На 6 август Руската православна църква отбеляза паметта на светите благоверни князе Борис и Глеб, любимите синове на св. велик княз Владимир и българка християнка (с голяма вероятност - царица Анна, дъщерята на Борис II - б.пр.). Първите руски светци са канонизирани заради тяхното смирение пред лицето на мъченическата смърт от ръката на брат им Святополк, наречен заради злодеянието си Окаяния.
По думите на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил по повод тържествата, посветени 1000-годишнината от кончината на св. равноапостолни велик княз Владимир и честването на Покръстването на Русия, животът на Борис и Глеб е ярко историческо свидетелство за промените, станали в резултат на цивилизационния избор на техния баща, великия княз Владимир, пример за «разбиването на старите ценности и намирането на нови».
«Изглеждало, че е трябвало със сила да отвоюват Киевския престол от своя брат, или знаейки, че той е способен на братоубийство, да се защитят с меч. Но те стават нашите първи руски светии, отказали се да вдигнат меч срещу брата, и са получили името „страстотерпци”», — каза Руският патриарх в проповедта си след Литургията в храма „Христос Спасител“ в деня на Покръстването на Русия.
«Дори сблъсквайки се лице с лице с изпратените срещу тях войници, те не изваждат мечовете си, а скланят в смирение глави пред волята Божия и загиват, свидетелствайки за жизнената сила на този духовен и нравствен идеал, приет от тях и от мнозина чрез Покръстването на Владимир, чрез Покръстването на Русия», — отбеляза той.
По-рано, подчертавайки мъченическия подвиг на князете Борис и Глеб, патриарх Кирил посочи, че «пред лицето на най-страшното, което може да се случи, — пред лицето на смъртта тези хора са останали верни на Христовите заповеди».
«Те с нищо не посрамили християнското си призвание — нито със злоба, нито с гняв, нито с друго нещо, което естествено се проявява в човека пред лицето на смъртна опасност“, - каза Патриархът след края на богослужението в ставропигиалния девически манастира „Св. св. Борис и Глеб“ в Аносино.
Тържества в чест на мъчениците страстотерпци Борис и Глеб имаше във Воронежка, Вятска, Тверска и други епархии на Руската православна църква.
След смъртта на великия княз Владимир през 1015 г. започнала борба между синовете му за Киевския престол. Той бил завладян със сила от един от старшите синове на Владимир - Святополк. По-малкият му брат Борис (в кръщение Роман), без да гледа на предложението на дружината си да свали единокръвния си брат от властта и самият той да поеме управлението в Киев, се отказал да води война срещу Святополк, признавайки неговото старшинство.
Като се опасявал от удар от страна на Борис, Святополк му изпратил убийци, предлагайки му лицемерно съюз. Разбирайки, че го заплашва мъченическа смърт, Борис не се съпротивлявал на убийците, като се стремял да се уподоби на Христос в кроткото понасяне на страданията и не желаейки да въстава срещу брат си. Изпратените от Святополк войници пронизали Борис с копие.
След като се разправил с Борис, Святополк замислил убийството и на другия си по-малък брат — Глеб (в кръщение Давид). Разбирайки, че и той ще стане жертва на междоусобиците, Глеб оплакал кончината на Борис и се молил по-добре да загине, отколкото да извърши братоубийство. Войниците на Святополк убили и Глеб.
Почитанието на светите братя, които предпочели да умрат, но да не отиват против съвестта си, започнало скоро след като на киевския великокняжевски престол се изкачил Ярослав Мъдри. През 1019 г. мощите на Глеб били открити благодарение на чудесно явление и били тържествено пренесени във Вишгород и погребени до мощите на неговия брат Борис. През 1026 г. бил осветен първият Борисоглебски храм, построен от княз Ярослав над мястото, където били погребани братята му.
Руската православна църква чества два пъти паметта на св. благоверни князе Борис и Глеб - на 2 / 15 май и 24 юли / 6 август.
