Бях на заточение. Годината беше гладна. Нямаше нищо за ядене. Работата беше много тежка. А за ядене нямаше нищо. Почти съвсем нищо. Освен това зимата беше сурова, мрачна. Транспортът закъса и доставките се прекратиха. Няколко денонощия бяхме съвсем гладни и студувахме. Температурата падна до четиридесет градуса под нулата. Птиците замръзваха, както си летяха. А дрешките ни ... Много от събратята ми легнаха на легло, останаха без сили, не можеха да ходят. Аз също се канех да умирам от глад и студ.
Нощувахме в отделни къщурки, едни такива малки и съвсем порутени. Прозорците бяха затъкнати с парцали. На пода сняг, навят през процепите. Вратата полуотворена. Покрита с цял вагон лед.
Вечерта беше студена. Лежах, омотан в парцали. Мразът влизаше и вледеняваше цялото тяло. Изведнъж много ми се приспа. Прекрасно знаех, че това е предвестник на смъртта. Само да заспя и ...край, повече никога нямаше да стана. Като се попривдигнах с труд, реших за последно да се помоля на свети Николай Чудотворец: „Угодниче Божий, - му казах, - аз умирам. Ти всичко виждаш. Ти си бърз застъпник, ела при мен, помогни ми”. По-нататък не помня какво съм казал или не съм казал, - не помня. Само чувам силно тропане по вратата. Отворих. Поривът на силния вятър обсипа лицето ми със студен сняг. Нямаше никой.
Но какво е това? Пресни следи пред вратата. Загледах се по-нататък зад ъгъла... Стои един голям сак. Снегът още не е успял да го засипе. Боже мой, що за привидение е това? Още веднъж погледнах следите. Водеха към гората. Наоколо никаква душа. Само бурята бушува още по-силно.
Взех сака. Тежеше. Донесох го в къщурката, отворих го... Мили мои дечица... – и старецът се разрида. – В сака имаше пресни хлябове. Още топли, съвсем горещи! Като че току-що са ги извадили от печката. А каква ти там печка?! На петдесет версти нямаше нито една истинска къща, само заточеници и арестанти.
И ето, с тези хлябове ние живяхме цяла седмица. Когато виелицата утихна, ни донесоха дажбите. И никой тогава не умря. Чувахме, че в другите лагери мнозина замръзнали в снежната буря. А от нашите никой не замръзна. Чудотворецът Николай ни спаси!...
Сретенски календар: Заветите на руските новомъченици и изповедници
19 декември 2005 г.