vatopadid Всемирното Православие - СТАРЕЦЪТ ЕФРЕМ ВАТОПЕДСКИ: СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТНа 29 януари 2014 г. над 600 слушатели изпълниха зала „Елеон” в Атина, за да чуят беседата на тема „СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ”, изнесена от игумена на светия Ватопедски манастир, старец Ефрем.

Сред присъстващите бяха Негово Високопреосвещенство Хризостом - митрополит на Додона, политически лидери, видни общественици, духовници, монаси, студенти и др.

Старецът Ефрем откри беседата с молитва, а част от изнесената беседа звучеше така:

„Хората в съвременния свят приемат какво ли не и живеят кой както намери за добре. Животът ни не е духовен живот и у нас липсва желанието да спазваме заповедите на Църквата.”

„Масово наблюдаваме как църковното бива отхвърляно, при все че мнозина не го признават и постоянно отлагат времето, когато да се вгледат в това.”

„Ако спазваме Божиите заповеди, сърцата ни ще се изпълнят с благодатта на Светия Дух. А животът придобива смисъл именно когато душата ни успее да познае вкуса на Бога.”

Старецът Ефрем подчерта също така, че редовното участие в Божествената литургия е Алфата и Омегата за всеки християнин, допълвайки, че душата е здрава, когато жадува за Бога. Той предупреди, че много пъти заблудата ни внушава илюзии за благодат, и затова подчерта, че се нуждаем от истинни отци - не такива, които творят чудеса, а такива, които различават духовете. В тях трябва да търсим духовна опора.

„При все че сме членове на Църквата, ние се отдалечаваме от нейните правила. Това е особено характерно за младото поколение. Така не може да продължава до безкрай. Ако някой ви е взел на работа и установи, че не се придържате към установените правила, той ще ви уволни. Когато човек иска да бъде член на Църквата, той трябва да спазва нейните правила. Тези правила не са някакъв списък от указания за укрепване на моралните ценности - по своето естество те са вид тайнство. Придържате ли се към заповедите, вие се сподобявате с Божията благодат. Както би посочил старецът Паисий, Църквата има едно съкровище: нейният опит, и човешкото сърце може да почувства вкуса на този опит.”

Старецът Ефрем обясни, че монахът се храни от вкуса на Божествената благодат и от плодовете на Светия Дух.

„Свободата не е да отидеш където искаш и да направиш каквото искаш. Свободата е в освобождаването от страстите. Свободен е онзи, който познава Христос.”

„Ключът към Свещеното Писание е светостта и затова свещените текстове трябва да получават своето тълкувание от светите Отци. За да тълкувате евангелските послания, най-напред трябва да придобиете духа на Отците. Ако следваме пътя на светците, ние ще вървим по най-верния път към спасението.”

„Св. Порфирий често напомнял, че благодатта е единствено в Църквата.”

„Днешните хора са изоставили молитвата и животът им е лишен от присъствието на Светия Дух. Когато изоставяме молитвите, ние изнемощяваме духовно.”

„За жалост някои хора си представят светостта, или стремежът към святото благочестие, като неща, които могат да бъдат само на книга.”

„Хората посягат на живота си, когато у тях липсва дълбоката вътрешна сила, с която се изпълваме чрез Църквата.”

„Днес атеизмът е на мода.”

„Гърция пострада от комунизма, но не остана под властта на този режим, както това се случи в Сърбия и Русия. Ние сме столицата на Православието и затова винаги трябва да е голяма радостта на гърците, че са православни християни.”

„Велико нещо е да приемеш Църквата, да участваш в църковните богослужения, да не се съмняваш в напътствията на Светите отци.”

„Свободата не е в това да отиваш, където ти се прииска, или да вършиш, каквото ти хрумне. Свободата означава да си освободен от страстите. Познае ли Христа, човек става свободен.”

В края на беседата си старецът Ефрем и митрополит Хризостом разрязаха празнична пита и я раздадоха на присъстващите.

5 Всемирното Православие - СТАРЕЦЪТ ЕФРЕМ ВАТОПЕДСКИ: СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ

 

 

 

 

 

 

 

Старецът Ефрем Ватопедски


 


 

el-2 Всемирното Православие - СТАРЕЦЪТ ЕФРЕМ ВАТОПЕДСКИ: СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ

 

 

 

 

 

 

 

Старецът Ефрем и митрополит Хризостом