ЦВЕТЯТА БЯХА ВСЕ ЕДНО СЕГА ОТКЪСНАТИ
Бях току-що постъпила като клисарка в Руската църква в София и много се притеснявах дали се справям добре. Една вечер, когато вече трябваше да затваряме храма, бях в криптата и както обикновено отидох да избърша със спирт плочата на гроба на владика Серафим (по това време той още не беше канонизиран) и да му се помоля за последно през този ден.
Тогава видях, че някой беше поставил върху гроба на дядо Серафим много карамфили, но не цели, а само главичките и ги беше разпръснал отгоре. Тъй като трябваше да предам на колежката след мен всичко измито и изчистено, си помислих, че както е топло, до сутринта главичките карамфили ще изсъхнат и няма да представляват приятна гледка. Охраната ме чакаше само мен, за да затвори храма, затова като най-бързо решение ги прибрах в найлонов плик и ги занесох вкъщи.
Мина повече от седмица, аз съвсем бях забравила за плика с откъснатите карамфили. Когато го отворих, онемях! Въпреки че беше топло, а те бяха в найлонов плик, цветовете бяха все едно сега откъснати и дори бяха станали по–големи, съвсем живи и по-хубави, отколкото когато ги прибрах!
Р.Й.
СВ. СЕРАФИМ МЕ ПРЕДПАЗИ ОТ КРАДЦИ
Пътувах с автобус 72 към Орлов мост, имаше задръстване и рейсът ту тръгваше, ту спираше. По едно време, малко преди спирката изведнъж започна голяма блъсканица. Усетих, че не мога да си стоя на краката и че ще падна върху седналите в близост пътници. Започнах да се моля на дядо Серафим да ми помогне да мога да се закрепя права. В същия миг чух гласа на човека до мен: „Госпожо, това вашето портмоне ли е?“ Разбрах, че блъсканицата е била инсценирана за отвличане на вниманието, докато ме обират. Чантата ми беше отворена и портмонето ми беше вече в ръцете на високия господин пред мене. Протегнах се и си го прибрах, видях как му почервеняха ушите и вратът. Сред слезлите на Орлов мост се открояваше групата на джебчиите, които недоволстваха срещу високия мъж, че се е провалил в кражбата.
Продължих до следващата спирка с изпълнено с благодарност сърце за неочакваната помощ на св. Серафим, който още не беше канонизиран, но вярвах, че е чудотворец. Бях го помолила просто да мога да се закрепя върху краката си, а той ме предпази от обир.
ОСВЕТЕНАТА ЦИКЛАМА
Малко преди Никулден имаше бригада в Руската църква. Отидох да помогна с каквото мога. Приключвахме, когато служителка в храма поднесе на една млада двойка саксия с циклама, ала те отказаха да я вземат.
Предложи я на мен, но аз отговорих, че явно не се справям с гледането на циклами, понеже и двете, които са ми подарявали, загинаха. Жената настоя с думите, че тази саксия е била върху гроба на св. Серафим, така че се е осветила и цветето ще ми цъфти дълго.
Наистина, минаха повече от десет години, а цикламата, без особени грижи от моя страна, цъфти обилно два пъти годишно с нежни ярко цикламени цветове!
Василка Нанева
