Св. Зиновий (Мажуга), в схима Серафим

Колко вярващите хора обичат светиите, колко често се обръщат към тях за помощ! Сърцето търси общение с небесните жители, които са преминали прага на смъртта и са влезли в Царството Небесно. Те жадуват и ние да попаднем в Рая и са готови да ни помогнат във всичко. Те чакат да общуват с нас чрез молитвата ни. За мнозина от тях знаем, но мнозина са скрити от нас по Божий промисъл.

Но понякога, по милост Божия, в живота настъпва такъв момент, за който е казано: «Не може да се укрие град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец» (Мат. 5:13-16).

Тогава Сам Господ прославя своите светии и  открива имената им, за да ги почитаме и прибягваме към тяхната помощ. През 2010 г. бяха прославени известните глински старци – схимитрополит Серафим (митрополит Зиновий Мажуга), схиархимандрит Серафим (Романцов), и схиархимандрит Андроник (Лукаш).

Тялото на новопрославения св. митрополит Зиновий (Мажуга) почива в Грузия, в Тбилиси, в руския храм „Св. благоверни княз Александър Невски“. В него владиката беше настоятел и служеше през последните години на живота си.

Малкия Захарий го дали в Дома на трудолюбието при Глинската пустиня. Още тогава го нарекли „монаха“.

Митрополит Зиновий (в света Захарий) се родил в град Глухов, Черниговска губерния, през 1896 г. Останал рано сирак, но цял живот си спомнял наставленията на дълбоко вярващата си майка Теодосия, която му предала своята вяра и любов към Господа. Младият Захарий бил даден в Дома на трудолюбието при Глинската пустиня. Още тогава го нарекли „монаха“. От детските си години той благоговеел пред Пресвета Богородица, и Тя Сама станала негова покровителка и пътеводителка в морето на живота.

През 1914 г. Захарий станал послушник в Глинската пустиня. Още от детинство той бил много милостив и състрадателен. Според спомените на Божията рабиня Анна, която била близка негова съседка и дълги години всекидневно разговаряла с него, владика Зиновий бил много чувствителен човек, с изключително отзивчиво сърце. Можел да изслушва и да утешава всеки, който идвал при него. Често до пълно изнемогване. Не можел да откаже да помогне. Владика Зиновий бил много обикновен в живота си и достъпен за общуване. Често подарявал дреболии на съседските деца. Сърдечно скърбял за всеки. Бил съвършено незлопаметен и кротък. Дори когато домакинът на храма, в който владиката бил настоятел, написал жалба срещу него и възмутените от недостойното поведение на този човек енориаши искали той да бъде освободен от длъжност, владиката отговорил, че никого няма да уволнява. Още на младини, когато Захарий бил послушник в манастира, негов старец бил отец Герасим, известен със строгото си отношение към послушниците. Но бъдещият владика понасял всичко с търпение и пълно послушание.

И в затвора бъдещият светител тайно продължавал своето пастирско служение, облекчавайки мнозина да носят тежкия затворнически кръст.

През 1921 г., когато манастирът бил на ръба на закриването, той бил постиган в монашество с името Зиновий. През 1922 г. обителта била закрита. Много от монасите били разстреляни, а манастирът напълно разорен и осквернен. С благословението на старците, като взел със себе си свещения антиминс, отец Зиновий се отправил за Грузия, където бил ръкоположен за йеромонах и служил няколко години в Сухуми, в църквата „Св. Николай“.

През 1930 г. той бил арестуван и изпратен в Урал. Когато го водели заедно с други затворници в лагера, по неговите молитви Господ изпратил дъжд за изнемогващите от жажда, заключени във вагона арестанти, и с дървената лъжица, която носел, той напоил всички с дъждовна вода. И в затвора бъдещият светител тайно продължавал своето пастирско служение, облекчавайки мнозина в носенето на тежкия затворнически кръст.

Заради неговата кротост и смирение Господ му дарувал преждевременно освобождение и му дал възможност да се върне отново в Сухуми. Въпреки че отец Зиновий имал къща в Сухуми, разрешение да живее в града той така и не получил. Тогава отишъл в планината и образувал там монашеска община. Мнозина търсели духовното му наставление. Много монаси от разорените руски манастири се криели тогава в Кавказките планини. Покровителствал ги грузинският Католикос-Патриарх Калистрат (Цинцадзе), а след това Патриарх Мелхиседек. Но богоборческата власт и там не допускала да се подвизават молитвеници. Веднъж, преследван от властите, отец Зиновий заспал в мечешка бърлога и бил спасен по чудесен начин. Това се случило на празника на свети Николай Чудотворец и на свети Шио Мгвимски. С благословението на Светейшия Патриарх Калистрат отец Зиновий започнал да служи като извънщатен свещеник в главния Сионски катедрален храм в Тбилиси. През 1943 г. Блаженият Калистрат го наградил с нагръден кръст. .

«Този човек … притежава велико послушание, а послушанието засенчва и грамотността, и гордостта…»

Отец Зиновий бил представител на Грузинската православна църква на Поместния събор на Руската православна църква през 1945 г. и на интронизацията на патриарх Алексий I (Симански). Патриарх Алексий I наградил грузинското духовенство, а отец Зиновий издигнал в сан игумен. Отец Зиновий служил в различни краища на Грузия, а когато починал предстоятелят на руската Александро-Невска църква в Тбилиси, патриарх Калистрат спешно го извикал и го назначил за предстоятел. Той изрекъл за него думите: «Този човек … притежава велико послушание, а послушанието засенчва и грамотността, и гордостта, и го поставя на първо място».

Владика Зиновий (Мажуга) с отец Виталий (Сидоренко). Началото на 80-те години на XX век

Целия си живот владика Зиновий посветил в служение на Господа и утешение на страдащите. По време на Ленинградската блокада той, както и мнозина други, се молел горещо за спасението на обсадения град и се удостоил с видение, за което след това си спомнял:

«В същото време сутринта сънувам, че света Нина предстои пред Престола Божий на колене и моли Господ да пожали и да помогне на страдащите хора от обсадения град да победят всеки враг и противник. При това от очите ? капеха огромни, като гроздови зърна, сълзи. Разтълкувах видението, че Божията Майка е дала послушание на света Нина да бъде застъпница на обсадения град».

Пресвета Богородица го изцелила, когато бил на смъртно легло. След това той надживял всички онези лекари, които тогава му предричали явна смърт.

На владика Зиновий се явила Самата Пресвета Богородица. Веднъж Тя го изцелила, когато бил на смъртно легло. След това той надживял всички онези лекари, които тогава му предричали явна смърт. В митрополитски сан епископ Зиновий бил възведен през 1972 г. Владиката станал духовен отец на Патриарх Илия II, и лично го постригал в монашество. Той завещал на своите духовни чеда след неговата смърт да откриват мислите си на Патриарх Илия II. През живота си той покровителствал всички населници на Глинската пустиня, изгонени от родната обител.

При Александро-Невския храм в Тбилиси архимандрит Модест (Гамов), митрополит Зиновий (Мажуга), схиархимандрит Серафим (Романцов), схиархимандрит Андроник (Лукаш). Началото на 70-те години на XX век

Владика Зиновий живеел изключително скромно, в малка къщичка при църквата и не се съгласявал да се премести в по-подобаващата за един митрополит резиденция. Обличал се така, че мнозина, които не го познавали, вземали владиката за беден монах. Светителят имал дар на прозрение: много думи казани на чедата му, били пророчески и се сбъдвали в свое време.

Божията рабиня Анна си спомня, че тези, които не слушали своя владика, след това много съжалявали за това, защото впоследствие казаното често се сбъдвало. Често владиката произнасял своите пророчества, говорейки като че за трето лице, а после ставало съвършено ясно, че това е било казано именно за човека, с когото владиката беседвал.

Ето какво си спомня за него архимандрит Рафаил (Карелин) в книгата си «Тайната на спасението»: «Често Владиката даваше тайно милостиня, за което разбираха по-късно и случайно. Едни монаси ми разказаха, че когато стояли в храма, Владика Зиновий, минавайки край тях и благославяйки ги, им дал незабелязано пари. Той всеки ден присъстваше на всички служби, извършващи се в храма, и на Литургията изваждаше множество частици за живите и починалите, за тези, за които знаеше и за които просеха да се помоли. В личния си живот Владиката се отличаваше с простота и невзискателност, но църковните служби провеждаше с особена тържественост и благолепие.

От светиите покойният митрополит особено обичаше свети Николай и съветваше във всички скърби и нужди хората да се обръщат към него, а ако имат възможност, колкото може по-често да четат акатиста на този забележителен чудотворец. Обичаше също да се моли на мъченика Йоан Воин и на преподобни Серафим Саровски. През последните години на живота си той прие таен схимнически постриг с името Серафим. За него, както и за преподобни Серафим, се отнасят думите на тропара: “От младини си възлюбил Христа”.

След смъртта на митрополит Зиновий два пъти го видях насън. Първият сън: след погребението той лежи в гроба като жив. Нощ е. Храмът е затворен. Някой почуква на вратата на храма от страната на двора и моли митрополита за благословение. Той става, протяга ръка за благословение и изведнъж ръката му се удължава и достига вратата на храма; той благославя и отново ляга в гроба. Мисля, че смисълът на съня беше, че владиката бързо откликва на молитвата на хората, дори на тези, които поради греховете си се намират зад вратите на храма (както в древност — носещите епитимия), не са лишени от неговата помощ и благословение, и за тях се възнася към престола Божий неговата молитва. Вторият сън. Отново е нощ. Храмът е осветен и владиката обикаля храма, внимателно оглеждайки всяко ъгълче. Значи той не си е отишъл от нас, той е тук, той е като жив с нас, незримо посещава храма, в който тридесет и пет години беше настоятел ».

Католикос-Патриархът на цяла Грузия Илия II в съслужение с митрополит Зиновий

След кончината на митрополит Зиновий Католикос-Патриархът на цяла Грузия Илия II (Шиолошвили) благословил да го погребат в храма. «Добре е, че владиката не само духом, но и телом ще бъде с нас», – казал Патриархът. А в деня на погребението Патриарх Илия II се обърнал със слово за него: «Животът на Тетрицкаройския митрополит Зиновий беше изцяло посветен на служение на светата Православна църква и на ближния. Има хора, чиито имена задълго остават в сърцата и в молитвите на вярващите. Такъв облагодетелстван човек, който придоби благодатта на Светия Дух, беше Високопреосвещеният митрополит Зиновий».

Владиката обичал изключително много Грузия и не благославял (както и неговият духовен син схиархимандрит Виталий) никого без крайна нужда да я напуска. Ето и сега той чака всички нас там, в Грузия, в Тбилиси, с голяма любов. За такива хора, като владика Зиновий в Евангелието е казано: «Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани», «Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога», «Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии» (Мат. 5: 7-9).

Сега владика Зиновий съзерцава Господа и Го прославя пред нас. Ние само трябва да отидем при него и да поискаме помощ, а ако не можем, тогава макар и мислено да се обърнем към него с гореща вяра в неговото ходатайство за нас пред Господа. И както приживе светителят на никого не отказвал помощта си, така и сега той ще помогне на всеки, който го призовава в молитвите си.

Митрополит Зиновий с енориаши