Архимандрит Гавриил (Гиба) беше единственият пустинножител на Полската православна църква. Прочутият основател на скита „Преподобни Антоний и Теодосий Киево-Печерски“ близо до село Одринка в Подляска беше духовен отец на мнозина вярващи от двете страни на полско-белоруската граница.
Издигането на православен скит – остров сред полските блата в дълбоката провинция близо до село Одринка – се превръща в събитие. Разстоянието от селото до скита е около 1 км, и това разстояние трябва да се измине пеша по мостче посред блатата.
Скитът „Преподобни Антоний и Теодосий Киево-Печерски" в полската Подляска в Одринка е основан през 2009 г. от архимандрит Гавриил (Гиба), някогашен настоятел на лаврата „Св. Благовещение“ в Супрасъл. Мястото е избрано не случайно. Между XVII и XIX век тук се намирал Възнесенският манастир, а според преданието именно тук в началото на XVI в. свети Антоний спасява княз Иван Вишневецки, който веднъж, пътешествайки от Краков за Вилнюс, се изгубил в блатистата местност. Надпис на белоруски език върху плоча свидетелства за чудото.
Добре поддръжан двор, хубава ограда, параклис, който вече не побирал всички енориаши, затова неотдавна е издигнат още един храм. На неделната служба, но и в делнични дни идват десетки и стотици вярващи. В молитвеното си усамотение архимандрит Гавриил (Гиба), настоятел на скита „Преподобни Антоний и Теодосий Киево-Печерски" в Одринка, успява да привлече тук всяка година повече от сто хиляди души. Обичал да повтаря: „В Светата Русь казват, че никой не отива за вода от празен кладенец“.
Историята и на този скит не се разминава без вандализъм. През 2011 г. православният скит е нападнат, унищожени са седем кошера, дъските на пешеходния мост са разковани и така той е прекъснат, кръстът от купола над входа на манастира е съборен. Основният захранващ кабел е срязан и тракторът, принадлежащ на скита, е бутнат в блатото.
„Където се строи делото Божие, там има много изкушения – отбелязва на празника по освещаването на храма в Одринка Предстоятелят на Полската православна църква. - Но и за вандалите трябва да се молим – призовава архипастирът – Господ със силата на православната молитва да измени техния разум и сърце“.
В самото начало на Втората световна война в гр. Бялисток, който тогава се намирал на територията на СССР, по време на Бялистокско-Минското сражение през юни 1941 г. тук е обкръжена 10-та съветска армия. В последвалите сражения всички съединения и части на армията са напълно разбити. Голяма част от бойците и командирите от тези, които не могли да се измъкнат от обкръжението, попадат в плен.
Над 12 000 са съветските военнопленници, мъчени от фашистите и погребани първоначално в лагерните гробища, а през 1946 - 1952 г. препогребани на Гробището на съветските военнопленници на ул. Циолковски в гр. Бялисток, където сега се покоят безименни в 7 братски и 43 индивидуални гробове. Гробището на съветските военнопленници в Бялисток също неведнъж са осквернявани. Счупени са петолъчките върху гробовете, а скулпторите на полските и съветските воини са „осакатени“ и „обезоръжени“.
През юли 1944 г. в село Одринка се водят боеве и както при всяка война, има загинали. Със старанията на архимандрит Гавриил през 2015 г. тук е издигнат мемориален кръст. На плочата са издълбани имената на 57 бойци загинали за освобождението на село Одринка, чийто прах е погребан във военното гробище в гр. Белска и в православното гробище в Одринка. Имената на 20 от загиналите са неизвестни.
Отец Гавриил (Гиба) започва в уединение молитвения си живот върху напълно пустия остров сред блатата. И привлича към себе си хиляди души, жадуващи за духовно обгрижване и телесно изцеление. С благословението на отец Йоан Крестянкин архимандрит Гавриил години наред се занимава с фитотерапия. Благодарение на труда на самия отец Гавриил и многобройните му духовни чеда тук израства скит с два храма и няколко параклиса.
Варшавският и на цяла Полша митрополит Сава високо оценява трудовете на архимандрит Гавриил: „Благодарение на енергията на отец архимандрита устроихме всичко така, както виждате – и църквичката осветихме в чест на светите Антоний и Теодосий Киево-Печерски, построени са параклис и къщичка. И всичко останало се устройва по реда си“. Преди пет години, след първата литургия и литийното шествие около новоосветения храм митрополит Сава връчва награди - орден на св. равноапостолна Мария Магдалина на отец Гавриил и на основните дарители, както и много почетни грамоти. – „На всички тайни благотворители да въздаде Господ“ - подчертава архипастирът.
Скитът „Св. св. Антоний и Теодосий Киево-Печерски“ е свързан с духовни нишки с Киево-Печерската лавра. Както вече споменахме, в началото на XVI в. тук по чудесен начин се явява иконата на преподобни Антоний Киево-Печерски, светецът посочил пътя на изгубилия се в блатата велможа. Но още в края на XV в. близо до Одринка киевски монаси основали манастир – отначало в Городка, а след това и знаменитата Супрасълска лавра. Поради трагичните събития в началото на XVII в. не пожелалите да приемат унията супрасълски монаси начело с архимандрит Иларион Масалски се преселили именно на острова близо до Одринка.
През 1824 г. Възнесенският манастир в Одринка е унищожен. Забележително е, че древната история на това място става известна едва през последните години, когато благодарение на отец Гавриил започва да се възражда монашеският живот. Уважаваният в Полша пастир, на когото е предложено да застане начело на една от полските епархии, отказва епископски сан и предпочита да се посели сред блатата – тогава мнозина приписват действията на отец Гавриил на неговата чудатост. Но професор Миронович е уверен, че кандилото на молитвата възсияла след столетия в Одринка не случайно – тук, казва той, може да се види действието на благодатта Божия в историята.
„Отец Гавриил действително отказа да приеме епископски сан. И когато ние виждаме, че тук на празно място израсна не просто скит, а почти цял манастир, с храмове и параклиси, и когато тук за участие в богослужението пристигат хиляди хора, това говори, че Господ Бог ръководи нашите пътища“.
На опелото на отец Гавриил (Гиба) преди началото на Рождественския пост (Полската православна църква е по Юлианския калндар) пристигнаха стотици хора, които искаха да се простят с любимия си духовен пастир.
Бог да прости новопреставилия се архимандрит Гавриил и упокои душата му в селенията на праведните!
Източници:
https://e-strannik.livejournal.com/
