На 31 декември 2010 г. се навършват 124 г. от рождението на Негово високопреосвещенство Северноамериканския и Австралийски митрополит Андрей. Трябва да отдадем нужната почит и внимание на този голям радетел на Православието.
В храм „Сети Йоан Рилски” гр. Търговище, той неведнъж е отправял горещи молитви към Бог за здраве и добро преуспяване на народа. Блаженопочившият йерарх Северноамериканският и Австралийски митрополит Андрей със своята църковно просветна дейност, в продължение на повече от 60 години, е създал само радост и утеха за Българската православна църква. Пораснал и възпитан, укрепнал във вяра и благочестие, още преди и след приемане на духовен сан, бъдещият митрополит Андрей започва стихийно своя църковно-родолюбив подвиг, най-вече в Русия, Екзархията в Цариград и Америка.
Стоян Петков е роден на 31. XII 1886 г. в с. Врачеш, Ботевградско, но детските и юношеските му години преминават в Търговище, където се преселват родителите му. Учи в Софийската духовна семинария 1904 - 1909 г., след което продължава образованието си в историко-филологическия факултет на Софийския университет. През 1911 г. заминава за Русия, където с конкурс спечелва стипендия за Московската духовна академия, в Санкт Петербург учи в духовна семинария. През 1914 - 1915 г. участва в руската армия като доброволец-секретар в І отряд на Държавната дума. Награден с Георгиевски медал за храброст, ІV-та степен и Станиславски медал за усърдие. През 1916 г. се завърнал в Московската духовна академия и получил научна степен кандидат на богословието.
От септември 1916 г. до юни 1918 г. е преподавател в Знаменските курсове и учител в школата на Розенкранцовата фабрика в Петербург. Става един от най - приближените до императорското семейство. Участвал е в Кръстовъздвиженското братство в Черниговска губерния, Глуховски уезд, местечко Янполь. Основател на братството е Николай Николаевич Неплюев, споменава се и името на проф. Тареев от Московската духовна академия. Опитът от братството му помага да организира в България младежки православни дружества и православно - християнски братства.
От 1919 г. до началото на 1921 г. бъдещият митрополит работи във Вероизповедния отдел на министерството на външните работи. От 1921 до 1926 г. учителствува в Софийската духовна семинария. През това време основава Православни библейски курсове, които провежда преди всичко в храм "Св. Николай Чудотворец" до Софийска митрополия и в отделни райони из страната и допринася за разпространяването на православната вяра.
Подпомага развитието на дейността на основаните преди това православни християнски дружества, поради което през януари 1927 г. е назначен за главен ръководител на тези братства, което прави до септември 1934 г. В същото време създава православно християнско движение на младежта за приобщаване на младото поколение към православната вяра и традиция. Създават се ученически и детски църковно християнски дружества. На конгреса от 28 - 30 VIII 1924 г. в Софийската духовна семинария е учреден Съюз на ученическите православни дружества. За главен ръководител на съюза е избран Стоян Петков. През 1927 г. Съюзът наброява до 4000 члена в 40 различни клона. Министерството на народното просвещение съдейства за организиране на дружества в училищата, като се обръща с писмо №1250 / 15 I 1927 г. до директорите на пълните и непълни средни училища и до окръжните училищни инспектори. От 1925 до 1929 г. е началник на културно - просветния отдел на Св. Синод.
На 14 XII 1928 г. е постриган за монах, с името Андрей в Черепишкия манастир "Успение Богородично" от Старозагорския митрополит Павел, който го ръкополага на следващия ден за иеродиакон, а на 16 - ти за иеромонах. На 30 декември с. г. в Синодалния параклис "Св. рвнап. Цар Борис" го възвежда в архимандритско достойнство. За Велички епископ е ръкоположен на 20. IV 1929 г. в катедралния храм - паметник "Св. Успение Богородично", гр. Варна и става викарий на Варненския и Преславски митрополит Симеон до кончината му - 1937 г.
През 1937 г. Св. Синод изпраща епископ Андрей да управлява Американската българска епархия в Ню Йорк, САЩ. До избухването на Втората световна война от САЩ, Канада и Южна Америка идват писма от българската диаспора, с благодарност за учредяването на епархията и изпращането на епископ Андрей като неин архиерей. Създават се много нови Български православни църковни общини, строят се молитвени храмове.
През септември 1942 г. епископ Андрей е изпратен от Св. Синод да организира погребението на починалия в Цариград екзархийски наместник, епископ Климент Главиницки. След погребението епископ Андрей остава в Цариград до март 1945 г. като екзархийски наместник. Като такъв, заедно с Борис Неврокопски и Софроний Търновски, води преговорите с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата от БПЦ. След завършването на преговорите заминава за епархията си в САЩ.
На 26 юли 1947 г. в Бъфало, щат Ню Йорк, епархийския избирателен събор, излъчен от клира и миряните, избира Андрей епископ Велички за Митрополит американски. Под натиска на Отечественофронтовското правителство и лично на Георги Димитров, Св. Синод не признава избора. Но не може да упражни пряк натиск и води преписка с митрополит Андрей. Едва през 1963 г. Св. Синод прави каноничен (по църковно право) избор на Митрополит американски и австралийски Андрей. След като БПЦ създава три епархии в САЩ, Канада и Австралия, той остава Нюйоркски митрополит.
Почива на 9 август 1972 г., и е погребан в притвора на храма - паметник "Св. Йоан Рилски", гр. Търговище, където израсъл и дарил на храма средства за уникалния иконостас, свещенически одежди и др., а на града, така необходимата пречиствателна станция за питейна вода.
Живота на тоя бележит дипломат в расо и строител на величавата сграда на задграничната ни църква в Северна Америка и Австралия, приносител за сваляне на схизмата, позволява поне за миг да отдадем почит на делото и подвига му, да оценим каква Божия благословия за българите тук и в чужбина е фактът на неговото появяване на фона на българския общоцърковен живот.
ВЕЧНАЯ ПАМЕТ!
Материалът е подготвен от презвитера Валентина Проданова. Използвани за записки на ст.ик. Васил Коев – Архиерейски наместник на гр. Търговище и близък съратник на митрополит Андрей
