„Христос се роди – славете Го!“

На 25 декември Светейшият Български патриарх Неофит възглави Рождественската св. Литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. 

Заедно с него служиха Деволски епископ Теодосий, Маркианополски епископ Константин, Браницки епископ Григорий - викарий на Софийския митрополит, архимандрит Герасим - гл. секретар на Св. Синод, архимандрит Дионисий - председател на „Св. Александър Невски”, ставрофорен. иконом Ангел Ангелов - протосингел на Софийска митрополия, свещеници от храмовото духовенство и Софийска епархия.

Сред многобройния богомолен народ бяха бившият служебен премиер проф. Веселин Близнашки и директорът на дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет г-н Емил Велинов.

В края на благолепната служба, по време на която мнозина християни се съединиха с Иисус Христос чрез приемане на светите Негови Тяло и Кръв в най-голямото тайнство на Църквата – св. Евхаристия (Причащение), Българският патриарх Неофит прочете Патриаршеското и синодално Рождественско послание. Ето част от него:

„Днес Девата ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, понеже заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог“ (кондак на св. Роман Сладкопевец, гл. 3).

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Всемогъщият, Предвечното Слово на Отца, чрез Когото всичко е станало, се открива пред Своето творение като „Младенец повит, лежащ в ясли” (Лука. 2:10). Самият Творец на света и на всичко съществуващо се смирява докрай, приемайки образ на раб, и се уподобява на човеци, и по вид се оказва човек (Филип. 2:7), та по този, единствено достоен за божественото Му величие начин да върне човека към извечното му достойнство и към призванието му на венец на Неговото творение. Разкривайки така и бездната на онази божествена любов, с която Той обича Своето творение (Йоан. 3:16) и която единствена покрива всичките му грехове и всяко престъпление. Защото, както учат и светите наши отци, „ако Той не се беше въплътил и не бе пострадал в плът, и ако не беше възкръснал, и заради нас не се беше възнесъл, не бихме познали и бездната на Божията любов към нас” (св. Григорий Паламà, Омилия 16).

Ала Божественото Откровение свидетелства, че, въпреки че Той „дойде у Своите Си”, „Своите Го не приеха” (Йоан. 1:11). И историята на земния Му живот, както и тази на Неговите ученици и последователи и до днес, ясно показва и доказва това. На онези пък „които Го приеха, – на вярващите в Неговото име”, Той, по думите на божествения евангелист, „даде възможност да станат чеда Божии” (Йоан. 1:12). Към това, възлюбени, сме призвани и всички ние, които и днес – в началото на третото хилядолетие от онази тиха и свята нощ на Неговото Рождество – се именуваме с Неговото име и се спасяваме в Неговата Църква. Защото, както пише св. апостол Павел, „когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението” (Гал. 4:4-5)“.

След тържествената Рождественска св. литургия, под неповторимия звън на камбаните на патриаршеския храм „Св. Александър Невски” хората поеха към домовете си, за да отнесат на близките си радостта от великия празник.