Чудотворните икони на св.Николай се пази в атонския манастир Григориат, чийто съборен храм е посветен на свети Николай Чудотворец. Иконата се намира в проскинитарий пред дясната колона на храма и дълги години е обект на почитание.
Манастирското предание е запазило до наши дни много древни и нови чудеса на светеца, предавани устно и записани в ръкописите и частично публикувани в книгата на монаха от Григориат, стареца Варлаам.
Едно от тях е чудесното спасение на братята от манастира от глад през зимата на немската окупация (1940-1941 г.).
Хлябът в манастирските хамбари свършил. При монасите дошъл непознат възрастен свещеник и попитал какво правят и къде е хлябът им. Монасите казали, че това са последните зърна пшеница. Непознатият свещеник взел малко хлебни зърна, благословил и ги хвърлил върху последния хляб. Благословил четирите страни на света, манастира и морето.
Монасите попитали свещеника откъде е и му предолжили хляб и маслини.
- Отдалече, от град Мир, област Ликия – отговорил той.
Един монах му донесъл почерпка, но старецът станал невидим.
По чудесен начин благословеният хляб стигнал до новия урожай и никой не гладувал.
Още едно чудо се случило през април 1850 г. Към манастирската арсана акостирал кораб, за да бъде натоварен с дърва. По време на товареното се вдигнал силен вятър, който разбушувал морето до такава степен, че корабът едва не потънал. Като изгубили всякаква надежда, моряците се обърнали за помощ към свети Николай и попросили монасите да се помолят на светеца. Щом започнали да се молят, вятърът утихнал и над морето се възцарила тишина. Моряците благодарили на светеца и по-късно му предали в дар малко сребърно корабче, което и досега стои закачено за иконата на свети Николай, за вечен спомен.
Върху чудотворната икона свети Николай е изобразен установения тип иконография в анфас, в облачение, благославяйки с дясната ръка и държейки затворено Евангелие в лявата. Вляво от светеца е Иисус Христос с Евангелие, а вдясно – св. Богородица с омофор, съответно препращащи към чудото, станало по време на Първия вселенски събор през 325 г. в Никея. Фигурата на светеца се разполага в дълбочина на арката, поддържана от колони, разделящи вертикалното пространство на иконата на две зони, в които са изобразени по шест фигури светии.
През 1838 г., с усърдието на проигумена на манастира Нектарий, иконата се сдобила с изкусен сребърен обков, повтарящ иконографията на ръкописната икона.
