„Суеверия сред днешните християни“ е една от малкото книги с църковна тематика в България, чийто тираж, четвърти по ред, надхвърля 6000 екземпляра. Изданието е на Зографския манастир „Св. вмчк. Георги Победоносец“ на Света Гора-Атон. Авторите на книгата - йеросхимонах Димитрий (Зографски) и йеромонах Йоан (Филипов), са засегнали редица широко разпространени суеверия („суеверие“ означава „празна вяра“), по които се увлича съвременният духовно непросветен човек. Книгата вече се продава в централните софийски храмове и в православна книжарница "Лествица".
Съдържанието на книгата включва суеверия, свързани с покойниците, с паленето на свещи, популярни „битови” суеверия, както и тези, отнасящи се до някои големи църковни празници. Разгледани са езически практики и нецърковни празници, прикриващи се зад християнски имена: нестинарство и св. Константин и Елена; „денят на влюбените” и св. Валентин; Хелоуин и празникът на Всички Светии; кукерство и св. Трифон „Зарезан”. Отбелязани са суеверия, свързани с църковните Тайнства и обреди; курбанджийство; сънища, явявания и „откровения”; суеверни писма и молитви; записки за поменаване с неправославно съдържание. Отделено е място на увлечението по екстрасенси, астролози, гледачи, баячи, „християнски” лечители; на суеверията, свързани с петък, 13-ти (има ли щастливи или нещастни дни); мартениците; „късмета” и вярата в сляпата съдба.
Има още много суеверия – нови и стари. Общото между тях е, че правят човека зависим, несвободен, техен страхлив роб. Кой иска да замени свободата, която му дава християнството („и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” - Йоан 8:32) с робството на суеверието?
Езическите вярвания са били характерни за народите, които още не познавали истинския Бог – Господ Иисус Христос, а ние, българите, сме православни християни, просветени със светлината на Истината вече единадесет века и половина.
Масово и образовани хора се заблуждават, като си следят всеки ден хороскопа, гадаят по знаци и поличби; изтръпват, ако им пресече черна котка път, стискат палци за успех, не сядат на ъгъла на масата, за да не останат неомъжени (неженени). Вместо да се прекръстят и да се помолят - "чукат на дърво", за да се предпазят от беда… Всички те педантично изпълняват съответния суеверен обичай, водени от страха, че иначе няма да им върви, че ще се разболеят, че ще се случи нещастие с близките им.
Основна причина за това е страхът от бъдещето. Упованието в Бога и доверието в Неговата неизменна любов към нас, засвидетелствана с кръстната Му смърт на Голгота, освобождава от веригите на страха. Това е посланието на книгата „Суеверия сред днешните християни“ и четвъртият й тираж показва, че обществото ни се нуждае от духовна просвета.
И след десет века са валидни думите на най-великия български светец Иван Рилски, написал в своя Завет:„...Новопросветените люде от единокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради простота и затова се нуждаят от вразумление".
