Беше Коледа. Ледени висулки бяха надвиснали от покривите на къщите. Силен вятър огъваше голите клони на дърветата. На прозореца в малка кирпичена къщурка накрая на града стоеше Мишо, вперил поглед в най-ярката звезда, изгряла на тъмното небе.

Мечтаеше за едно едничко нещо - да може отново да бяга с приятелите си на улицата, да изкачва баири, да ходи сам до училище. Мишо беше малко момче, което преди година бе блъснато от камион на пешеходна пътека, прибирайки се от училище.

От този момент момчето бе с тежка травма на десния крак и беше почти приковано към леглото си. Не му оставаше нищо друго освен да се моли и мечтае да оздравее. Мишо вече не се радваше на подаръците, с които го обсипваха родителите му. Искаше просто да бъде здрав.

Часовникът удари дванадесетия час, а Мишо продължаваше да гледа тази тъй ярка и далечна звезда. Изведнъж от мрачния небосклон една малка звезда се откъсна и падна пред малкото прозорче. Освети лицето на момчето. Мълния премина през цялото му тяло. Мишо затвори очи за няколко секунди и се свлече на леглото.

В този миг момчето чу гласовете на родителите си, които влязоха в малката стаичка, за да му честитят големия християнски празник Рождество Христово. И чудото стана - Мишо подскочи от леглото и се хвърли в прегръдката на майка си. Жената гледаше в недоумение как детето й само стои вече на краката си, дори заподскача около нея.

- Мамо, мамо, чудото се случи!- викаше Мишо.- Виждаш ли, виждаш ли тази малка звездичка? - Момчето сочеше перваза на прозореца. - Тя стори това чудо, тя, само тя ми изпрати тази сила, която ме изправи на крака! Пак ще мога да бягам на воля, пак ще мога да карам колело, пак, пак ще бъда здрав и силен - викаше Мишо, а от очите му бликаха сълзи от радост.

Майка му го притискаше силно към гърдите си и му шепнеше:

- Мило дете, по Коледа винаги се случват чудеса!

Към рубриката на конкурса "Чудото на Коледа - Рождество Христово" 2015 г.