Две благоговейни жени от Коница, госпожа Пенелопа Мурелату и госпожа Пенелопа Барбути, помагали на отец Паисий в градината. Веднъж след повечерието те отишли в манастирския хотел и легнали рано да спят. През нощта, чувайки да бие манастирското клепало, те се събудили и като излезли от стаята, видели, че Старецът също излиза от килията си. Старецът им казал: „Благословени души, не ви ли помолих да не удряте нощем клепалото?“
Жените с недоумение отговорили, че те дори не са се и докосвали до клепалото. И изведнъж забелязали, че някаква Жена влиза в храма и става невидима. Видели Я в профил – от рамото и надолу – ръката и омофора Ѝ.
Това била Пресвета Богородица, Чието среднощно посещение било възвестено от клепалото, което започнало само да бие.
Виждайки Пресвета Богородица, Старецът, който дотогава разговарял на висок глас, от благоговение и свещен трепет замлъкнал, давайки знак на жените да се прибират, като и самият той влязъл в килията си.
Около полунощ ги извикал в храма и отслужили молебен на Пресвета Богородица. След молебена той им казал: „Бог ви удостои да видите Майката Божия. Но не казвайте на никого за това“.
