Пожарът в катедралата „Нотр Дам” като че ли изпепели и едни кадри, които от няколко дни обикалят световните (и родни) медии, разпалвайки хиляди коментари и полемики в обществото и в социалните мрежи. Въпросните кадри са от аудиенция на папа Франциск при президента на Южен Судан и лидера на опозицията и на тях се вижда как главата на (Римо) Католическата църква се навежда ничком, последователно целува краката на двамата политически лидери и ги моли да не допускат нова гражданска война.
За една част от обществото този жест е изключителен пример за смирение, за други - това „смирение” е поредната „сценка”, умело режисирана от PR-отдела на Ватикана.
Полезно е да се помни, че още от възкачването си на папския престол кардинал Хорхе Марио Берголио отправи призив за една „бедна Църква” и категорично заяви намерението си невинаги да спазва протокола на Ватикана (един от най-строгите на планетата, съперничещ си, по своята педантичност, може би единствено с протокола в Бъкингам).
Франциск отказа да обуе традиционните за папата червени обувки; използва евтин автомобил; обикаля свободно улиците на Рим, за да си купи парче пица; измива публично краката на мигранти; отказва да съди хората заради сексуалната им ориентация („ако са добронамерени и търсят Бога”); афишира изключително топлото си отношение към православния свят и дори присъства на православни песнопения и т.н., и т.н….
Но на фона на този щедро демонстриран либерализъм и реформаторски дух, папа Франциск често се допитва до своя предшественик Бенедикт XVI – един съвсем „традиционен” и консервативен папа, към личността и опита на когото либералът-реформатор Франциск нееднократно е заявявал своето дълбоко уважение.
Въпреки че Франциск подражава на Христос, Който измива краката на своите апостоли, но Христос прави това на Тайната вечеря, а не на площада, пред множеството – като добър PR на смирението, съпроводен от одобрително клатене на глава и многозначително цъкане с език от „зрителите”.
Какво му пречеше на аудиенцията с южносуданските лидери да ги призове за мир и да целуне краката им на шест очи?
Ами, просто това нямаше да е добър PR.
Главното питане тук обаче е друго – кой има по-голяма нужда от подобни акции и представления?
Миряните? Медиите? Или Ватикана?
И трябва ли ние – православните, да обръщаме такова внимание на дейността на папата и да се възмущаваме от неговите действия, след като от 1054 година не сме в общение с (Римо) Католическата църква?
Мисията на всеки, който е Христов, на всеки православен е да разкрива заблудата на „Филиокве”, заблудата за „наместничеството” на Христос на земята, заблудата за „непогрешимостта” на един обикновен човек, пък бил и той и римски понтифик.
Да се каже ясно, че разместването на Десетте Божии заповеди, всъщност е нищо друго, освен светотатство.
Но, за да отвориш очите на заблудения, трябва да го познаваш.
А няма как да познаваш другия, ако не познаваш себе си и собствената си вяра. За съжаление, българите често утоляват духовната си жажда със странен бульон от езичество, суеверие и „битово християнство”.
И всичко това се случва на фона на внушителните над 80% български граждани, гордо заявяващи се като „православни”, повечето, от които, преди да отидат „на църква”, минават през врачката. Или обратно.
Когато „православното” ти съзнание не е изпълнено със знания за вярата ти, а сърцето ти не прелива от духовен опит, се получава вакуум, който е идеална почва за камуфлажната духовност, засявана, наторявана и грижливо поливана от врачките, кукерите и среднощните ТВ-магове.
Главната вина за това е в един режим, който половин век даваше всичко от себе си, за да смачка душата на българина, и в този си стремеж надмина собствените си очаквания. Но това е друга тема, a нашата беше за пиара.
Пиарът, който е реклама. А рекламата се крепи, ако не на откровената лъжа, то поне на украсяването на фактите и „розовата” хипербола. А дали ще им се поддадем, е избор на всеки един от нас – „зрителите”.
Не може да се поддаде и да бъде излъган, само онзи, който познава сърцето си и своята вяра.
