По време на посещението си в България (17-20 декември 2014 г.) Председателят на Отдела за външно-църковни връзки при Московската патриаршия и постоянен член на Св. Синод на Руската православна църква Волоколамски митрополит Иларион (Алфеев) даде интервю специално за читателите на сайта „Всемирното православие“:

Ваше Високопреосвещенство, смятате ли, че в настояще време може да се говори за възраждане на Руската православна църква, започнало при патриарх Алексий II и продължаващо при патриарх Кирил? В какво, според Вас, се изразява това възраждане?

Бих казал, че то започна малко по-рано. Нашето църковно възраждане започна още през 1988 г., когато чествахме 1000-годишнината от покръстването на Русия - още по времето на патриарх Пимен, още по времето на Съветския съюз. От тогава до настоящия момент това възраждане продължава. То се изразява в това, че милиони хора приеха свето кръщение, милиони хора станаха членове на Църквата. В продължение на 26 години ежегодно откривахме по 1000 храма годишно и съответно – повече от 3 храма дневно. Представете си – 3 храма на ден и 1000 храма за година! Имахме 20 манастира, в момента те са 820 - значи сме открили 800 нови манастири, и всички те са пълни с монаси и монахини, главно млади хора.

По времето, когато често на Запад моите католически колеги ми говорят за криза на призванието, за това, че младежите не отиват в манастир, в същия този период ние открихме 800 манастира. Период, който някои на Запад наричат постхристиянска епоха. Често им казвам: ако  искате да се убедите, че не живеем в постхристиянка епоха, елате в Русия, елате в Украйна, в Молдова, в България и вижте как живее нашият вярващ народ.

Каква е позицията на Московската патриаршия по въпроса за първенството във Вселенската Църква? Смятате ли, че такова първенство в Православния свят е състоятелно, и в какво то се разминава с вашите представи?

Тази позиция е публикувана като официален документ, приет от Св. Синод на Руската православна църква точно преди една година - декември 2013 г.

Както знаем, Руската православна църква поддържа интензивна комуникация с неправославните църкви в рамките на икуменическия диалог. Вярва ли Московската патриаршия в ползата от този диалог или позицията ви се е променила с времето?

С времето нашата позиция се променя, и това е свързано с развитието, което наблюдаваме вътре в протестантския свят. Видяхме как в началото някои протестантски конфесии на запад и на север започнаха да преразглеждат традиционното църковно устройство. В частност, в началото те въведоха женско свещенство, а после – и женски епископат. След това започнаха да преразглеждат и християнската нравственост и понастоящем в някои от тези общини съществува ритуалът благословение на т.нар. еднополови бракове. В някои от тях лица, открито практикуващи хомосексуализъм, биват въвеждани в пасторско или епископско достойнство. Ние, разбира се, не можем да водим сериозен диалог с такива църковни общини, защото диалогът трябва да води до сближаване. А ако ние водим диалог, а паралелно с това все повече и повече се отдалечаваме един от друг, тогава възниква въпросът дали този диалог има смисъл.

Нашата Църква провеждаше диалози в продължение на няколко десетилетия, в частност с Епископалната църква в САЩ, с Евангелската лутеранска църква във Финландия и с редица други протестанстки църкви. Понастоящем ние прекратяваме тези диалози един по един – оказва се, че няма особен смисъл от тяхното продължаване.

Възниква и въпросът доколко е жизнеспособен общоправославният диалог, например с англиканството, лутеранството и с реформаторските църкви. Ако събитията се развиват по този начин, боя се, че преговорите ще станат безсмислени. Още преди 80 години някои православни богослови мислеха, че сме много близко до постигането на единство например с англиканите. Но именно последните 50 години ни отделиха един от друг много повече, отколкото цялото предишно развитие и на англиканството, и на протестантизма.  Тъй като именно през последните 50 години и протестантските, и англиканските църкви – подчертавам, не в целия свят, а именно на запад и на север, започнаха да ревизират нравственото си учение, и сега се намират на такъв етап, когато ни е много трудно да намираме общ език по нравствените въпроси. В тази ситуация, както казах, възниква въобще въпросът за целесъбразността от продължаване на диалога.

До какво трябва да доведе Всеправославният събор, предвиден за 2016 г.? Кои са най-важните въпроси, които трябва да разреши?

Честно казано, аз не смятам, че в Поместните православни църкви днес има такива сложни въпроси, за чието решаване е необходимо да се свиква всеправославен събор. Мисля, че най-важното е, че православните йерарси от различните Поместни църкви за първи път от 13 века насам ще се съберат заедно. Дори ако нищо не решим, вече самият факт на нашето събиране, нашето съвместно служение ще бъде значително събитие в живота на Православната църква.

Текстовете, които в момента се подготвят, са известни на всички, те ще бъдат публикувани предварително, затова на Православния събор не очакваме никакви изненади. Много важно е на Събора да не бъдат приемани такива решения, които след това няма да бъдат одобрени в Поместните православни църкви. Затова ние настоявахме и постигнахме разбирателство всички решения на събора да бъдат приемани с консенсус.

Не можем да гласуваме по никакви въпроси, касаещи вероучението или църковната практика. Между нас трябва да има пълно единство и пълно единомислие. Ако нямаме единомислие, можем да отложим въпросите за следващ събор. Мисля, че ако се съберем веднъж и съборът премине удачно, след това ще можем да се събираме втори или трети път и постепенно да решаваме натрупалите се въпроси.

–––––––

При гостуването си у нас Волоколамският митрополит Иларион (Алфеев) се срещна с Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, който му връчи ордена на Българската православна църква (БПЦ) „Св. Св. Кирил и Методий” – I степен, по случай 100-годишнината на Подворието на Московската патриаршия в София. Високият гост се срещна и с министър-председателя г-н Бойко Борисов, посети Рилския манастир, отговори на въпроси на журналисти и отслужи св. Литургия в Руската църква в София, послучай празника на св. Николай Чудотворец (19 декември, по Юлианския календар).

След това той замина за старата българска столица, където освети четирите камбани за най-новия храм във Велико Търново - „Възкресение Христово“. Камбаните, които ще се монтират за Великден, са дар от Руската православна църква. За заслугите му в утвърждаването на православието по света митрополит Иларион получи званието "Доктор хонорис кауза" на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Сн. http://podvorie-sofia.ru