С благословението на Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър Георгиев - председател на столичния храм "Св. св. Кирил и Методий", на 6 април 2017 г. в Лекционната зала на Енорийския център при храма се проведе поредната беседа с вход свободен. Темата ѝ беше: Критският събор и ”Декларацията от Торонто“ = икуменически внушения и послания.

Беседата изнесе д-р Десислава Панайотова, директор на ЦРИК "Св. св. Кирил и Методий".

Събитието започна с молитвата „Отче наш“, която монахиня Макрина от Раковишкия манастир „Света Троица“ беше поканена да каже от името на всички присъстващи. Наред с другите, интересуващи се от темата, тук беше и свещеник Сергей Павлов от столичния храм „Св. великомъченик Мина“ в жк „Модерно предградие“.

Защо отново Крит? Нали не се нуждаем от яснота след категоричната антиикуменическа позиция на Св. Синод на Българската православна църква?

Д-р Панайотова припомни, че Съборът в Крит не е изолирано явление, а е закономерен плод на многогодишните усилия на икуменическото движение, негова стратегия и политика, насочена към охладняване на православните християни към чистото светоотеческо предание и апостолската вяра. Беше посочено, че със сигурност ще има и други такива събития, със сигурност ще има и други такива документи, подобни на подготвените и подписаните в Крит.

Като втора причина за провеждането на тази беседа беше изтъкнато непознаването на множеството икуменически документи, продуцирани през последните десетилетия в рамките на икуменическото движение под ръководството на Световния съвет на църквите (ССЦ). Вниманието беше фокусирано върху един от тях - "Декларацията от Торонто", съставен през 1950 г. и активно използван и днес в пропагандирането на икуменизма като "легитимен" подход в диалога с неправославните християни.

Целта беше "Декларацията от Торонто" да бъде представена по-подробно на православните християни у нас и всички да я познаваме, тъй като тя е цитирана и в един от заключителните документи на Критския събор 2016 - "Отношенията на Православната Църква към останалия християнски свят". Последният документ предизвика най-много критики през изминалата една година от провеждането на събора в Крит и бе една от основните причини Българската православна църква - Българска Патриаршия да не участва в този събор.

На събитието беше подчертано, че икуменическото движение започва още през 1910-1920 г., а не през 1948 г. в Амстердам. В книгата на отец Питър Хиърс (Хеерс): „Мисионерските корени на съвременния икуменизъм“, показана по време на беседата, е добре аргументирано, че икуменизмът е мисионерски акт на протестантските общности за превземане на Православието.

В цитат от „Торонтската декларация“ се казва, че едната Църква е универсално духовно братство, което не е задължително видимо в ритуалите и в общото причастяване от едната Чаша. Т.е. търси се друго единство на вярващите освен около едната Чаша в евхаристийното общуване. Говори се за социално общуване между църквите, а не за есенциалната цел на Църквата да освещава хората и да спасява техните души.

Стремежът на икуменистите е понятията да бъдат размити, тайнствата – обезсмислени, църковните стени, разделящи лъжата от Истината – разградени.

С течение на годините става все по-очевидно, че икуменическото движение е безплодно, тъй като то не води до това римокатолици, монофизити, протестанти да се върнат в Православието, а по-скоро диалозите продължават със същата ипокризия, със същите банкети, със същите конференции, които обаче не спасяват човешки души.

Парадоксалното е, че участието на Православните Църкви в ССЦ се базира върху „Декларацията от Торонто“ (1950), която е текст богословски неприемлив. Тази декларация всъщност представлява отричане от Едната Свята, Съборна и Апостолска Църква!

Видеозапис на беседата, заснет от Веска Илиева, може да видите ТУК  и  ТУК