Ваше Светейшество, Ваши Преосвещенства, скъпи отци, опечалени сродници и близки на блаженопочиналия епископ Константин, възлюбени в Господа братя и сестри,

Днес, ден след славното Възнесение на нашия Господ Иисус Христос от земята на небесата, ние сме събрани тук, в храма на светия и велик пророк Илия Тeсвитянин, за да отправим своите молитви и своята съборна молитва към Всеподателя Бога, да прости всяко волно и неволно прегрешение на новопреставления Божий раб Маркианополски епископ Константин.

Да изпросим от Бога, щото Той, прощавайки му всяко прегрешение, да го всели в Своето вечно царство, там където няма скръб и въздишка, но вечна радост, вечно блаженство редом с всички Божии угодници в Царството Божие от създание мира.

Св. ап. Павел ни говори и казва: „Братя не искам вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда". Кои имат надежда и кои нямат? Надежда имат тези, които вярват в Господ Иисус Христос, които вярват в Неговото славно възкресение от мъртвите, които вярват на Неговите слова за вечен живот, за възкресение и за блаженстване в Царството Божие.

С тази вяра в Господ Иисус Христос, с тази надежда във възкресението живя и служи и новопреставления Божий раб Маркианополски епископ Константин. Той почти петдесет години служи на светия Олтар. Петдесет години са половин век служение на Св. Престол, служение на Бога, служение в Църквата, служение на всички тези благочестиви православни хриситяни, които са му били поверявани на всички места, където Бог го е поставял да бъде пастир и архипастир.

През 1968 г. епископ Константин е ръкоположен за дякон и свещеник, за да поеме своето служение в храма "Св. св. Кирил и Методий", в храм "Св. Андрей Първозвани" и след това да дойде тук, в храма на св. пророк Илия, където да служи буквално до сетния си дъх, защото два дни преди да си отиде от този свят той служи на празника на светите Константин и Елена, отпразнувайки своя имен ден и прославяйки с молитвословия и света литургия своя небесен покровител св. равноапостолен велик император Константин.

До сетния си дъх той ревностно служеше там, където беше поставен. Последните години беше на разположение на Св. Синод на БПЦ и на Софийския митрополит на Негово Светейшество Неофит Патриарх Български и митрополит Софийски, той ревностно изпълняваше всичките си послушания. Винаги звучеше неговата готовност да отиде там, където му се посочи. Многократно, и аз съм свидетел на неговите думи, той заявяваше: "Само кажете къде, Ваше Светейшество, и аз веднага ще се отзова". И това беше до празника на неговия небесен покровител, пак изпълнявайки послушание към Негово Светейшество да оглави празничната вечерня в храм "Св. св. Константин и Елена", а на другия ден да отслужи последната си света литургия тук, в храма, на който посвети по-голяма част от своето служение.

Живя с вяра в Бога, с надежда в Неговото възкресение и затова ние се молим усърдно Бог да го приеме в Своето царство. Бог да му зачете неговите трудове, неговата ревност по Божия закон и да го приеме в Своите селения, защото той наистина живееше с вяра във възкресението. Важат за него думите: "Блажен е пътят, по който вървиш днес, душо, защото ти е приготвено място за почивка". Място в Царството Божие, където да отдъхне от своите трудове, от своите обязаности, които ревностно изпълняваше до сетния си дъх тук на земята.

Бог във вчерашния ден със Своето славно възнесение, както чрез възкресението Си показа, че всички ние ще възкръснем един ден от мъртвите, със Своето възнесение показа на всички ни, че ние също ще се възнесем от земята на небесата. Дай Боже и Маркианополският епископ Константин да възлезе на небесата и да бъде вселен там, пред Божия престол, където да се наслаждава на Божието лице и да славослови Бога в Неговото царство.

Бог да го прости! Бог да го упокои и да му дарува вечен живот!

Врачански митрополит Григорий

–––––––––––

Словото е произнесено на 26 май 2017 г. в храм „Св. пророк Илия“, кв. Княжево, където беше погребан Маркианополският епископ Константин.

.