С Волоколамския митрополит Иларион (Алфеев) разговаря протойерей Павел Великанов – гл. редактор на електронния портал „Богослов.Ru

В интервю за портала „Богослов.Ru” председателят на Отдела за външно-църковни връзки на Московската Патриаршия и глава на Синодалната библейско-богословска комисия митрополит Иларион (Алфеев), отговаряйки на въпроси на главния редактор на портала, излага виждането си за ролята и мястото на възглавяваната от него Комисия в съвременния живот на Църквата, за богословските проблеми, стоящи пред Православната църква днес. Засегнат е и въпросът за подготовката и свикването на Всеправославния събор. (Обсъжданите теми не се изчерпват с тези въпроси).

 

Протойерей Павел Великанов: Ваше Високопреосвещенство, на 5 октомври 2011 г. бяхте назначен на длъжността председател на Синодалната библейско-богословска комисия. Висшето ръководство на Руската православна църква избра именно вас, за да ви повери много деликатната и многостранна задача – да ръководите дейността на Църквата в областта на богословието. Бихме искали да узнаем виждането ви за ролята и мястото на Комисията в съвременния живот на Църквата. Планирате ли развитие на Комисията в нещо като „главен научно-изследователски институт”, „експертен съвет”, или пък функциите й ще останат непроменени?

Митрополит Иларион (Алфеев): Преди всичко, бих искал да подчертая, че пред Синодалната богословска комисия и съответно пред нейния председател никога не е поставяна задача „да ръководи дейността на Църквата в областта на богословието”. За разлика, да речем, от епископското служение, което е преди всичко служение на управлението (1 Кор. 12:26-29), но също и на съхранението на вероучителното и каноничното Предание, богословското служение е особено призвание. За неговото изпълнение са нужни освен вярност на Църквата, още и съответстваща компетентност и способност за богословско мислене. Днес пред нас не стои задачата да се „управлява с помощта на богословието», а да се създават условия тези качества да се развиват у новото поколение православни богослови

По определение Комисията не е научно-богословско учреждение и изпълнява функция именно на експертен съвет, който по поръчение на Светейшия Патриарх и Свещения Синод работи над конкретни теми, колегиално формулирайки отговорите на поставените въпроси. В това именно се състои главната й задача.

Що се отнася до другите форми и направления на дейността на Комисията, ние, предполагаме, ще ги обсъдим на предстоящото пленарно заседание.

Прот. П. В.: Владико, вие сте богослов, с право признат от руското и чуждостранното научно съобщество. Според вас какви основни богословски проблеми стоят днес пред Православната църква като цяло? Съществуват ли такива въпроси, от решението на които действително зависи бъдещето на Православието?

Митр. Иларион: Съвременната Православна църква съхранява приемствеността с апостолската християнска община и в този смисъл е преди всичко Църква на Преданието. Бъдещето на Православието зависи от верността към църковното Предание – тази вярност, която е запазила Църквата през всичките исторически условия в продължение на столетия.

За разлика от някои либерално настроени християнски съобщества, Православната църква не се нуждае от каквото и да е преосмисляне или претълкуване на своето веро- и нравоучение. И когато църковните учени - патролози, историци, литургисти и представители на други дисциплини - в хода на своите изследвания се сблъскват с някакви проблеми, те засягат не вероучението като такова, а частни, специални въпроси, възникващи в която и да е сериозна наука.

Има обаче един действително остър, актуален проблем, който е изцяло богословски - съвременната църковна мисия. В дадения случай става дума не за съдържанието на църковното благовестие, не за това какво проповядва Църквата, а за това какво трябва да направи, за да бъде църковната проповед ясна и действена в съвременните условия. Защото богословието е не само задълбочаване в смисъла на догматическото и нравственото учение на Църквата. Това е още и провъзвестяване, особен начин да се възвести на света, истините на вярата да стигнат до хората, като се използват най-различни средства. Не случайно известният защитник на иконопочитанието Константинополският Патриарх Никифор употребявал израза „мелодия на богословието” .

Днес пред нас стои задачата да намерим такива начини на изразяване на църковното учение, които да ни позволят да дадем отговор за нашето упование на окръжаващите ни хора, докато те са още далече от Църквата или се намират по пътя към нея.

За изпълнението на тази задача служи в частност и работата над Катехизиса, която в момента се осъществява в рамките на дейността на Синодалната библейско-богословска комисия.

Прот. П. В.: В последно време активно се обсъжда въпросът за подготовката и свикването на Всеправославен събор. Доколко активна е подготовката за него? Как Вие виждате ролята на Библейско-богословската комисия при подготовката на този значим за всички поместни Църква събор – нали има цял ред въпроси, в частност проблемът за първенството, които се решават нееднозначно именно по причина на различията за „пътищата на богословието”?

Митр. Иларион: На мен вече неведнъж ми се е налагало да се спирам на въпросите, свързани с подготовката на Всеправославния събор. Такава подготовка се води вече половин век, тя ту се активизирала, ту замирала. Имало е съгласувани позиции на поместните Православни църкви по редица въпроси на дневния ред. В хода на междуправославния диалог днес ние отново се върнахме към обсъждането на това какъв трябва да бъде Съборът. И трябва да кажа, че това обсъждане е част от съборен процес, който самият Събор може да увенчае.

Може би някои спорни въпроси, по които още не е достигнат консенсус, не си струва да бъдат изнасяни на събора, а да ги оставим на бъдещето. Това се отнася и за въпроса за първенството в Православната църква, а също и за свързаните с него въпроси за предоставянето на автокефалия и за диптисите.

Що се отнася до въпроса за първенството, в рамките на дейността на Синодалната библейско-богословска комисия се провежда сериозна изследователска работа на тази тема. На основата на исторически, каноничен и богословски анализ ще бъде съставен документ, в който след одобрението му от висшата църковна власт, ще се види позицията на нашата Църква.

Прот. П. В.: По отношение на руските богословски школи Библейско-богословската комисия е по същество „клиент” на кадри и проекти. Според вас в кои области на богословските науки днес се чувства най-остро дефицит от специалисти?

Митр. Иларион: Членове на Синодалната библейско-богословска комисия са авторитетни и компетентни богослови и църковни учени, но поради необходимост ние привличаме експерти в различни области, в това число представители на младото поколение богослови.

Сред изследователите и специалистите у нас има достатъчно много хора, които се занимават с патристика, източна и западна. Това направление трябва да се развива, доколкото опората върху светоотеческото наследство представлява важна и силна страна на съвременното православно богословие. Това обаче е недостатъчно.

У нас са все още малко висококвалифицираните специалисти по канонично право – тази област, в която руската църковна наука е била на висока в дореволюционния период.

По-добре стоят нещата с библеистиката. В рамките на Комисията е създадена библейска група, в която влизат както членове на Комисията, така и привлечени експерти. Но православната библеистика трябва да се развива, за което е необходимо не само да се консолидират силите, но и да се възпита ново поколение учени.

И разбира се, съществува и още една потребност – от богослови систематизатори. Тя не е лесно да бъде удовлетворена, тъй като за това са нужни специалисти не само с огромна ерудиция, и то не само богословска, но и философска, общокултурна, но и с действително системно мислене, които към това биха имали и някаква литературна дарба. Предстои ни на съвременния етап да достигнем равнището на такива руски догматици, като митрополит Макарий (Булгаков). Надявам се, че постепенното развитие на различните богословски дисциплини ще послужи за появяването на хора, способни на предложат систематични богословски трудове.

Прот. П. В.: Духовните академии и теологическите катедри към светските университети – как виждате призванието на всяка от тези научни школи, които структурно и административно твърде много се различават една от друга?

Митр. Иларион: Духовно-академичната традиция е неизменна част от руското висше богословско образование. Тя съставлява неговото ядро и неговата здрава основа. Главната задача на духовната академия се заключава във възпитание на високообразовани свещенослужители, йерарси и пастири. И тук ние също още не сме достигнали дореволюционното ниво, защото тогава академичното образование е съдържало силна общонаучна и общохуманитарна част.

Теологичните подразделения – катедри, отделения и факултети в светските вузове – това е новият опит, но тяхната поява се диктува преди всичко от духовно-просветителски и мисионерски задачи, които стоят днес пред Църквата. Тези подразделения трябва да се развиват, използвайки това предимство, което те притежават по статуса си, т.е. тяхното включване в университета. Такова включване не само позволява възстановяване и утвърждаване на богословието в качеството му на законна и неотменна част от образованието и културата – тя позволява също и богословието да встъпва в диалог и взаимодействие със светските науки, преди всичко хуманитарните. Това ще способства нашето богословие да се развива и обогатява, да придобива способността да разговаря със света. При това, разбира се, е необходимо така наречената „светска теология” да не губи живата си връзка с живота на Църквата. Такава опасност съществува и ние винаги трябва да помним за нея. Тъй като извън богослужението и духовния живот православното богословие е обречено на безсилие.

Прот. П. В.: Синодалната библейско-богословска комисия стана известна благодарение на организирането на богословски конференции на Руската православна църква, които събраха добри учени богослови от цял свят. Ще продължи ли традицията да се провеждат подобни конференции, или пък форматът им ще се промени?

Митр. Иларион: Безусловно традицията на провеждане на международни общоцърковни богословски конференции ще бъде продължена. Материалите от предишните конференции са важен принос в нашето богословие и отразяват динамиката на развитието му. Сега под печат се намира сборник от материали от последната конференция „Животът в Христа: християнската нравственост, аскетическото предание на Църквата и предизвикателствата на съвременната епоха”, която се състоя през ноември 2010 г.

Що се отнася до това какъв ще бъдат форматът на конференциите и тематичната й структура, тук са възможни и промени. Този въпрос също ще бъде обсъден на пленарното заседание на нашата Комисия.

13 февруари 2012 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре