СТАНОВИЩЕ на СВ. СИНОД НА БПЦ-БП от 28.11.2014 г. за ДЕЙСТВАЩИЯ МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” относно НЕДОНОСЕНИТЕ ДЕЦА
На заседанието си от 28. 11. 2014 г. с протокол № 33 Св. Синод на Българската православна църква-Българска Патриаршия прие публикуваното по-долу становище, което ще бъде разпратено до всички отговорни държавни институции.
Становището на Св. Синод е в подкрепа на човешките и духовните права на родените български деца и техните семейства.
С Т А Н О В И Щ Е
на СВ. СИНОД НА БПЦ–БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
относно
ДЕЙСТВАЩИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” В ОТНОШЕНИЕТО МУ КЪМ АНТРОПОЛОГИЧНАТА СТРУКТУРА НА ЧОВЕКА И КЪМ НЕДОНОСЕНИТЕ ДЕЦА
във връзка със Закона за гражданската регистрация (ЗГР)
Настоящото Становище е мотивирано от убеждението ни, че едно от водещите призвания на светата ни Църква се състои в това тя да бъде духовен и морален коректив на мисленето като цяло, на нормативната и законодателната политика и на всички дейности, които се отнасят до Божието творение и особено – до неговия венец човека.
С това Становище анализираме основно § 1, т. 13 в Наредба № 12 от 21 юли 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, издадена от Министъра на здравеопазването на Р.България, и обнародвана в Държавен вестник, брой 66, от 8 август 2014 г., във връзка със Закона за гражданската регистрация.
Анализирайки тази Наредба и ЗГР, нашето Становище се отнася до принципно неправилното третиране на човека като едносъставно (само физическо) същество и в частност до бездуховното и безчовечно отношение към недоносените деца и техните семейства.
Св. Синод се придържа към библейското откровение за сътворения от Бога човешки живот и за неразделната двусъставна структура на човека – създаден с душа и тяло от самото си зачеване. „Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих" (Ис. 44:24). „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа" (Бит. 2:7). Затова и третирането на човешкото същество като лишен от душа „концептус”, „зародиш” или „плод”, чийто признак за живот и жизненост е единствено „циркулацията на кръвта”, ни потриса силно ведно с произтичащите от това неправилно разбиране тежки последствия. А те са: 1) редуциране на човека до едната му телесност; 2) обезличаване на човешката личност; 3) легитимиране на аборта; 4) опит за разширяване обхвата на понятието „аборт” с включване в него на определена категория преждевременни раждания; 5) жестоко отношение към недоносените деца с тегло под 800 грама и техните семейства – чрез липса на адекватна грижа и чрез узаконяване на убиването на всички бебета, появили се на бял свят с гестационна възраст под 26 гестационни седмици и които не са успяли да живеят поне 3 денонощия.
По отношение на последното желаем да напомним Господните думи: „Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те" (Йер. 1:5). Човешкият живот е свят Божи дар от самото си зачатие и затова никой, освен Бог, няма право да го отнема, нито да лишава човешкото същество от възможности за развитие, нито - в случай на преждевременна смърт - да го третира като безличен „биологичен отпадък”.
Ако до момента на преждевременното си раждане крехкият младенец в майчината утроба е бил обект на най-нежна обич от страна на родителите си и на най-внимателна грижа от страна на лекарите, какво „оправдава” жестокосърдечното отношение към него в случаите, когато бебето се появява по-рано от очакваното? По-малко човек ли става то тогава, или по-малко любимо, или по-малко ценно? Длъжни сме да подчертаем, че и наречените с имена преждевременно родени деца, и безименните такива, независимо дали са живородени или мъртвородени, са в еднаква степен човеци с уникални душа и тяло! Нещо повече - за родените е изцяло валидна шестата Божия заповед „Не убивай” (Изх. 20:13).
Затова Св. Синод на Българската православна църква-Българска Патриаршия призовава всички ангажирани и носещи отговорност към семейството и обществото институции да преосмислят философията на действащия медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, както и критериите в Закона за гражданската регистрация за даване на име, издаване на акт за раждане и ЕГН. И това да бъде направено така, че БЕЗУСЛОВНО да бъде защитено правото на всяко живородено дете да живее, да получи име, акт за раждане и ЕГН, да бъде лекувано, да бъде кръстено, да расте и да се радва на родителска любов, на семейна и църковна грижа. А на мъртвородените деца да бъде осигурено правото да получат име, акт за раждане със съответното име и ЕГН. Така и техните родители ще бъдат истински подкрепени от държавата в най-тежкия за тях момент, когато преждевременно са изгубили своето дете. Защото тогава те ще могат да приберат и обгрижат своя младенец, да му дарят своята любов макар и посмъртно, да го погребат достойно и да се молят за него в личните си молитви.
Преждевременно мъртвородените деца са наши български деца, пак са човеци. Ние сме длъжни да им дарим кътче в нашите сърца, памет в света на живите и дял в нашата земя.
Православната ни вяра във възкръсналия Спасител Господ Иисус Христос изпълва с дръзновен порив и с вечен смисъл нашите усилия за прекратяване на медицинските и на всякакви други форми на човекоубийства, за преодоляване на всичко, което лишава човека от неговото достойнство. Тази наша вяра ни просвещава и обнадеждава, че Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети – Единосъщната и Животворяща Троица - „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лука 20:38). Амин.
