„Както нивата има нужда от постоянна грижа, така и човешката душа се нуждае от наставления, утеха и духовна храна, която е Словото Божие. Надявам се с Божията подкрепа и общите усилия на свещенослужителите на Западно- и Средноевропейската епархия да съхраним вярата и православната традиция в сърцата на нашите сънародници зад граница.”, казва духовният посланик на Българската православна църква в Европа епископ Антоний.
- Благословете, Ваше Преосвещенство! В края сме на Великия пост. В Страстната седмица сякаш сме по-близо до Христос. Какво не трябва да пропуска човек, за да е в канона, макар да е трудно това на днешно време?
- Знаете ли, повечето хора разбират канона като нещо закостеняло или старомодно, бреме, което не можем да носим тук и сега, а всъщност канонът е свобода за християнина. Той е отъпкан път, който трябва да следваме, път, който няма да ни отведе в погрешна посока, път, който ще ни отведе при Бога. Канонът е пътеводна светлина, която просвещава човека, духовен фар, който ориентира човешката душа към Бога. Той е твърдина и пазител на вярата, а за враговете на църквата е меч и щит, срещу които не могат да устоят. Постът е благодатно време за душата на християнина, тихо пристанище, в което корабът на житейското ни странстване акостира, за да се приготви за новото излизане в откритите води на бурното море на съвременния живот. Постът е глътка въздух преди отново да потънем в дълбините на житейската бездна. Трябва да възприемаме поста като благодатно средство за очистване на ума, чувствата и волята ни, а не като тежко бреме, което носим, за да угодим на околните ни. Християнинът пости от любов към Бога, неговата душа страда с Христа, за да възкръсне заедно с Христа и да живее вечно. Църквата ни учи, че постът е средство, а не самоцел. Средство, чрез което човек по-лесно достига до Бога, духовен опит, който ни смирява, ободрява и кара да търсим пътя, който Христос ни показа и завеща да следваме. Да постим телесно, да постим духовно. Телесният пост трябва да бъде отображение на духовния пост, а не своеобразна диета, плод на човешкото самомнение или суета. Храната е насъщна потребност за организма на човека, но не трябва да я превръщаме от слуга в господар на тялото. В съвремието ни има много литература, свързана с православната вяра и прилагането й в живота ни. Когато търсим отговорите на въпросите, които касаят нашата вяра, нека да ги търсим в Дома Господен – Храма, където Светият Дух пребъдва во веки.
- Вие духовно обгрижвате нашите сънародници от цяла Средна и Западна Европа, където имаме църковни общини. Какво Ви се иска най-напред да им кажете, когато Ви посрещат?
- Епископът е образ на Христос и затова следвайки Неговия пример, винаги поздравявам нашите сънародници с думите: „Мир вам!”, та Христовият мир да пребъдва в душите и сърцата им. Срещите ни преминават в духа на евангелската любов. Първо, заедно отправяме нашата обща молитва към Подателя на всички блага в храма и след това разговаряме за вярата, традициите и обичаите ни. С енорийските свещеници по места обсъждаме въпроси, касаещи добруването на вярващите в техните енории – богослуженията, благолепието на храма, духовни събития и тържества. Тези срещи са духовен заряд, както за вярващите, така и за нас - свещенослужителите. Духовните успехи на вярата са плод на съвместните усилия на клир и народ, защото всички сме членове от общото тяло на Църквата Христова. Затова трябва да преживяваме заедно, както успехите и духовните радости, така и изпитанията и скръбта. Само така Христос ще бъде посред нас.
- Има ли разлика в отношението им към църквата от първите Ви срещи с тях и сега?
- Нашите сънародници макар да живеят далеч от Родината ни, всякога живеят със спомена за България. Българите са закърмени със светото православие и макар през годините на войнстващ атеизъм, неговите идеолози да се опитваха да заличат вярата в Бога, тази исконна връзка продължава да връща българина към корените му. Пламъкът на вярата се поддържа от благодатното свещенство, на което Бог е поверил душите на богомолния народ. Нашата задача е да бъдем образ на Христа, негови подражатели в изпълнението на пастирския ни дълг. Всяко архипастирско посещение на вярващите им вдъхва още по-силна вяра и насърчение в пътя на нашето спасение. Това зависи от самите нас – свещенослужителите, защото с една дума можем да спасим една човешка душа и с една дума да я погубим. Както нивата има нужда от постоянна грижа, така духовната нива – човешката душа, се нуждае от наставления, утеха и духовна храна, която е Словото Божие. Надявам се с Божията подкрепа и общите усилия на свещенослужителите на Западно- и Средноевропейската епархия да съхраним вярата и православната традиция в сърцата на нашите сънародници зад граница. От нас Бог иска твърда вяра, себежертвено служение на олтара и народа, воля и постоянство, а останалото Той ще свърши.
- Църквата с какво може да помага за смаляване на носталгията?
- Православната църква зад граница винаги е била и ще бъде духовен мост на българите с нашата Родина. Прелиствайки страниците на българската история, виждаме, че именно Църквата е играла основополагаща роля в просперитета и успехите на България. Тук храмът освен Дом Господен и място за среща на вярващия с Бога, е и културно-просветно средище, където хората след като се наситят с духовна храна - Словото Божие, разменят полезни мисли и общи идеи за тяхното добруване. Духовникът зад граница освен свещенослужител е и дипломат. Наред със своите пастирски обязаности той трябва да помага на българите, които пристигат в чужбина, за тяхното интегриране в средата на съответната страна, стига те самите да не спекулират с това.
- Как да са съпричастни вярващите по време на служенията, когато не могат да стигнат до храма? В Европа разстоянията са огромни.
- Във всеки голям град на Европа има православен храм и дори няколко. Това се дължи на дългогодишното присъствие на гръцка, руска, сръбска, румънска емиграция. Разбира се, в по-голямата част на европейските столици има и български църковни общини. Информацията за тях и свещенослужителите им е поместена в официалния сайт на Българската патриаршия. Наистина, в европейските градове разстоянията са огромни, но пък затова има изградена отлична инфраструктура с подземен и надземен транспорт. Всичко зависи от желанието на българина. Има българи, които само и само да дойдат на богослужение в неделния ден, пропътуват стотици километри и няколко часа. За вярата няма граници, изключвам хората с увреждания, престарелите, финансово необезпечените и болните. В нашето съвремие има вече доста информация за вярата в интернет – богослужение, проповеди и духовна литература, от които човек може да съхрани и обогати вярата си. Трябва да се съветваме със свещеника къде и какво да търсим в интернет пространството, защото не всичко е съобразено с канона, учението и традицията на православната църква.
- Какво е нужно, за да си направи човек „малък храм”- например в жилище, в квартира? За да се почувства усамотен в молитва?
- Заръката на нашия Спасител бе постоянно да се молим и за всичко да благодарим. Затова всеки християнин трябва в своя дом да има молитвен кът, където, когато не може да отиде в храма или изпита духовна потребност, да отправи своята молитва към Бога. В този молитвен кът може да има икона с кандило или много икони, това зависи от възможностите на всеки един поотделно. Също така там трябва да стои молитвеникът, Свещеното писание, църковното календарче и друга богословска литература. Нужно е да се знае, че вярващият не трябва произволно да чете духовната литература, всичко това – молитвеното правило и духовното четиво, трябва да става с благословението на духовния изповедник на всеки един. Духовният старец знае най-добре душата на своя духовен син или дъщеря и насочва духовните им сетива в правилната посока, за да придобият още по-голяма духовна полза от молитвата и духовните четива. Във всеки един православен храм можем да намерим молитвеник и духовно четиво.
- Когато напускат родината ни, нашите българи по-вярващи или по-невярващи стават? Обикновено търсим Бог, когато сме затруднени, когато сме в неизвестност за бъдещето си.
- Вярата е вродена във всеки човек, защото сме призвани от нашия Създател и Творец да търсим и да се уподобяваме Нему през целия ни земен път. Българинът, за жалост, е повече суеверен, отколкото разумно вярващ в Бога. Мнозина ще посочат хиляди причини за настоящето състояние на нашите сънародници по отношение на практикуването на православната вяра. Но Истината е една, тя е Христос - нашия Бог. Всеки, който търси, ще намери и който хлопа, ще му се отвори, казва Той. Българите сме свикнали за бъдем критични към околните и снизходителни към самите нас. Това е обърната призма на православното учение за любовта към Бога, ближния и себе си. Ние трябва да бъдем взискателни към себе си, снизходителни към ближните и предани на Бога, но за жалост Бог рядко присъства в нашите мисли, чувства, дела и слова. Не защото Го няма, а защото сме Го забравили или не искаме да Го приемем в своя дом, за да не ни изобличи и поиска дела на покаяние и себежертва. Търсим Бог, когато сме в тежки моменти, когато човешката гордост и самомнение са изчерпали своя капацитет. Независимо от това, ако молитвата ни е от сърце чисто и смирено, осъзнало безсилието на света и силата на Бога, Той ще чуе нашата молитва. Тогава нека да бъдем като прокажения от притчата, да се върнем и да благодарим и въздадем Богу слава. Това, което предлага животът на българите в чужбина, не винаги оправдава техните очаквания. Тогава мнозина от тях изпадат в отчаяние и униние, но нека помним, че само Бог, Който е любов и промислител на живота ни, е в състояние да обърне мъката ни в радост, тежестта на ежедневието ни в иго благо и бреме леко, сълзите на мъка - в сълзи на радост и любов. Когато живеем за Бога, по Бога и с Бога, тогава Той не ще ни изостави и ще бди над нашия живот.
