
Богослужението беше отслужено от Предстоятели на Поместните православни църкви: Цариградския Патриарх Вартоломей, Йерусалимския Патриарх Теофил, Московския и на цяла Русия Патриарх Кирил, Сръбския Патриарх Ириней, Кипърския Архиепископ Хризостом II, Гръцкия Архиепископ Йероним II, Албанския Архиепископ Анастасий, Митрополита на Варшава и на цяла Полша Сава, а както и наместника на Митрополитския престол на Чешките земи и Словакия Оломоуцко-Бърненския Архиепископ Симеон.
Заедно с Предстоятелите служиха множество сръбски архиереи, както и членове на официалните делегации на Поместните православни църкви. В патриаршеското съслужение участие взеха и представителите на Българската православна църква Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан и Негово Преосвещенство Велички епископ Сионий.
Молитвено в богослужението участваха Сръбският президент Томислав Николич, представители на сръбското правителство, Президентът на сръбската република Босна и Херцеговина Милорад Додик, посланици и дипломати.
Около храма се събраха хиляди вярващи. Богослужението беше отслужено на сръбски, църковнославянски, гръцки, арабски, грузински, албански, полски и чешки език.
Сред присъстващите бяха също и представители на Римокатолическата църква и Арменската Апостолическа църква, участващи в тържествата.
След края на богослужението Сръбският Патриарх Ириней произнесе приветствено слово, подчертавайки значението на събитието – честването на 1700-та годишнина от Миланския едикт – събрало тук много хора на обща молитва в родния град на св. равноапостолен цар Константин.
Патриарх Ириней връчи на всички Предстоятели на Поместни православни църкви наградата на Сръбската църква: ордена „Св. равпоапостолен Константин Велики”.
На площада прозвуча и словото на Цариградския Патриарх Вартоломей, който отбеляза, че и днес, след 1700 години от издаването на Миланския едикт, християните в различни краища на света са подложени на гонения. В частност, беше изразено безпокойство за съдбата на отвлечените в Сирия християнски йерарси - Алепския митрополит Павел (Антиохийска Патриаршия) и Сиро-Яковитския митрополит мар Григорий Йоан Ибрахим.
Патриарх Ириней прие тържествените поздравения от всички църковни делегации по време на тържествения обяд в Ниш.
Митрополит Дометиан също поднесе поздравите на Светия Синод на БПЦ и на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и подари икона в чест на свети цар Константин и царица Елена.
Оттук църковните делегации заминаха за Черна Гора, където продължиха честванията по повод 1700 години от издаването на Миланския едикт.
***
Християнството в гр. Ниш (лат. – Наис) се появило още преди Първия Вселенски събор в Никея (325 г.). Вече в първата половина на IV век в града имало епископска катедра. Известно е също, че Наиският (Нишкият) епископ Проект е участвал в V Вселенски събор. По-късният упадък на катедрата бил причинен от масовото преселване на езически племена в района.
Възраждането на Наиската катедра било свързано с християнизацията на славянските народи и възникването на Охридската Архиепископия, в чийто състав тя влизала до XIII век. През 1204 г. епархията станала част от Търновската Архиепископия, а след учредяването през 1219 г. на автокефална Сръбска Архиепископия преминала в нейната юрисдикция, пребивавайки оттогава в състава на Сръбската православна църква.
От 1913 до 1933 г. начело на Нишката катедра бил Загребският митрополит свещеноизповедник Доситей.
Нишки епископи на два пъти били избирани за Сръбски патриарси: Димитър (1920 – 1930), който преди това заемал Нишката катедра от 1884 до 1889 г., както и сегашният Сръбски Патриарх Ириней, управлявал Нишка епархия от 1975 г. чак до избирането му на патриаршеския престол през 2010 година.
В настояще време в епархията има 299 действащи храма, 16 манастири, както и духовна семинария. Епархията е разделена на десет архиерейски наместничества.
Посрещането на Видинския митрополит Дометиан в Белград
Източници:
www.vidinskamitropoliya.com