Изх. № : 8708 Китира, 3 май 2016 г.
До Негово Светейшество (Блаженство) Неофит,
митрополит Софийски и патриарх Български
Ваше Светейшество (Блаженство),
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Смирено и почтително изразяваме своето дълбоко впечатление, което поражда у нас духовното Ви дело в единоверния и братски български народ, който преживятрудни години по времето на комунизма и сега преминава през изпитанието на опасността от секуларизация. Вие, Ваше Светейшество(Блаженство), изповядвате православната вяра, защитавате Православието и не сте забравил страшните клетви, които сте дал при хиротонията Ви за епископ, а именно да запазвате и поддържате ненакърнима вярата на светите отци на нашата Църква.
В тази епоха на смутове и объркване нашата Една, свята, вселенска и апостолска Православна Църква рискува да бъде въведена в голямо изпитание и авантюра от така наречения „Свят и велик събор“, който ще се проведе през следващия м. юни на о. Крит. Със сигурност единствените причини, които биха оправдали свикването на такъв събор, са само: а) осъждането на синкретичната всеерес на икуменизма, както я нарича св. Юстин Попович, б) осъждането на участието на поместните православни Църкви в така наречения „Световен съвет на църквите“ (ССЦ) и в) осъждането на постпатристичната и антипатристичната „нова еклесиология”, която отхвърля благодатните, догматически и канонически граници на Църквата.
За съжаление обаче, този събор, вместо да се занимае със споменатите по-горе ключови въпроси, като вземе осъдително решение за тях, по всичко личи, че иска да узакони и въведе в Църквата всеереста на икуменизма и релативизма и да лансира така наречения „Световен съвет на църквите“ и участието на едната Църква в тази неправославна организация, на базата на равнопоставен диалог с протестантските секти, с цел уж да даде добро свидетелство пред тях. Но след цял век диалози не се вижда никакъв ефект и никакъв плод, именно защото истината се заглушава и премълчава от православните представители по време на заседанията на тези икуменически организации, като се използва двусмислена и неясна, уж дипломатична, терминология която не спада към духа на Христовото Евангелие.
Тъкмо напротив, Православната църква търпи и ще продължава да търпи голяма вреда от участието в така наречения „Световен съвет на църквите“(ССЦ). В името на икуменизма много неправославни, които желаят да се върнат в лоното на Православието, особено на Запад, влизат в Църквата не с въведителното и абсолютно задължително тайнство свето Кръщение. По този начин, обаче, се пречи на разпространението на истинската вяра и се затварят вратите на небесното царство за желаещите да достигнат до истината.
Много протестантски групи от така наречения ССЦ смятат Православната църква за „по-нисша църква, защото не благославя гей-браковете и не приема женското свещенство“, както твърди протестантски професор по теология, участник в 10та Генерална асамблея на така наречения ССЦ в Пусан, Южна Корея през ноември 2013 г.
На 23 март 2016 г. в Пирея, на стадиона „Мир и дружба“, съвместно със светите митрополии Пирейска, Глифадска и Гортинска и с участието на Негово Високопреосвещенство Навпактския митрополит г-н Йеротей, организирахме научна и богословска конференция на тема: „Светият и велик събор. Голяма подготовка, без очаквания“.
На тази конференция бе прочетено послание от името на представителя на уважаваната Българска патриаршия, Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит г-н Гавриил. Говорители бяха представителят на Украинската православна църква – Московска патриаршия, Негово Преосвещенство Банченски епископ г-н Лонгин, Техни Високопреосвещенства: 1. Пирейски г-н Серафим, 2. Навпактски г-н Йеротей, 3. Глифадски г-н Павел, 4. Гортински г-н Йеремия и моя милост, уважаваният професор по догматика от Богословския факултет на Солунския университет „Аристотел“ г-н Димитриос Целенгидис, заслужилият професор от Атинския университет Негово Високоблагоговейнство протопрезвитер о. Георгиос Металинос, заслужилият професор от Солунския университет Негово Високоблагоговейнство протопрезвитер о. Теодорос Зисис, Негово Високопреподобие архимандрит о. Атанасий Атанасиу, проигумен на светата обител „Големият метеор“ (Метеора, Гърция) и мнозина други видни съвременни православни дейци, клирици и миряни.
Конференцията достигна до заключението, че съборът има редица сериозни проблеми не само в подготвителните текстове, но и в Правилника за организацията и работата му.
Как е възможно в този събор да не участват всички епископи на Православната църква, а само 24 от всяка поместна църква? Защо не е застъпено динамичното присъствие на свещеници, йеромонаси, йеродякони, монаси, богослови и миряни? Как е възможно истината да бъде гласувана от една малка част епископи, която не представлява изцяло църковното изпълнение? Как е възможно да бъдат пренебрегнати епископите и поместните църкви, които имат възражения относно текстовете, под претекст, че уж представляват малцинство? Много се опасяваме, че този събор няма да бъде продължение и потвърждение на учението на Св. Писание, на Вселенските и на Поместните събори и на светите Отци.
По принцип би трябвало Правилникът за организацията и работата на събора да се преработи коренно, тъй като в този си вид той е антисъборен. Как е възможно поместните църкви да са принудени да се съгласят с неприемливото си участие в икуменически диалози и инославни организации (ССЦ и т.н.)? Каква е целта на присъствието на инославни наблюдатели в началото и края на събора? В същото време някои невключени като участници православни епископи, които обаче биха искали да присъстват на „Светия и велик събор“, макар само като наблюдатели, очевидно няма да имат това право и възможност.
Този събор иска да се нарече „компетентен и последен съдник по въпросите на вярата“. Така, обаче, от една страна, смята себе си непогрешим, без да зачита светоотеческите критерии и без да има приемственост с вселенските и поместните събори и учението на светите отци, а от друга, се пояснява, че съборът уж няма да се занимава с догматите, с въпроси на вярата.
Също така, този събор не се нарича „Вселенски“, както би било нормално за един събор на цялата (вселенска) Църква – нещо, което би било проява на православното самосъзнание, а именно че Църквата е само Православната църква, една и единствена. Няма да признае, дори няма да обсъжда въпроса за признаването на вселенските събори по времето на патр. Фотий Велики (VIII Вселенски събор) и св. Григорий Палама (IХ Вселенски събор), които предали на анатема папските ереси на филиокве и тварната благодат-енергия. Ако това бе станало, само тогава съборът би се изявил като „Свят и велик събор“, като продължение на съборната традиция на Църквата и би могъл да бъде приет за вселенски от църковното изпълнение.
Подготвителните документи на събора в настоящата си форма съдържат сериозни неясноти и противоречия. Например, пише, че Църквата е една и в същото време съществуват и „други църкви“, като терминът „църква“ се използва по отношение на еретиците и инославните по напълно неканоничен и неприемлив начин, при това в текст на всеправославен събор. Споменатите неясноти в текста могат лесно да бъдат обяснени в светлината на възгледите на йезуитския теолог Карл Ранер (Karl Rahner), ментор на II Ватикански събор и Ив Конгар (YvesCongar). Някои от техните схващания е възприел и Високопреосвещеният Пергамски митрополит г-н Йоан (Зизиулас), като „теорията за непълните (несъвършените) църкви“, според която някои църкви са по-близо, други по-далеч от пълнотата (съвършенството) на Църквата. В случая с II Ватикански събор, папството е пълната (съвършената) Църква, а другите (включително и Православната църква) са непълни (несъвършени) църкви. В случая с така наречения „Святи велик събор на Православната църква“, Православната църква е пълната (съвършената) Църква, а другите (включително ересите на папството и протестантството) са непълни (несъвършени) църкви. Но това схващане представлява „ватиканизация“ на Православната църква, каквато се опитва да въведе съборно Вселенската патриаршия, заемаща ръководна роля в това движение. Това е най-логичното заключение, което се налага въз основа на информацията и проучването на богословските текстове по отношение на тази невиждана досега нова еклесиология, както личи от богословските възгледи на Високопреосвещения Пергамски митрополит г-н Йоан и анализа на еклесиологията на II Ватикански „събор“, изложен в прекрасната книга със заглавие „Еклесиологически преглед на II Ватикански събор: православно проучване на кръщението и Църквата според Декрета за икуменизма“ на Негово Високоблагоговейнство протопрезвитер о. д-р Питър Хирс (Peter Heers). Теорията за „църквите-сестри“, за „двата бели дроба на Църквата“ (Православието и папството), за църковните „клони“, за „постпатристичното и постканоничното богословие“, за „кръщелното богословие“, теорията, че Църквата включва всички изповедания, които са отпаднали от нея, приемането на смесените бракове с инославните и т.н. представляват изражения и форми на тази нова еклесиология, нова постпатристична или по-скоро антипатристична еклесиология.
Според теорията за „кръщелното богословие“, всеки кръстен в името на Светата Троица е член на Църквата, независимо от вяра, догмат и изповедание. Но отците на Църквата никога не са признавали кръщението на еретиците, освен само по снизхождение (икономия), при условие, че е запазена външната форма на кръщението с трикратно потапяне. Но икономията никога не може да бъде превърната в правило на вярата или в догмат.
Съборните текстове трябваше да бъдат написани, като се вземат предвид духът на светите отци и църковната традиция. Не е достатъчно да се свика един събор, само и само за да докажем на света, че ние, православните, сме единни. Единни в какво? Единството се извършва само въз основа на истината. Единството е плод на Светия Дух, както ни говори Господ наш Иисус Христос в Своята първосвещеническа молитва: „за да бъдат едно, както сме и Ние… освети ги чрез Твоята истина… та и те да бъдат осветени чрез истината“ (Иоан. 17:11, 17, 19). Единството на Църквата се състои в опазването учението на правата вяра, завещана ни от светите апостоли и светите отци, ненакърнимо и неповредено, като отделени и отсечени от Църквата са всички, които мислят различно от светите отци на Църквата, както ни говори св. Теодор Студит. Христос нарече Своята църква „вселенска“, защото само тя съхранява истината и изповеданието на вярата, без които никой не може да бъде спасен.
Няма опит за промяна нито на поста, нито на монашеството, нито на богослужебния ред, но се подменя и изопачава най-невралгичният пункт, а именно – определението за Църквата. Предсъборният документ със заглавие „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“ е във висша степен догматичен, както твърди професорът по догматикаг-н Димитриос Целенгидис, но е неправославен, защото позволява напълно погрешни интерпретации, насърчаващи инославните схващания, което означава промяна на богооткровената истина на нашия Господ Иисус Христос. Единствената причина за участие на този събор на една поместна православна църква, която желае да запази точно божественото откровение, е самоосъждането на всеереста на икуменизма, участието в така наречения „Световния съвет на църквите“ и новата постпатристична еклесиология, който е отровила почти изцяло богословските училища и поместните църкви. Ролята на един събор е именно да отсече от тялото на Църквата еретическите учения, а не да ги узакони.
Ваше Светейшество (Блаженство),
Не може да съществува тайнство Брак, освен само между православни, тъй като не може да има единство между различни неща. Посредством „смесените бракове“ отново се одобрява догматичният минимализъм, а именно кръщелното богословие, което де факто приема за валидно всяко еретическо кръщение, извършено в името на Светата Троица.
Ваше Светейшество (Блаженство),
Просим смирено и коленопреклонно светите Ви и богоугодни молитви и Ви желаем дълъг живот, здраве, сила и духовна радост. Целувам с дълбока почит десницата Ви.
Оставам с пасхален поздрав,
Китирски и Антикитирски митрополит Серафим
Още по темата виж в нашата рубрика
