В Сирия имало един град, наречен Рамел, в който се зидала каменна църква на името на свети великомъченик Георги. Но понеже по тия места нямало камъни, от които би могло да се издялат колони за укрепване на църковното здание, мнозина боголюбиви рамелски граждани отивали по чужди страни да купуват подобни колони за строящата се църква, като харчели много пари за тях и по морски път ги докарвали до означеното място.
Тогава и една благочестива вдовица, която имала голямо усърдие и вяра към свети Георги, при цялата си сиромашия отишла и тя да купи на Светия една колона. Като купила в далечна страна красива колона, я докарала до морския бряг, където случайно намерила богат рамелски градоначалник, който също бил купил няколко стълба и ги товарил на един кораб. Вдовицата много му се молила да вземе и нейния стълб, та заедно с неговите да ги закара до църквата на мъченика, но той не послушал молбата ѝ, а натоварил само своите стълбове в кораба и заминал към Рамел. От жалост горката жена се хвърлила на земята, като плачела безутешно и призовавала на помощ свети Георги да ѝ помогне и нейният стълб да бъде на споменатото място, където се зидала църквата в чест на името му.
Така като плачела и скърбяла, ненадейно задрямала и насън ѝ се явил свети Георги във воеводски чин, яхнал бял кон, и като дошъл до нея, я вдигнал от земята и я попитал за причината на голямата ѝ скръб. Като му обяснила всичко подробно за станалото, тя забелязала, че свети великомъченик Георги, слизайки от коня, я попитал от коя страна желае да се постави нейният стълб в новостроящата се църква. Тя му отговорила, че има желание да се постави на дясната страна. Тогава свети Георги написал с пръста си: Стълбът на вдовицата да се постави от дясната страна в църквата и да е втори поред. Щом свършил надписването, казал на вдовицата да му помогне и двамата, като хванали стълба, той станал толкова лек, че без никаква трудност го хвърлили в морето.
Благочестивата вдовица гледала всичко насън, а когато се събудила, наистина стълбът вече го нямало на брега, и като възложила надеждата си на Бога и на свети Георги, с радост заминала за своето отечество. Но преди да стигне у дома си и преди да отплува споменатият кораб, нейният стълб се намерил в Рамелското пристанище. Когато пристигнал оня градоначалник, на име Василиск, возещ в кораба своите стълбове, и като излязъл на пристанището, с голямо удивление забелязал вдовичния стълб и писаното от пръста на Светия, от което на пръв поглед очите на човека се лъжели и можел да си помисли, че е писано на глина, а не на камък. Василикс, като разбрал извършеното чудо от свети Георги, си признал грешката и се каел много, че така презрял молбата на вдовицата и със съкрушено сърце молел за прошка Светия, която получил, когато свети великомъченик Георги му се явил в съновидение.
И така стълбът на вдовицата бил поставен на онова място в църквата, където заповядал свети Георги, в памет на жената и за спомен на великото чудо, което направил Христовият мъченик, а най-вече за прославяне на нашия Христос Бог, Който е източник на всички чудеса...
Горе: Аравийската чудотворна икона на св. вмчк. Георги Победоносец в Зографския манастир на Света Гора Атон
