Божията майка, когато е необходимо, веднага отговаря на нашата молитва; а когато не – ни оставя, за да може у нас лека-полека да се изградят устойчивост и мъжество. Когато живеех в манастира Филотей, веднъж веднага след всенощната служба за празника на Божията майка един от старшите монаси ме изпрати с писмо до Иверския манастир.

След това трябваше да отида на манастирското пристанище, да посрещна един старец от кораба, за да го придружа до манастира – разстоянието беше половин час пеша.

Тъкмо беше свършил постът и беше минало бдението. По това време аз разделях Успенския пост на две части: до Преображение  не ядях нищо, на Преображение ядях, а след това до Успение отново нищо не ядях. От манастира излязох веднага след всенощната служба и дори не се сетих да взема със себе си малко сухар. Пристигнах в Иверския манастир, предадох писмото и тръгнах към пристана да чакам кораба. Той трябваше да пристигне около четири часа следобед, но закъсняваше. Почувствах се зле. Встрани лежаха куп дървени трупи, приличащи на телеграфни стълбове, и аз си казах на ум: „Ще отида да седна там, за да не ме види някой и да пита какво ми е“.

Когато седнах, ми дойде мисълта да се помоля на Божията майка, тя да се погрижи някакси за мен. Но в този миг помислих: „Нещастнико, и за такива дреболии ли ще безпокоиш Богородица?“ Тогава видях право пред себе си един монах. Той държеше в ръцете си кръгъл хляб, две смокини и голяма чепка грозде. „Вземи това за слава на Владичицата Богородица“ – каза той и изчезна. Тук вече не можах да сдържа сълзите си от умиление; за ядене забравих и да мисля...

Да, да! Ето каква Майка имаме! Грижи се дори за най-малкото! Нали разбираш какво означава това!

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре