Theotokos_Athos_large Всемирното Православие - ДНЕС БЕ ПУБЛИКУВАНО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЦЯЛОСТНОТО СТАНОВИЩЕ НА СВЕТИЯ КИНОТИС НА СВЕТА ГОРА АТОН ЗА СЪБОРА В КРИТДнес 02. 02. 2017 г., Официалният сайт на Ловчанска епархия на БПЦ (http://predanie.bg/) публикува цялостното становище на Светия Кинотис на Света Гора - Атон, относно Събора в Крит. С цел да се отхвърлят всякакви опити за инсинуации, каквито бяха направени напоследък, сред които, че Светият Кинотис не вижда противоречие в твърдението за признаване на други църкви, освен Православната, „”Всемирното православие” препоръчва на читателите си да се запознаят с цялосното становище, което, между другото, започва със следното твърдение:

В пар. 6, където става дума за инославните християнски Църкви, които не се намират в общение с Православната Църква, не трябва само да се подразбира, но и изрично да се отличава тяхното инославие от апостолската истина, вяра и традиция на Вселенските Събори. Така Църквата се отграничава от ересите, които си присвояват апостолската истина. Формулировката (diatyposis) „инославни християнски Църкви“ дава пространство за неправославната теория, че Православни и Римокатолици „се намират вече в ситуация не на окончателна схизма, а на прекъсване (diakope) на църковното общение (на необщение, akoinonesia)“. Тази теория поставя Православни и Римокатолици в Една Църква и схваща инославието като различна формулировка на същата апостолска вяра! 

И още:

Днес запазването на единството на Църквата е едно болезнено изискване. В Света Гора и другаде се чуват протести и за съжаление се развиват дори разколнически тенденции. Несъмнено за това допринасят и двусмислията в съборните текстове, чиято неяснота създава предпоставки за икуменистичното им тълкуване и следователно води единството на Църквата към криза, при обстоятелството (kathos), че в текущите богословски диалози е трудно да се отстранят „придобивките“ на изминалите десетилетия. Текстовете на Събора трябва да превъзмогнат едностранчивостта, която се дължи на това, че те пренебрегнаха силната богословска традиция, очертана от съвременни богоносни Отци и бележити богослови, които прозряха хода на икуменистките (oikoumenikoi) диалози като едно икуменистично (oikoumenistike) отклонение. Не само „зилотски“, както се казва, но и здрави гласове търсят словото на истината, за да се убедят и успокоят.

Цялото становище можете да прочетете тук