Предисловие

Често наричат Православната църква «Църква на светиите», «Църква на Светия Дух» или «Църква на първото хилядолетие». Тъй като на Британските острови изворите на светостта, по мнението на мнозина, пресъхнали още през второто хилядолетие, понастоящем, в третото хилядолетие, на Православната църква очевидно ? предстои да изиграе особена роля.

И на кого другиго, освен на нас, единствената православна енория в графство Съфолк^[1], се пада да защитим наследството на местната святост?! И къде другаде, освен във Феликстоу, този «пристан» («wadgate» («уадгат»), на староанглийски) на апостол св. Феликс в земите на източните англи? Понеже този град е отправна точка за разпространение на християнската вяра не само в графство Съфолк, но и по цяла Източна Англия. Освен това той е разположен върху най-крайната източна точка на историческия полуостров, на другия край на който се намират Ипсуич – най-древният английски град, и Сатън Ху – мястото, където са погребани първите английски крале.

Следователно в настъпващото трето хилядолетие ролята на Православната църква в град Феликстоу ще се заключава в това да ни призовава отново и отново да се върнем към светостта на местните отци-основатели и майки-основателки – нашите застъпници в Царството Небесно.

Встъпление: светият Съфолк

От древността Съфолк бил знаменит с многобройните си църкви, поради което най-разпространеният епитет за него станала думата «selig» («сели»), което в превод от староанглийски означава «блажен» или «свят». И действително, независимо, че тази дума в последно време била изопачена и се превърнала в «silly» («сили»: «глупав»^[2]), Съфолк е дал на света множество светии.

Имената на по-голямата част от тях останали неизвестни и не били вписани в аналите на историята: в преобладаващата си част това били обикновени набожни хора, живеещи по Господните заповеди. За мнозина други, като светия мъченик Юрмин, е известно твърде малко. Малцина са чували и за светии като крал Сигиберт, покръстил Съфолк в началото на VII век. Въпреки това трябва да отделим от тях четирима, заемащи особено място не само в местната, но и в общонационалната английска история. Тяхната слава, както и благодатта, излъчваща се от тях, преодолели границите на Англия, прониквайки в съседните държави, а дори и далече отвъд морето. По тази причина всичките четирима са изобразени върху иконостаса на православната църква „Свети Феликс и Едмънд” във Феликстоу. Иконите и службите, посветени на тях, могат да бъдат намерени в сайта на енорията. Това са св. Феликс, св. Етелдреда (Одри), св. Ботулф и св. Едмънд.

Свети Феликс, апостолът на Източна Англия

Св. Феликс, чества се на 8/21 март.

Феликс се родил в края на VI век в Бургундия, в източната част на днешна Франция. Още като юноша той бил подстриган за монах и след това ръкоположен за свещеник, вероятно, под влияние на монасите от ирландския манастир „Св. Колумбан” в Бургундия. Именно тук той се запознал със Сигиберт, царствения изгнаник от земите на Източна Англия, когото той огласил и кръстил.

Когато през 630 г. Сигиберт се върнал в земите на Източна Англия, той помолил Феликс да го последва и да проповядва благата вест (Евангелието) в неговото кралство. С тази цел Феликс бил посветен в сан епископ, вероятно от Онорий, архиепископ Кентърбърийски, известен със своето благочестие. Според местното предание, епископ Феликс, като отплувал от Кент, продължил в посока на север и спрял на брега при развалините на някогашна римска крепост, на мястото, където днес се намира Феликстоу. Въпреки мнението на някои, че за резиденция светителят е избрал днешния град Феликстоу, според повечето историци тя се е намирала в процъфтяващия в онова време пристанищен град Дънуич, разположен п? на север.

С пристигането си епископ Феликс разгърнал енергична мисионерска дейност по цялата източна английска територия. Както повествува съфолкското предание, именно той научил местното население да строи църкви от камък, изобилстващ в полето на Съфолк. Феликс избрал за място на своята дейност не само основания от него храм и църковното училище, които, както предполагаме, са се намирали в Дънуич, както и на полуострова около гр. Феликстоу с прилежащите му земи (например Халоутри и околностите на Сатън Ху), но и на север от днешното графство. Тук, в градчето Беклс и в селището Фликстън (което, според поверието, подобно на Феликстоу, било наречено в чест на св. Феликс), той проповядвал светата православна вяра. Съществува и предположение, че той е предприел плаване по горното течение на река Стауър и се е подвизавал както в южната част на графството, Съдбъри, така и в средната му част, основавайки заедно със св. Сигиберт манастир на същото това място, където днес се намира град Бери Сейнт Едмъндс.

Извън пределите на Съфолк, в Норфолк на св. Феликс се приписва основаването на най-древната църква в графството - тази в Бейбинглей, недалече от гр. Сандрингам. Намиращите се близко до това място села Шерборн и Флитчъм (смята се, че второто е било наречено в чест на св. Феликс) са съхранили до наши дни връзката си със светеца. Светителят благовествувал също и в селището Сахам Тони, в околностите на Суафхам, и, вероятно в Кокли Клей, където и в наши дни е запазена много стара църква. Следите му водят и в Лоудън и Ридхам, разположени недалеко от Ярмут; тук той се е подвизавал в тясна връзка с ирландския мисионер св. Фурсе. И накрая, според преданието, епископ Феликс основал манастира в Сохам, графство Кембриджшиър.

Дейността на св. Феликс намирала пълна подкрепа и разбиране от благочестивия крал на Източна Англия Сигиберт. След смъртта на Сигиберт през 635 г. приемник на краля станал неговият братовчед Анна^[3]. Като баща на няколко светии, най-известната от които света Етелдреда (Одри), огласена и кръстена от епископ Феликс, крал Анна бил гарант за продължаването на апостолския подвиг в тази страна след кончината на св. Феликс, който се преставил в Господа на 8 март 647 г. и веднага започнал да се почита като светец и апостол на Източна Англия.

Св. Етелдреда Елийска

Етелдреда (Одри) се родила през 630 г. в Екснинг – кралско имение в Източна Англия, намиращо се в западен Съфолк. Тя била дъщеря на Анна, бъдещия крал на земите на Източна Англия. Древноанглийската форма на името ? «Aethelthryth» означава «благородна сила»; по-късно то се видоизменило в «Етелдред» и след това в «Одри». Огласена и кръстена била от апостола на Източна Англия св. Феликс.

Още като момиче Етелдреда, благодарение на влиянието на св. Феликс, както и на неговия приятел и сподвижник св. Ейдан, учениците му и бъдещата игумения Илди (Хилди), изпитвала силно влечение към монашеския живот. Въпреки това през 652 г. тя била дадена за жена на аристократ от „Страната Низин» (разположена на границата на днешното графство Кембриджшир и Линкълншир). В зестра Етелдреда получила град Ели и острова, на който той се намирал. През 655 г. съпругът ? починал; вероятно в брачни отношения те така и не встъпили. Въпреки надеждите ? за иночески подвиг в Ели, през 660 г. тя била принудена отново да се омъжи по политически съображения, този път за 15-годишния крал на Нортумбрия, ставайки по този начин кралица на тази страна. И този път отказала се от брачно съжителство, тя, съдейки по всичко, често посещавала манастира на своята отдавнашна приятелка св. Илди във Уитби. В крайна сметка през 672 г. съпрузите се разделили по взаимно съгласие и Етелдреда, встъпвайки най-накрая в предназначеното ? от Бога поприще, била подстригана за монахиня в манастир в северната част на Англия.

През 673 г. Етелдреда се върнала в Ели. Тук тя основала общ манастир за мъже и жени ^[4] и станала негова игумения. Подарила на манастира обширни земи в околностите на град Уудбридж, на изток от Съфолк. Тук светицата се подвизавала примерно в иночество, водейки «небесен живот – с думи и дело». Като се отказала от царския разкош, тя носела проста дреха и се хранела само веднъж на ден. Прекарвала много часове в храма, молейки се, и получила дар на прозорливост. Тя предсказала и точния ден на своята кончина през 679 г.

През 696 г. било установено, че тялото ? е нетленно, «все едно е била починала и погребана в същия ден». След редица чудеса, станали по нейните молитви, на всички станало ясно това, в което мнозина отдавна били уверени: Етелдреда е светица. В продължение на много векове почитта към нея оставала неизменна и тя се превърнала най-голямата светица на Източна Англия. Към гробницата ? в Ели се стичали от всички краища на страната и много девойки при кръщението били наричани, а и досега се наричат с нейното име. Лявата ? ръка, запазена, нетленна, и днес се намира в римокатолическата църква в гр. Ели. Наистина, за днешните християни св. Етелдреда остава както и преди източник на «благородна сила».

Св. Ботулф Икенски

Ботулф се родил около 615 г. в аристократично семейство в Източна Англия. Кръстен като дете, той вероятно е бил ученик на ирландския просветител Фурсей, поселил се в земите на Източна Англия към 613 г. По всяка вероятност Бутолф е бил подстриган за монах в манастира „Св. Фурсей” в замъка Бърг, намиращ се в северната част на Съфолк.

Впоследствие Бутолф предприемал много пътувания. Напълно възможно е да е добил монашески опит в Съсекс, а след това в Северна Франция. След завръщането си в Англия, той вероятно посетил Нортумбрия и днешното графство Шропшир, известно време бил в Линкълншир, в сегашния гр. Бостън, чиято местна църква носи неговото име; самият град, очевидно, също е наречен така в негова чест ^[5]. След това той се върнал в земите на Източна Англия и през 654 г. започнал да строи манастир в Икен, разположен близо до гр. Олдбъро, по крайбрежието на Съфолк. Икен, отдалечен на южния бряг на лъкатушещата делта на река Алда, бил идеално място за манастир. Намиращата се днес на това място църква, покрита с тръстика, все още носи името на св. Ботулф.

Тук светецът бил подлаган на многочислени нападения от бесове, които прогонвал с кръстното знамение. Той събрал около себе си монашеска община, обработвайки земята и превръщайки запустялата блатиста местност в плодородни полета. Игуменът Ботулф, чиито дела никога не се разминавали с думите от проповедта му, бил дълбоко почитан заради чудесата си, както и за светостта на своя живот, пророческия дар и нищелюбието. Като използвал обширната речна мрежа, покриваща земите на Източна Англия, той предприемал оттук плавания по многобройните реки, разпространявайки благата вест по цялата тази страна, особено в Съфолк, както и в Есекс и Кент. При Ботулф, който бил прославен със светостта на живота си и необикновената си ученост и «изпълнен с благодатта на Светия Дух», идвали за съвет мнозина монаси от цялата страна.

Притиснат от бремето на старостта и грижите, благообразният игумен Ботулф починал в Господа на 17 юни 680 г. и веднага започнали да го почитат като светец. Славата му се разнесла бързо из цяла Англия и 64 древни църкви били осветени в негова чест. Макар че по-голямата част от тях се намирали в източната част на Англия, храмове, посветени на него, съществуват и в други части на страната, вероятно за спомен на неговите пътувания. Забележителен е например фактът, че във вътрешността на всичките четири градски порти на Лондон имало параклиси, посветени на св. Ботулф. Славата му проникнала дори далече зад пределите на страната, особено в Холандия, Северна Германия и Дания, а към XI век почитанието му стигнало до Киев.

Св. Ботулф се смята за покровител на пътуващите и търговците и името му се споменава в молитвите за даруване на благоприятно време и богат урожай.

Св. Едмънд, кралят мъченик

Едмънд се родил през 841 г. в семейството на благочестиви християни. Името му означава «блажено покровителство». От детинство той научил истинското значение на молитвата и знаел наизуст всички псалми.

Всички придвижвания на Едмънд, започвайки от 855 г., са проследени с точност от историците. Така ние знаем, че през тази година той се е намирал в Хънстантън, графство Норфолк, на мястото, известно сега като нос св. Едмънд, където могат да се видят развалини от параклиса и аязмото на св. Едмънд. По-нататък неговите придвижвания били проследени до Атълборо в Норфолк, откъдето той се отправил в Уесекс (Земята на Западните Сакси). На 5 ноември 855 г. Едмънд взел участие във великия съвет на английската аристокрация, проведен в столицата на Уесекс, град Уинчестър. Тук събралите се отвсякъде аристократи сключили военен съюз срещу заплашващите безопасността на страната датски езичници викинги.

В края на 856 г. в кралския дворец, намиращ се на мястото на днешното градче Кейстър Сейнт Едмъндс в околностите на Норич, младият принц Едмънд бил избран за крал на източните англи. В същата тази 856 г., в деня на Рождество Христово, едва на 15-годишна възраст той бил помазан и коронясан за крал в градчето Бюрс, заемащо стратегическо място на границата между Съфолк и Есекс. В паметта на англичаните Едмънд е останал като благочестив и благороден владетел, дотолкова предан на своя народ, на неговата безопасност и благосъстояние, че поради това доброволно се отказал от брак. Той бил «мъдър и честен… смирен и благочестив… по бащински щедър покровител на бедните и вдовиците… защитник на Църквата, въздигнат от самия Бог». Независимо от това, през 865 г. над миролюбивото му кралство се разразила страшна буря: започнало повсеместното нахлуване на датчаните в Страната на източните англи.

Едмънд организирал отпор на нахлуването и, с цел да защити Англия от датчаните, разгърнал много активна дейност в Орфорд, в околностите на Фрамлингам и на други места, дори отвъд границите на Земята на източните англи. Така, през 868 г. той се сражавал за освобождението на Нотингам рамо до рамо с бъдещия крал Алфред Велики. В Земята на източните англи се грижел също и за изграждането и възстановяването на защитните насипи на изток от Кембридж, известни и досега като «Ровът на св. Едмънд», в района на «Низината на св. Едмънд». През 869 г. обаче огромна датска войска отново нападнала Земята на източните англи. Били ограбени много манастири, включително Ели и Сохам. През късната есен крал Едмънд се сражавал в селището Тетфорд в Норфолк. Независимо че врагът понесъл големи загуби, кралят бил принуден да отстъпи към село Хоксен в северен Съфолк, където бил пленен от датчаните.

Едмънд, който винаги защитавал другите, отказал да защити себе си. Той останал верен на Христос с думите: «По-добре сам аз да умра за людете си, отколкото да погине целият народ», отхвърлил мирните предложения на датчаните, цената на които било предателството на вярата. Датчаните му се присмивали и го биели. Едмънд отказал да стане вероотстъпник, заявявайки: «Нищо не може да ме отлъчи – жив или мъртъв – от любовта Христова». Тогава мъчителите го привързали към един дъб и започнали безмилостно да го бият с бич, след това го обстрелвали със стрели и накрая обезглавили краля, който непрекъснато, до самата си кончина призовавал името на Спасителя. Това се случило в понеделник, 20 ноември 869 г. След това датчаните напуснали местността, като хвърлили главата на краля в къпиновите храсти наблизо. По-късно хората, дошли да търсят главата на мъченика, били известени за местонахождението ? от воя на вълк, който я пазел.

Едмънд бил погребан в параклиса на село Хоксен и скоро след смъртта му започнали да стават чудеса. Най-необикновеното от тях било това, че не минало едно поколение, и потомците на същите тези датчани, които го измъчвали, станали православни християни и самите те започнали да почитат убития от тях крал като светец. В началото на X век тялото на св. Едмънд било пренесено в манастирския град Бедриксфорт, станал впоследствие известен под названието Бери Сейнт Едмъндс (Bury St Edmunds – «Градът на св. Едмънд»). През следващите столетия мястото на упокоение на светеца се превърнало във велика светиня и един от най-хубавите и големи манастири в Англия. Пет века подред воинът Едмънд се почитал за небесен застъпник не само на Земята на източните англи, но и на цяла Англия. Наистина, свети Едмънд бил национален герой, светлина от Изтока, «блажен покровител» на Земята на източните англи и на цяла Англия.

Послеслов

Тук разказахме за четирима светци с много различна съдба. Първият от тях е бил епископ и изповедник на вярата; втората – негова духовна дъщеря – кралица и игумения; третият – игумен и благовестник; и накрая, последният – крал мъченик.

Двама от тях, св. Етелдреда и св. Едмънд, са свързани с места във вътрешността на страната – с Екснинг и Ели,  както и с Хоксен и Бери Сейнт Едмъндс; другите двама, св. Феликс и св. Ботулф, – с места, намиращи се по крайбрежието, във Феликстоу и Дънуич, а също и в Икен и Бостън. По такъв начин те са съединили морето и сушата.

Първите трима, св. Феликс, св. Етелдреда и св. Ботулф, принадлежат към «златния век» на английската църковност, продължила от началото на VII до края на VIII век. Последният, св. Едмънд, със саможертвата си помогнал през X век да бъдат поставени основите на «сребърния век» на английското благочестие. С пълно право можем да си зададем въпроса: не могат ли всички тези светци и днес да ни вдъхновяват с примера си, и по такъв начин да станат за нас залог за новия, «бронзов» век на английската църковност в нашето сегашно, трето хилядолетие?

Необикновеното е и това, че ако съединим линиите на всички места, свързани с тези светии - Феликстоу, Екснинг, Икен и Хоксен, – ще забележим, че образуват начертан върху картата на Съфолк кръст, свързващ север с юг и изток със запад. И действително: всички тези светии поднесоха Съфолк в дар на Христос, освещавайки тази част от Източна Англия със своя живот, и точно по тази причина сме длъжни да ги помним и да ги призоваваме в молитвите си, за да се извърши това освещаване отново.

Превод от английски Елена Ванина-Хенес (по молба на автора)

Превод от руски език: Василка Нанева

^[1] Тук използваме по-традиционната форма на този топоним, вместо съвременното «Съфолк», още повече, че тя по-добре отразява древноанглийското му произношение («Sufolc» – «южен народ», за разлика от «Norfolc» (Норфолк) – «северен народ»). – Тук и по-нататък забележките са на преводача от английски език.

^[2] Ср. немското «selig» – «блажен», запазило първоначалното си значение.

^[3] «Анна» – древноанглийско мъжко име.

^[4] Те живели и се подвизавали отделно един от друг, в различни сгради.

^[5] От «Botulfes Stan» – «Ботулфов Камък», т. е. каменен кръст, издигнат на мястото, където е проповядвал светецът.

9 юни 2006 г.