш голям грях!"

Илия Стаменов е осъден на 7 години затвор, от които излежава 3 на лек режим, но свършва в лудницата, като непрекъснато повтаря: "Аз го убих, аз го убих..."

Мартин Николов 
Църковен вестник, брой 10 за 2003 г. (Със съкращения)