Всяка делнична сутрин жителите на чешкия град Бърно, минаващи забързано покрай акушеро-гинекологичната клиника, ставали свидетели на необичайна гледка. На входа на лечебницата се молел православен свещеник, увесил на гърдите си плакат с изображение на мъничко бебе в майчината утроба. С рамо той подпирал голям дървен кръст, на чиято напречна страна били написали с големи букви три думи - NEZABIJES NENAROZENE DITE.
Тази молба – „Не убивай нероденото дете”, звучала и като сурово предупреждение за хората, влизащи в клиниката в ранните часове, когато започвало записването за аборти.
„Абортът е изкуствено прекъсване на бременността” – зад тази гладка, модерна формулировка е скрита страшната истина за узаконеното убийство. Зад стените на същата тази болница, в която щастливите майки за първи път взимат на ръце новородените си дечица, се извършват чудовищни престъпления. През ХХ в. от лекарската Хипократова клетва са изхвърлени редовете: „Няма да допусна бременните да абортират. Ще съхраня в чистота и святост моя живот и моето изкуство”. Подписът на пациентката е достатъчен, за да могат стоманените щипки, смукателните тръби с остри краища и ножовете-кюретки да разкъсат на части нежното телце на нежеланото дете в самото майчино лоно.
Църковните канони неизменно защитават човешкия живот от момента на зачатието, поставяйки аборта наравно със смъртните грехове, викащи към небето за отмъщение. Чрез устата на св. Василий Велики Православната църква заявява: “Умишлено унищожилата заченатия в утробата си плод подлежи на осъждане като убийца”. На всеки свещеник му се налага да се среща на изповед с незарастващата рана в душите на множество жени - от млади момичета до старици, да вижда мъчителните, горчиви, закъснели сълзи в очите им. Сълзи, с които оплакват убитите си деца, невинно мъчени преди слънцето да е докоснало личицата им с ласкавите си лъчи.
Четири години отец Либор Серафим Галик, баща на пет деца, с кръст в ръцете и плакат на гърдите ден след ден излизал и продължава да излиза сутрин на своя молитвен пост пред входа на клиниката. Протестирайки срещу убийството, станало нещо обичайно за всички, той казва на хората словата на Истината и със силен, хубав глас, като на повечето свещеници, чете псалми от Псалтира, които се чуват дори в двора и залите на болницата. „Ето, наследие от Господа са децата; награда от Него е плодът на утробата”, - звучи песента на св. цар Давид. В чешките вестници написаха: „Стана това, от което народът отвикна: словото Божие се възглася всеки ден на улицата и на площада”.
Мнозина смятат този християнски подвижник за безумец и фанатик. Ръководството на клиниката с всички възможни начини се опита да прекрати дейността му, обвинявайки свещеника в нарушаване на закона за събранията и в злостно хулиганство. Но той спечели и двата процеса в съда. Неизвестни мъже го биха на входа на лечебницата, веднъж го заляха с боя. „Тези хора, които са убили вече толкова деца, извършвайки аборти, ме мразят и много искат да замълча”, - обяснява отец Либор. Нападали са го и местни активисти от Лигата на гейовете и лесбийките. Приятелите на свещеника започнали да излизат на протест заедно с него, за да предпазят своя пастир от побоищата и заплюванията.
Веднъж в месеца, през почивните дни, жителите на града виждат отец Либор по улиците на Бърно начело на организираните от него антиабортни шествия. Участниците в протеста показвали плакати с шокиращи снимки, направени в гинекологичните клиники и запечатили ужасните последствия от аборта – мъртви, потънали в кръв деца, настъргани от лекарските инструменти. NEZABIJES! (Не убивай!) - било написано на всеки от плакатите. Самият отец Либор носел пред себе си образа на св. Симеон Богоприемец, свещеника-старец, на когото, според предреченото му от Ангела, се паднало да вземе на ръце новородения Христос и който по-късно намерил смъртта си от войниците на цар Ирод в деня на избиването на витлеемските младенци.
Семейството на отец Либор страдало от тежките обиди, които медиите му нанасяли. Първи канал на чешката телевизия, коментирайки молитвения пост на свещеника, дал финалната реплика на противниците му. Но най-голям шок за него били „откритите писма” от Православната община в Бърно (Чехия е традиционно католическа страна), звучащи така: „Дейността на Либор Галик е несъвместима със служението на православния духовник. Протестът му носи агресивен, протестантски акцент. Той вреди на православието в Чешката република. Галик се конфронтира, предизвиквайки негативната реакция на хората. И въобще той не е наш, а е дошъл от Тържебич, където е бил ръкоположен за свещеник”.
Силата на молитвата поддържала отец Либор в дните, когато го обхващало отчаяние, когато се страхувал за децата си, претърпели и те немалко. Но ето, главните му противници в общността, свещеникът и секретарят, отпаднали от борбата с него, единият бил поставен под запрещение от епископа, а другият напуснал поради влошено здраве. Четири дни след поредното шествие пък, тридесето по ред, неочаквано починал един от тримата директори на клиниката, който повече от всички нападал отец Либор чрез медиите. Той говорел по телевизията, че няма нищо лошо в това, че в неговата лечебница чрез аборт убиват стотици деца; уволнил лекарка заради отказа й да умъртви дете.
А в една от следващите противоабортни акции взел участие лично архиепископ Симеон, оглавяващ Оломоуцко-Бърненска епархия и втори йерарх на Православната църква на Чешките земи и Словакия. След Литургията в домашния параклис на свещеника, владиката благословил участниците в шествието и заедно с тях се отправил към клиниката, пред чийто вход заедно с отец Либор запял псалом и трогателната чешка песен: „Маминко-мама”. Голяма част от маршрута по улиците на Бърно преосвещеният Симеон, 80-годишен старец, преминал пеша, опирайки се на архиерейския си жезъл, и само след настойчиви молби успели да го уговорят да продължи с автомобил, редом до протестиращите.
„Благодарение на Господ враговете на децата не ме унищожиха. Продължавам да се моля на улицата пред болницата”, - казва отец Либор, издигайки ден след ден кръста под прозорците на лечебницата, където едни имат шанса да видят живота, а други срещат смъртта. По примера му бил организиран постоянен християнски стачен пост при подобна клиника в Прага, словашките му съмишленици излизат с плакати по улиците на Братислава.
NEZABIJES! - пее прекрасният хор от детски гласове, нечуван никога по-рано в този свят, но отчетливо различаван в небесния. Единствено Господ знае колко човешки живота е спасил този православен свещеник, застанал с молитва на пътя на злото.
Михаил Фомин: По материали на Православния форум „Св апостол Андрей Първозвани” http://www.cirota.ru/forum/
