Първият и вторият Рим паднаха – четвърти няма да има. Формулата за това се наричаше не гордост, а предпазливост: ако Москва се окажеше недостойна – светът щеше да остане без централна държавна християнска власт. Освен като главен символ, белег на велико призвание, Тихвинската икона, както и Курската, послужиха за символ на странстването на Богородица из изстрадалата руска земя.
Това пролича особено 200 години след появата на иконата, в началото на ХVII век, в смутното време, когато Русия беше нападана и от вътрешни врагове, и от полски, и литовски шайки, и от шведите на север. Духовният защитен център на източната част на Новгородската земя беше Тихвинската Богородица. През ХХ в. древните ? копия даваха утеха на руските изгнанници. Едно от тях се намира в храма на Сергиевското подворие в Париж, друго, има вероятност това да е оригиналната икона, е изнесено в Америка и укрепява там руската душа.
Владимир Рябушински
Както през първите векове, така и през последните петдесет и повече години историята на чудотворната икона на Майката Божия, известна вече седмо столетие под името Тихвинска, е забулена в тайна. Според преданието тя е била нарисувана приживе на Пречистата от св. апостол и евангелист Лука, който я предал на ученика си Теофил в град Антиохия. След това иконата пребивавала в Йерусалим, а през V век била пренесена от византийската императрица Евдокия в Константинопол. През годините на временното тържество на иконоборческата ерес иконата била скрита в манастира Пантократор и векове наред била една от главните светини на Цариград, докато изведнъж чудесният образ не изчезнал от храма, за да се появи през 1383 г. в Русия, в новгородските предели, близо до гр. Тихвин.
Отначало дивният образ, плуващ в светещи облаци, бил забелязан от рибари на Ладожкото езеро, после, в резултат на усърдни молитви, иконата слязла в няколко околни села, и накрая окончателно се установила при рекичката Тихвинка, приток на р. Сяс, вливаща се в р. Ладога, където скоро след това бил издигнат храмът „Успение на св. Богородица”, при чийто десен стълб, при западните врати поставили чудотворният образ.
Това се случило точно половин век преди завземането на Константинопол от турците (1453 г.) и окончателното падане на Византийската империя. Чудесното пренасяне на чудотворната икона от Втория Рим в Третия ознаменувало само по себе си скорошното преместване на центъра на християнската власт от Цариград в Москва.
През царуването на Иван Грозни около Успенския храм в Тихвин бил построен мъжки манастир, привличащ много хиляди поклонници от всички краища на руската земя. Зад стените на тази обител Тихвинската икона се прославила с множество чудесни изцеления. А когато манастирът бил обсаден от шведите, гласът на Пречистата заповядала на една благочестива жена да занесат Нейната икона при стените на обителта, и изплашени от неведома сила, шведите побягнали. Затова Тихвинската обител винаги е била обект на особено внимание и покровителство от страна на благочестивите руски царе; в знак на особена чест нейните архимандрити се ползвали с предимство, което обикновено се полагало само на архиереи.
Скоро след това се случило и друго чудо. Когато в Пречистенското поселище (бъдещия град Тихвин) бил построен първият дървен храм, местният клисар Юриш (Георгий) отишъл да съобщи на селяните от околните места за началото на богослужението. Когато се връщал, в небесно сияние му се явила Пречистата, седяща върху дървения храм, с жезъл в ръка, а до Нея – св. Николай Чудотворец в светителско облачение. Иконите от този особен тип, с изображение на това чудесно явяване, също се прославили с чудеса на различни места: в подмосковското село Павловское, Звенигородска околия, в Епифановка, Горбатовска околия, в Нижегородска губерния и в Алексеевка-Лосевка под Воронеж.
В самия Тихвински манастир пък по двадесет и четири пъти годишно се правели литийни шествия с чудотворната икона, украсена със скъпоценен обков и със златно кандило. Богат и славен бил манастирът, докато не настанало новото, и, както всички смятали, необратимото му разоряване. Със закриването на обителта чудотворната икона попаднала в местния музей, където, доколкото е известно, така и не била подложена на сериозно научно изследване.
В годините на Великата Отечествена война градът бил завладян за известно време от нацистите, а с отстъплението им изчезнала и чудотворната Тихвинска икона. Казват, че са я видели през 1944 г. в един антикварен магазин в окупираната от немците Рига. Сега със сигурност се знае само това, че се намира зад океана, в частно владение в Чикаго. За самите собственици и за по-нататъшните им намерения се носят най-различни слухове; в последно време – за това, че те били готови да върнат иконата обратно в Тихвин или само при условие манастирът да бъде възстановен, или когато напълно се слеят Руската православна с Руската задгранична църква. Дали е упълномощен някой в Русия да води съответните преговори и дали те въобще се водят, не се знае със сигурност.
Ще кажем това, което е известно. Според старинни описания, иконата е „гръцки рисунък”, „със значителни размери; ликът е тъмен, почти черен”. През вековете е била многократно и в значителна степен реставрирана; по всяка вероятност, видимият слой рисунък е дело на зографа Игнатий Грек, работещ за руския княз Юрий Дмитриевич. Отдавна било забелязано, че ръката на Пречистата „се отличава с необикновена топлина, която се усеща от устните при докосване”. Пак според предание, проведените вече в Америка рентгенови изследвания показали наличие на аномална зона в това място на дъската. Тихвинската икона спада към типа Одигитрия, Пречистата е изобразена по пояса, с лика Си е обърната надясно към молещия се (макар че по благочестива традиция дясната и лявата страна на иконите се определят от гледна точка на изобразения върху тях); с т.нар. двупръстно положение на ръката на Младенеца.
Вече през втората половина на ХVI столетие древноруските книжовници започнали да отъждествяват Тихвинската икона с главната светиня на Втория Рим – Влахернския образ на св. Богородица. Като единствена по това време православна държава, Русия наследила неповредени традициите на християнството; други смятат, че оригиналната Влахернска икона е попаднала на Атон, а през, 1653 г. е била пренесена в Москва и поставена в Успенския събор.
Така или иначе, именно във времената на засилена католическа експанзия срещу обкръжаващите Русия земи се появява «Сказание за Тихвинската Одигитрия», където специално се упоменава римският папа Формос, когото смятали за „пръв виновник за латинските ереси”, което означава, че именно в тази икона руските хора виждали главно символа на своята приемственост от Втория Рим и първенството си пред Първия Рим. Принадлежността на Тихвинската икона към иконите, рисувани непосредствено от св. евангелист Лука, била гаранция за истинността и изконната древност на изобразените върху нея пръсти на ръката на Младенеца – т.нар. двупръстие. След староверския разкол през XVI в. това свидетелство изиграло особена роля, тъй като иконата служела като доказателство за древността на двупръстието, дори за неграмотните християни. Затова „Сказание за Тихвинската икона” претърпяло редица нелегални издания в течение на ХVIII – ХIX в. и досега принадлежи към любимите четива на ревнителите на старата вяра.
По същата тази причина много широко разпространение имали (появилите се още във Виговската пустиня) и имат малките медни изображения „Поклонение на иконата на Тихвинската Богоматер”, срещащи се както отделно, така и като част от сгъваеми икони (триптих). Отгоре, в центъра на такива изображения се разполага иконата на Тихвинската Богоматер, вдясно на която (от гледна точка на молещия се) предстои преподобни Кирил Белозерски, а отляво – преподобни Александър Свирски. И двамата са основатели на знаменити обители в Северна Тиваида, и на двамата се е явявала Божията Майка. Отдолу пък по двойки, със свитъци и книги в ръце, стоят св. Трисветители – създателите на източнохристиянската литургия св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст – заедно с най-великия от Божиите угодници - св. Николай Чудотворец (което напомня за видението на Георгий-Юриш при Тихвинското явяване не само на Пречистата, но и на светителя Николай). По средата пък на четирите фигури на светителите върху същите медни иконки непременно се изобразява северният руски лес с приличните на луковици куполи на храмовете и криволичещ между хълмовете път, - място на молитвени подвизи на цял сонм пустиножители; това напомня и за особеното застъпничество на Тихвинската Богородица за тези северни предели. Народът неизменно вярва, че тя „има специална благодат да пази децата здрави”.
Едно от най-древните и почитани копия на чудотворния първообраз се намира редом с иконостаса в Благовещенския събор на Московския Кремъл; почитани копия имало също в Пантелеймоновския параклис при Владимирските врати на Китай-град (един от най-старите московски райони – б.пр.), в Смоленския събор на Новодевическия манастир и в църквата „Св. Николай Чудотворец” (на Щепах). В първопрестолния град съществували девет храма посветени на Тихвинската икона (вкл. един старообреден). От тях днес действаща е църквата в някогашното село Алексеевско (тя никога не е била закривана; според преданието именно оттук твърде уплашеният Сталин взел през есента на 1941 г. подареното някога от цар Алексей Михайлович копие на чудотворната икона, за да обиколи с нея на самолет около обсадената Москва), в Сущева (богослуженията са възобновени през 1992 г.), при Медведниковския приют за бедни (дн. Централна клинична болница на Московската патриаршия), Симоновата трапезна църква и надвратната църква в Донските манастири. Разрушени са московските Тихвински църкви на Бережки в Дорогомилов, в Лужники, в Скорбященския монастир; превърната била в кръчма за „новоруските” „червени свити” старообрядната църква на Хавска улица. На бреговете на р. Нева имало шест храма посветени на Тихвинската икона (един енорийски на Лиговка, където от юли 1993 г. е възобновено богослужението, един домашен и четири в Александро-Невската лавра и при манастирските подвория).
По отношение на самия първообраз, в Тихвинския Богородичен манастир имало няколко чудотворни копия от него; най-почитана била т.нар. Ополченная икона, съпровождала местните войници по време на Отечествената и Кримската война.
В различно време били прославени и други копия на Тихвинската икона: в Исакиевския събор в Санкт-Петербург (особено прославила се с изцеление на деца), в църквата „Възкресение Христово” - Велики Новгород, (1643 г.), в Данков – Рязанска губерния, в Землянск - Воронежска губерния и в Даниловия Переславъл- Залески манастир „Св. Троица”.
Тихвински се наричали и няколко други обители: един от скитовете на знаменития Валаамски манастир (разположен на 25 версти от самия архипелаг на острова, до който някога чудотворната икона се движела по въздуха), девическите манастири: под Екатеринослав, в Цивилск под Казан, в селището Борисовка - Грайворонски окръг на Курска губерния, близо до Керенска под Пенза (там, където през 1687 г. се явила местно почитаната Тихвинска икона).
Още в един манастир близо до Тихвин, в олтара на съборния храм „Св. Въведение Богородично” се намирала Тихвинска икона, донесена от станалата тук настоятелка четвърта съпруга на Иван Грозни – царица Дария. Броят на другите енорийски и манастирски Тихвински църкви и местно почитани икони в градовете и селата по руската земя и сред руската диаспора едва ли може да бъде изчислен. Подобно парченца огледало, отразяващи Слънцето в същата пълнота и цялост, както и голямото огледало, тези копия носят на света цялата благодат на оригиналния първообраз. Вярваме и се надяваме, че и той ще се върне в нашата земя, в Русия.
Честването на Тихвинската икона се отбелязва на 26 юни/9 юли. В тропара на този ден се пее:
Тропар, глас 4:
Днес, яко солнце пресветлое, возсия нам на воздусе всечестная икона Твоя, Владичице, лучами милости мир просвещающи, юже великая Россия, яко некий дар Божественний свише благоговейне восприемши, прославляет Тя, Богомати, всех Владичицу, и от Тебе рождшагося Христа Бога нашего величает радостно. Емуже молися, о Госпоже Царице Богородице, да сохранит вся гради и страни християнские невредими от всех навет вражиих и спасет верою покланяющихся Его Божественому и Твоему пречистому образу, Дево Неискуснобрачная.
Тихвинската икона, оставена за поклонение на вярващите в изложбена зала
Надежда Дмитриева, от книгата „О Тебе радуется!”,
7 юли 2005 г.
