В редакцията на „Всемирното православие” бе получен документ с молба да бъде публикуван на вниманието на читателите, с цел да уверят клира и народа Божий в България, че не всички членове на Румънската православната църква приемат решенията от Крит и отказват да  изповядат ереста на икуменизма.

Антиикуменистично изповедание на братството

към манастира Реден, Нямцка област, Румъния

Преподобни отец екзарх!

Преподобни отче настоятелю!

През последните няколко седмици манастирът на преп. Параскева в с. Реден, Нямцка област, се подлага на натиск от страна на епархиалния център, с цел да бъдем принудени да поменаваме своя йерарх. 

В противен случай служещите свещеници ще бъдат принудени да напуснат манастира и ще бъдат заменени с други. Ние ви изпращаме това отворено писмо с надежда, че то може да ви разясни нашата позиция, така че този натиск да бъде прекратен, а монасите в манастира в Реден и вярващите, намерили тук духовно пристанище, да могат спокойно да участват в богослуженията и в духовния живот на обителта.

Лятото тази година в Колимпари на о. Крит се състоя това, което беше наречено „Велик и Свят събор” – среща, която трябваше да стане всеправославна, и която предполагаше, че „ще продемонстрира съборното единство на Православието”, обаче със своите решения породи безпрецедентна разпра в светите Православни Църкви.

Критското събрание прие еретическото решение за въвеждане в Православието, в качеството на еклезиологически начин на мислене и мисионерска дейност, на икуменизма – идеологията, която е осъдена като ерес и всеерес от такива светци на Църквата като св. Игнатий (Брянчанинов), св. Йоан Йаков Хозевит, св. Иустин (Попович), св. Николай (Велимирович), св. Паисий Светогорец, от такива известни богослови като академик протоиерей Димитру Стенилоае, отец Серафим (Роуз), такива признати духовници като отец Иустин (Първу), отец Клеопа (Илие), отец Арсений (Папачок) и от поместните синоди, като Синода на Руската православна църква зад граница, Синода на Грузинската православна църква, Синода на Българската православна църква.

Целият документ «Отношенията на Православната Църква с осталия християнски свят» представлява признание и парафира икуменизма като нов образ на еклезиологично мислене в Православието, признава в него [документа] останалите християнски общности в качеството на „църкви”, ратифицира икуменическите предпоставки на Торонтската декларация, признаващи „имащите първостепенно значение за участието на Православната църква в Световния съвет на църквите”, без да има предвид, че дадените еклезиологически предпоставки са изцяло еретически, тъй като говорят за „истинна Църква”, „Свята Католическа църква, която изповядва Символа на вярата” – т.е. използва към религиозния обект изрази, наложени от протестантската идеология, която ССЦ се стреми да реализира на практика под надслова за „единство на Църквата”, с участието на някои православни йерарси и клирици.

Упоменатият по-горе документ от събора легитимира правото на ССЦ да не признава Православната Църква за Църква спасяваща и даже да не я признава като „Църква на съборността и Църква в истинния смисъл на думата»^[1]. Същият икуменизъм на критските съборяни предложиха да се внедри и в семейните отношения, чрез признаването на смесените бракове, и дори в разбирането на поста, представяйки на вниманието на поместните Църкви снизхождения, отнасящи се към това^[2], и изкривявайки по този начин установената практика в Православието.

Що се отнася до отношението със света, то вместо да позиционира Православната църква като нравствен и духовен пристан на света, изгубил ориентирите и изцяло мятащ се, документът, касаещ отношенията със света, позиционира Православната църква като някаква интернационална институция, въвлечена в процеса на глобализация и осъществяването на антиутопията на земния рай, която проповядва материалистично-атеистичното общество в наши дни.

Накрая, на о. Крит се опитаха да изменят понятието за съборност, подменяйки образеца, зададен от първите девет Вселенски Събора (седемте „класически” Свети Събора и събора на свети Фотий, а също събора на св. Григорий Палама) и двехилядолетното съборно жителство на Църквата с папския модел, където равенството на епископите в благодатта не се съблюдава (в качеството на подход за приемане на решенията), а народът вече не играе никаква роля в рецепцията на решенията на Критския и последващите след него събори. 

Гласът на народът бе заглушен от параграф 22 от документа за отношенията с останалия християнски свят, където се твърди, че този, който се противи на Критския „събор” и на икуменизма въобще, е „фанатик”, „талибан” и дори „едва ли православен”. По този начин, както се убедиха в това, че несъгласието на епископите с решенията на събора няма да повлияе на окончателното решение на автокефалната Църква, към която принадлежи епископът-десидент^[3], така „съборът” се убеди и в това, че процесът на възприемане на пълнотата ще мине без трудности, благодарение на априорното окачване на етикети „разколници” и „врагове на единството на Църквата” на онези, които биха могли да оспорят неговите решения или да приложат канонични мерки по прекратяване поменаването на йерарха в подобни ситуации.

Решенията на Критския „събор” бяха оспорени и оценени като проблематични, т.е. еретически, от такива известни богослови като проф. Димитрий Целенгидис, протопрезвитер проф. Теодор Зисис, а също и от над 30 епископи, участвали в Крит, от Светия Синод на Българската православна църква, от Светия Синод на Антиохийската църква и дори от част от Светия Синод на Гръцката православна църква, авторитетни духовници и част от народа Божий, който беше изумени от приемането на икуменизма като начин за мислене в Православието.

Дори синодите, благоволяващи към Критския „събор”, какъвто е Синодът на Румънската православна църква, признаха, че предстои още работа по „разясняване, нюансиране^[4] и развитие^[5]на текстовете”, а митрополит Йеротей (Влахос), когато извършваше поклонническо пътуване в Молдова, с цел да убеди молдовците в православното изповядване на вярата на местния архиерей, въпреки че той (архиереят) бе подписал в Крит всички документи и още веднъж бе одобрил тяхното „приемане за сведение” в Синода на Румънската православна църква от 29.10. 2016 г. - беше цитиран от патриаршеската агенция „Базилика” да твърди, че текстовете трябва да се «изяснят, диортосират^[6] и изменят и други аспекти, които ще извърши друг събор»^[7]. Митрополит Йеротей (Влахос) е написал цяло изследване относно еретическия характер на Критския „събор”, което прави трудно разбираемо твърдението му, изказано в Молдова, че участниците в този събор са православни и достойни да бъдат непоколебимо следвани, макар съборът сам по себе си да е еретически^[8].

Противоречивите, безплодни и манипулативни дискусии и аргументации в полза на събора демонстрират колко силно е проникнал релативисткият и редукционистки дух на икуменизма в Православната Църква и как той извършва в нея опустошение още преди съборът официално да е одобрил икуменизма.

В опит да бъде подменена истината с ереста, приета на Крит, беше използвана най-различна аргументация: 

- „богословски” аргумент, според който такива светци като св. Василий Велики, такива събори като Събора от 1848 г. и такива патриаршески окръжни послания като Посланието от 1848 г. са били използвани като „основа” за признаване на наименованието „църкви”, унаследено от еретиците;

- аргументът, че „нищо не се е променило”, сякаш заразяването на еклезиологията на Църквата с икуменистически религиозен синкеретизъм – това е „нищо”;

- аргументът, сякаш „съборът не предизвиква никакъв ефект”, игнориращ очевидността, присъстваща в част 13 Регламент за организация и работа на Светия и Велик събор, която предвижда, че «дадените текстове имат всеправославна авторитетност»^[9];

- сергианският аргумент „ние само толкова можехме да направим”, сякаш предателството на Православието може да има някакво „оправдание”;

- смехотворният аргумент, че „ако решенията на Критския събор не бъдат подписани, ще изгубим териториалната цялост на страната ни”;

- аналогичният аргумент за това, че „ще бъде признато наименованието на църквите, а не еклезиологичният статус на църквите”, сякаш може да се нарече нещо „Църква”, без това така да се възприема;

- аргументът „очакването на общата чаша”^[10], която снема вината от причината (ереста), осъжда само следствието (литургическото общение) и лишава от смисъл понятието „ерес”, възприемано от богословието изобщо като погрешно учение, проповядвано публично, отнасящо се към 15-то правило на Двукратния Събор, установява правото на Църквата да се защитава, изхождайки от фазата погрешно решение, за да не стигне до фазата обща чаша^[11], когато Църквата фактически вече напълно ще бъде обхваната от ереста.

По повод тази неоповержима реалност, че румънските архиереи, присъствали на Критския „събор”, станаха причастници на ересите, приети там, а сега всячески се стараят да ги съотнасят и да ги направят приемливи за православния народ, монашеското братство от манастира Реден, Нямцка област (Молдавия), взеха решение, предвидено от 31-во Апостолско правило и 15-то правило на Двукратния Събор в Константинопол — да прекратят да поменават местния йерарх, докато той не се върне към православното изповядване на вярата.

Тези две правила позволяват да се оградим с непоменаването от йерарха, който „проповядва с отворено съзнание”, т.е. публично, ереста, пред цялата вселена, чрез подписването на документите на Критския „събор” и потвърждаване им отново пред Румънския Синод в края на месец октомври.

Тълкуването на 31-то Апостолско правило в Пидалион разяснява: „А тези, които се отделят от своя епископ преди Съборното изследване, защото той проповядва на глас пред всички някакво мнение или ерес, такива не само не подлежат на проверка, от страна на указаните по-горе, но се удостояват с достославна чест на православещи по 15-то правило на Второпървия”^[12] (подчертано от нас. — Авт.).

По такъв начин се прави връзка с втората част на 15-то правило на Двукратния Константинополски събор, който уточнява: „Тъй като те са осъдили не епископи, а лъже-епископи и лъжеучители, а не са нарушили с разкол единството на Църквата, но са се постарали да съхранят Църквата от разколи и разделения”, което разбива на прах несериозната аргументация за това, че 15-то правило на Двукратния Събор, видите ли, се отнася за отношенията между митрополит и патриарх, и сякаш тя изцяло се явява продължение на предходните 13–то и 14-то правило, отнасящи се за прекратяване поменаването по всяка друга причина, освен ереста.

Следователно, на свещениците е забранено да прекратяват поменаването на своите епископи по всяка друга причина, обаче имат право да прекратяват поменаването на епископа, за който е доказано, че учи на ерес. Според румънския професор по канонично право, университетския преподавател Йоан Флоке, отделянето на свещеника от епископа, причастен към ерес, се явява както право, така и задължение^[13]. Освен това свещениците, прекратяващи поменаването, са длъжни да останат в Църквата и в храмовете, т.е. те не могат да бъдат изгонени от храмовете, в които служат, поради това, че са прекъснали поменаването, както показва 15-то правило на Двукратния събор ^[14].

Втора част на правило 15 I-II отговаря и на обвинението, че, видите ли, посредством прекратяване на поменаването ние ставаме разколници, утвърждавайки, че като постъпваме по този начин, ние всъщност ставаме „попечители на това, да избавим Църквата от разколи и разделения”.

Както Ви съобщихме в неделя, 27.11.2016 г., когато ни постихте в Реден, ние приложихме правило 15 I-II, позволяващо ни да се ограждаме от ересите чрез непоменаване на йерарха, и това е всичко. Ние не сме се отделяли от светата Румънска православна църква, ние останахме и ще останем в бъдеще в Църквата, ние не сме отишли на подчинение при друг епископ и наум не сме си помисляли това.

Ние не оспорваме наличието на благодат в Църквата или действителността на Тайнствата, за да не повторим грешките, извършени в миналото (от групите на старостолниците и др.), стараем се да се причастяваме в състояние на достойност, а не заразени от критската ерес, за да ни бъде това за просвещаване, а не за осъждане. Ние не сме приемали и няма да приемем антиминси от други епископи, както в това можаха да се убедят Ваши преподобия, когато инспектираха светия олтар на църквата. Ние уважаваме местния йерарх и чакаме той да докаже православността на своята проповед чрез отричане от критската ерес, и ако това се случи, ние ще възобновим поменаването на Ваше Преосвещенство и ще окажем нужното послушание.

Ние уважаваме всички православни свещеници, които още не са прекратили поменаването на йерарха, и се молим всички да имаме смелостта да направим това, което трябва да се направи. Ние уважаваме всички православни християни и се молим за тях, да заемат правилната позиция, която би потвърдила, че те са православната пълнота, бдяща над почитането на нашата православна вяра. Ние не искаме нищо друго, освен това, да зачетат и нашето право да служим и да се покланяме в Реденската църква.

Ние отхвърляме като безсмислени епископоцентрично-папистките твърдения, че без поменаване на йерарха, изпаднал в ерес, литургията е недействителна, тъй като даденият аргумент се опровергава от самото канонично предписание на двете правила: 31-во Апостолско и 15-то I–II, които позволяват прекъсване на поменаването на епископа. Ако светите Отци са знаели, че в резултат на тази мярка литургията, извършена без поменаване на йерарха, би била недействителна, нима те биха я установили, въвеждайки ни по такъв начин в заблуждение? Да се подкрепя подобен аргумент, означава да се нанесе оскърбление на Отците, установили каноните, и на Духа, вдъхновил ги да направят това.

Поради всички тези причини ние смятаме, че всяка репресивна мярка срещу нас е неканонична и неконституционна. Мярката е неканонична, защото, както гласи 31-во Апостолско правило, «такива [свещеници, които прекъсват поменаването на епископите, проповядващи ерес]… не само не подлежат на предвидената в правилата епитимия, но и са достойни за честта, подобаваща на православни», според 15-то правило на Двукратния Събор.

По такъв начин, всяка репресивна мярка от страна на  манастира Петру-Воде или Екзархата на Яшка архиепископия представлява самоуправство, тъй като ограждането от ереси не може да бъде подлагано на каноническо разследване, тоест на каквото и да е било наказание, а трябва да бъде «удостоено с чест».

Мярката е неконституционна, доколкото опитът за превъзпитание, на който сега сме подложени и на който преди нас са били подлагани също подвизаващите се в скита Кодрий Пашканилор (скит, който просто е изчезнал в резултат на самоуправните действия, подобни на тези, които искат да приложат и срещу нас), антиикуменистите от манастира Варатек и другите служители на олтара, противоречи на член 29, точка 1 от Румънската Конституция, който предвижда: «Никой не може да бъде принуждаван да приеме мнението или да се присъедини към религиозна вяра, противоречаща на неговите убеждения».

С други думи, нас не могат да ни принуждават да се присъединим към мнението, че уж Критският «събор» бил православен, или че уж неговите решения не представляват никаква опасност за нашата Православна Църква, поела върху себе си задължението да уважава законите на държавата, предвидени в Закона 489/2006 за религията: «Чл. 5 (4). В своята дейност религиозните култове, религиозните асоциации и религиозните групи са длъжни да уважават Конституцията и законите на страната и да не ощетяват … основните човешки права и свободи» (Подчертано от нас— Авт.).

По такъв начин, ние смятаме, че имаме право да осъществяваме нашата литургическа дейност, без да ни пречат, без да ни оказват натиск, без да ни заплашват да закрият манастира, да разпуснат монасите или да ги преместят на друго място. В манастира Реден се образува много здрава общност, съставена от хора, дошли от всички краища на страната, за да присъстват на православни богослужения, защитени от икуменизма, да се радват на присъствието на своите православни събратя, пристигнали от стотици километри, за да следват свещениците, разграничили се от икуменическата ерес.

В тези дни се изпълняват пророческите думи на отец Иустин (Първу), който, когато изпратил отец Памво да построи манастира в Реден, бил попитан от него:

— За кого да го строя? Кой ще дойде тук?

А отец Иустин отговорил:

— Ще дойде ден, когато той ще бъде пълен с хора.

Този ден настъпи. Манастирът Реден е щастлив да пренесе напред духовното наследство на  отец Иустин, за което мнозина от монасите в Петру Воде, загрижени за подкрепата на йерарсите, подписали в Крит, между другото, забравиха.

Почтително ви молим да вземете предвид написаното по-горе и да ни бъде признато правото да се молим в тишина в църквата на манастира Реден, без да бъдем безпокоени от никого. Ако желаете да участвате в богослуженияна в Реден, можете да направите това, без да искате да съслужите с чредните свещеници, доколкото това е невъзможно, докато вие, ваши преподобия, не решите да прекъснете поменаването на йерарха. Ако пък искате да бъдат обсъдени административни аспекти, свързани с манастира, тогава можете да направите това не по време на богослуженията.

Всеки опит да бъдат смутени светите богослужения, провеждани в манастира, чрез демонстриране на желание да се служи със свещениците, които не поменават йерарха, и той да бъде поменат, ще ни принуди да напуснем църквата по време на светите богослужения, което ще съответства на елемента на престъпление срещу религиозната свобода, предвидена в член 381 от Новия Наказателен кодекс, който гласи: «Възпрепятстването или смущаването на свободното осъществяване на ритуала на някоя религиозна вяра, организирана и функционираща в съответствие със закона, се наказва със затвор в срок от 33 месеца до 2 години или с глоба».

Както виждате, Наказателният кодекс говори за смущаване на религиозното богослужение, без да уточнява кое е това, което е смущаващо или тревожещо. Следователно, мнението за това, че уж юридическото право ви позволява да задължите общността в Реден да ви приеме като служители на светия олтар, при условие, че вие продължавате да изповядвате ерес, не може да ви защити от положенията в дадения член на Наказателния кодекс, когато 300–400 души могат да подадат жалба за възбуждане на наказателно дело срещу вас за това, че са били принудени да напуснат църквата по време на светата Литургия, защото са били възпрепятствани да участват в нея, въпреки че те имат право на това и от легална, а още повече от канонична гледна точка.

Манастирът Реден е създаден най-вече с упорития труд на жителите на селището и съседните села и с приноса на някои дарители. Манастирът се намира в стадий на реконструкция и не е бил осветен, а следователно, не е влязъл в «нормалния кръг на функциониране», така че даренията и трудът на тези, които са го строили, да са станали необратими, според чл. 11 от Регламента за организация на монашеския живот^[15].

Затова при тези условия, ако се опитат да сменят игумена на манастири или да преместят тук нова общност, «благоприятстваща» Критския събор, местните жители, работещи в манастира, и дарителите ще имат право да вземат обратно своя принос в строителството на манастира. Към това тяхно право се добавя и общото правило за даренията, предвиждащо, че «дарението може да бъде отменено предвид неблагодарността и необоснованото неизпълнение на задълженията, които получателят на дарението е поел» (член 1020 от новия Граждански кодекс). Във втория случай задължението на получателя на даренията беше да бъде построен манастир, който да може да удовлетворява духовните нужди на дарителя. Дарителите не са искали да имат принос в строителството на манастир, в който би се проповядвала икуменическата ерес.

В заключение се надяваме, че литургическият живот на манастира на преподобна Параскева в Реден ще влезе в нормалното си русло, че ще бъде прекратен натискът върху неговите свещенослужители и вярващите, които го посещават, така че християнският мир да заеме мястото на действията по дестабилизация и заплаха, повече или по-малко фино осъществявани в настояще време.

30 ноември 2016 година

До Негово Преподобие отец Никифор, екзарх на Яшка архиепископия

До Негово Преподобие отец Харитон, настоятел на манастира Петру Воде

Подписи:

Игумен Памво (Жуганару)

Йеромонах Андрей (Влад)

Свещеник Роман Калиник

Богослов Михай-Силвиу Кириле

Подписите на другите 8 страници виж тук:

http://aparam-ortodoxia.ro/2016/12/05/vietuitorii-si-credinciosii-schitului-sfanta-cuvioasa-parascheva-resping-erezia-cretana/

***

На 7 декември 2016 г. беше пусната също и петиция в подкрепа на това писмо. Тя започва със следните уводни думи:

В съответствие с молбата, изразена от много голям брой читатели на отвореното писмо „Монасите и вярващите от манастира Реден отхвърлят критската ерес», за да бъде подписан даденият демарш, адресиран до екзархата на Яшка архиепископия и манастира Петру Воде, ние изготвихме Петиция в подкрепа на отвореното писмо „Монасите и вярващите от манастира Реден отхвърлят критската ерес», адресирано до Негово Високопреосвещенство Теофан, митрополит на Молдова и Буковина.

Желаещите да подпишат дадения демарш могат да свалят образеца на Списъка на подписите на Петицията в подкрепа на отвореното писмо „Монасите и вярващите от манастира Реден отхвърлят Критската ерес».

В този списък можете да посочите името и фамилията си, района, в който живеете, и да поставите личния си подпис.

Списъкът с подписите може да бъде изпращан, независимо от броя на подписите в него, на електронния адрес: contact@aparam-ortodoxia.ro

Молим ви да се подписвате само след като се запознаете с текста на отвореното писмо и петицията в подкрепа на манастира Реден, да не се подписвате с фиктивни имена, да не се подписвате от името на лица, не дали съгласието си, да не се подписвате по няколко пъти.

Благодарим ви.

http://aparam-ortodoxia.ro/2016/12/07/petitie-in-sprijinul-memoriului-vietuitorii-si-credinciosii-schitului-radeni-neamt-resping-erezia-cretana/