В регионалното издание на Бургас, Ямбол и Сливен „” Твоят ден” от 8 август, 2013 г. е поместен материал под надслов: „” Несебър вдига паметник на папа”.

В публикацията пише, че папа Иоан ХХІІІ, или Анджело Ронкали, има „”безспорни заслуги” към града, които са дали основание на общинската администрация да бъде издигнат паметник на тази личност. В статията пише, че Анджело Ронкали в битността си на папски нунций в България, през 1926 година е осигурил средства за разкриване на кухни за децата на бежанците от Одринска Тракия и Егейска Македония.. По нататък е записано, че е получил разрешение от папата да носи титлата архиепископ Месемврийски.

Сливенският епархийски съвет е изненадан от това намерение на Община Несебър.

Като се порови човек в историята ще прочете, че Апостолският нунций е извънреден и пълномощен посланик на Ватикана и представител на папата в страна, с която папската държава има дипломатически отношения.

Дипломатическите отношения между България и Ватикана са установени през 1925 година и монсеньор Анджело Ронкали, бъдещият папа Иоан ХХІІІ , е първият папски нунций в България. Той ръководи папската нунциатура до 1934 година. След него още 3 представители на папата са пребивавали в България до 23 февруари 1949 година, когато дипломатическите отношения между България и Ватикана са прекъснати. Възстановени са на 6 декември 1990 година.

За този кратък период/ 1925 – 1934 г./ от вековната история на град Несебър, за Анджело Ронкали, не е било възможно да извърши толкова много добри дела в полза на град Несебър, които да бъдат квалифицирани като „”безспорни заслуги”, даващи основание на строго православните жители на Несебър да му издигнат паметник.

В биографията на Анджело Ронкали никъде не е записано, че през 1926 година е дарил половин милион лева за разкриване на кухни за децата на бежанците от Одринска Тракия и Егейска Македония. Четейки биографията му узнаваме, че през 1928 година, когато е станало голямото земетресение в Чирпан, той е помогнал със парични средства за разкриване на полеви кухни за пострадалите българи. Той съдействал за подписването на брака между православния цър Борис ІІІ и католичката принцеса Джована. Помогнал е и за спасяването на евреите в България.. Това обаче са негови заслуги към държавата България и нямат отношение към гр. Несебър.

Сливенският епархийски съвет счита, че Анджело Ронкали, дори и да е дарил средства за изхранване децата на тракийските бежанци, този еднократен акт не дава основание да му бъде издигнат паметник. Вероятно за този еднократен акт, още приживе, при заминаването си от България, той е получил духовната титла „”Архиепископ Месемврийски” титла, която се дава само и единствено на православен епископ, в миналото под ведомството на Цариградската патриаршия, а в ново време под ведомството на Българската патриаршия.

Сливенският епархийски съвет припомня, че голяма част от тракийските бежанци са оземлени с църковни и манастирски земи. Други години наред са намерили подслон в манастирски и църковни сгради. Примерите са десетки и не е тук мястото да ги изброяваме. Затова трябва ли да бъдат издигнати паметници на българските духовници помогнали за устройването на тракийските и македонски бежанци ?

Всеизвестно е, че южните Черноморски селища, още от ранното Средновековие, винаги са били и днес са православни християнски селища. За това свидетелстват десетките средновековни православни църкви в града и манастирите в неговите околности. По тези места никога не е имало и няма компактна католическа общност, с изключение на малка такава в Бургас и друга в Малко Търново с източен обряд.

Намерението на община Несебър да бъде издигнат в града паметник на католически папа е обида за православните християни от Несебър и спрямо покровителите на града: Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Иоан Кръстител, св. Стефан, св. Арх. Михаил и Гавриил, св. София, св. Димитър, св. Параскева, св. Теодор, св. Климент и още много просияли светци, в чиято памет и чест са въздигнати православни църкви..

Фактът, че голяма част от туристите, посещаващи Несебър изповядват католическо вероизповедание, не е основание да се издига паметник на католически папа. Несебър се посещава от не малко представители и на други вероизповедания и в стремежа за развитие на така наречения поклоннически туризъм, следва ли да бъдат издигнати паметници и на техните духовни водачи?

Поклонническият туризъм в Несебър ще се развива не поради наличие на паметник на папата, а заради наличието на средновековните православни църкви и манастири и другите християнски паметници намиращи се на територията на Общината.

Издигането на паметник на католически папа ще е повод за противопоставяне между православни и католици , във вероизповедта на които от векове има догматически и канонични различия.

Сливенският епархийски съвет вярва, че ръководството на община Несебър ще преразгледа решението и ще го отмени.

 Председател на Сливенския епархийски съвет

+ Сливенски митрополит /п/ Йоаникий

09. 08. 2013 г.