По време Свещеното Предание предхожда Свещеното Писание. Господ Иисус Христос предал на човеците устно словата, които Му дал Неговият небесен Отец (Иоан 17:6, 8). Апостолите приели истините на вярата чрез устната проповед на своя божествен Учител, Който не е оставил нищо писмено. Те от своя страна разпространявали евангелското слово отначало също само устно. По-късно някои от тях написали свещени книги, но в тях не включили всичко, което Иисус извършил и на което учил през време на Своето обществено служение. Св. Иоан Богослов ясно изразява това с думите: "И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая  книга" (Иоан 20:30), и в хиперболична форма добавя: "Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги" (Иоан 21:25).

Повечето от светите апостоли не са писали книги. Те разпространявали Божественото Откровение само устно. В Деяния апостолски е отбелязано, че след възкресението Си Христос в продължение на четиридесет дни се явявал на Своите ученици и им говорил за зарството Божие (1:3). От казаното през време на тези явявания обаче свещените писатели записали само малка част. Останалото предали на своите приемници устно. И записаното от апостолите, и предаденото от тях устно е слово Божие, т. е. Божествено Откровение. Едното наричаме Свещеното Писание, а другото е Свещеното Предание.

 Из Православен катехизис, Синодално издателство, София 1991, стр. 15; 20-23.

Източник:  

                 www.Pravoslavieto.com