Остров Крит е разделен на четири области: Ретимно, Ираклио, Ханя и Ласити. Най-големи са градовете Ханя и Ираклио.

На 15 км от Ханя се намира манастирът „Говернето", където се почитат св. Богородица и св. Йоан Пустинник. Името му е дадено от латините, тъй като манастирът е бил седалище на митрополит и имал статут на управляващ.

Два надписа от 1537 и 1545 г. свидетелстват, че манастирът е построен през XVI век. През венецианския период процъфтява и до турското нашествие става един от най-богатите манастири на острова.

Монах на име Йоан, който живял в пещера наблизо, дошъл и се заселил в манастира. След време около него се събрали от различни краища на острова 99 монаси и заживели в разбирателство и любов. Застрашени от набезите на турците, те се молили Бог да ги прибере и да ги спаси от надвисналата опасност. Всички заедно се упокоили в Господа в един ден. Няма известен друг такъв случай в синаксара. Паметта им се празнува на 7 октомври.

От 1900 г. животът в манастира се възобновява. През 2005 г. от Света Гора идват трима йеромонаси. Днес общият брой на монасите е осем.

В обителта се пазят светите мощи на св. 40 мъченици, св. Йоан Пустинник, св. Лазар, св. Харалампий, св. Елевтерий, св. Дионисий Ареопагит.

На разстояние 3 км от Ханя се намира манастирът „Живоприемен източник". Основан е през XV век. През 1863 г. е преобразуван в девически манастир. Преживява разцвет по време на венецианското владичество, който е прекъснат при новите завоеватели. Игуменът Филотеус Скуфос, художник и иконописец, заедно с другите 34 монаси отбраняват обителта от нападението на турците. Той успява да избяга и да съхрани ценни предмети на църквата. Става известен иконописец.

През 1681 г. манастирът преминава под прякото управление на Патриаршията. Пасха на 1821 г. е ден за мъченическа смърт на много монаси загинали от гръцки войници - еничари. До 1830 г. манастирът е в забвение. От 1976 г. действа като девически манастир. Забележителен е фактът, че две от монахините пишат книга за стареца Порфирий.

На 45 км от столицата Ираклио се намира манастирът „Св. Георги Селинари" построен през 1506 г. по време на венецианското владичество. Предание разказва за аскет, който живял в пещера на висок хълм. Всяка вечер виждал светлина и чувал глас, който му казвал да слезе долу. Монахът намерил икона на св. Георги и я качил горе в пещерата. Светецът му се явил на сън и му наредил да построи манастир на мястото, където била иконата. Аскетът построил църква за една нощ, от страх венецианците да не му попречат на работата. Затова манастирът носи името Селинари, което означава пълнолуние.

По време на турското нашествие турчин стрелял в иконата на св. Георги и бил убит от куршума. Иконата е чудотворна и помага на мнозина.

Навсякъде на острова е силна почитта към великите проповедници на Християнството св. Павел и св. апостол Тит. През 62 - 63 г. св. апостол Павел по време на второто си благовестническо пътешествие предприема християнизация на острова. Работата по организацията на първата Църква на Крит той възлага на св. апостол Тит. В посланието си до него той пише: „Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал" /Тит: 1-5/. Когато става епископ на острова, св. апостол Тит основава девет епархии. Умира около 105 г. на 94-годишна възраст.

В град Гортин, който най-напред е политически и религиозен център на острова, в началото на VI век е основана величествена базилика, където се съхраняват светите му мощи. Храмът става един от най-значимите центрове на поклонничество в целия Изток.

След освобождаването на Крит от арабско владичество от византийския пълководец Никифор Фока през 961 г. политическият и религиозен център се пренася в Ираклион, където издигат величествена катедрална църква  в чест на апостола. Тя съчетава в себе си разнообразни елементи и стилове от храмове в Константинопол.

Манастирът "Говернето" край Ханя

Скитът "Св. Антоний" - един от скитовете в планината, в които са се подвизавали монасите, преди да се заселят в манастира "Говернето"

Иконостасът на църквата при манастира "Живоносен източник"

Манастирът "Св. Георги Селинари"

Обща снимка пред църквата на манастира "Св. Георги Селинари"

Митрополитската катедрала "Св. Мина" в Ираклио.

Св. Мина е покровител на града

Вътрешността на храма

Църквата "Св. апостол Тит"

Свети мощи на св. апостол Тит

Входната врата на манастира "Св. Богородица Колибарка". В манастира има дом за деца и училище, приют за стари хора.

(следва)

Първата част на пътеписа може да прочетете ТУК: