(Доклад, изнесен от Галя Тодорова по време на Международната богословска конференция „Свето-Йоанови четения“ в София, 9-11 юни 2017 година).

Майка Валентина е истинско явление в съвременния духовен живот в Българската Църква. Тя е известна като автор на много книги, но малцина са запознати с цялостното ѝ творчество, което досега не е било обект на специално изследване. Някои от книгите на монахиня Валентина са ставали особено популярни през годините, за тях е говорено, някои от творбите са екранизирани, но досега не е правен пълен преглед на нейните издания и цялостно творчество.

Всъщност, доскоро и тя самата не знаеше броя на своите книги и когато в хода на настоящото изследване я помолих да направи списък на всичките си книги, ми каза учудено: „Мислех че са около 40, но те излязоха 60“.  Целта на настоящото изложение е да се запознаем накратко с нейните книги и с главните акценти от дейността ѝ на християнски писател. 
Монахиня Валентина (в света – Стойка Стоева Друмева) е родена на 18 август 1934 година. Тя произхожда от вярващо семейство, което поколения преди да се роди тя, е водело духовен и въцърковен живот. Дядо ѝ е бил настоятел на храма в село Войводино, Варненско, в което е родена. От малка е възпитана във вярата, била е дете привързано към книгите и размишленията, но не е била особено затворена в себе си. Като дете и ученичка никога не е писала и не е имала влечение към литературно творчество. Насочва се към математиката, макар че е обичала и литературата, но по време на социализма литературата е обременена с атеистична идеология. Самата тя казва: „Чрез математиката исках да се съхраня духовно. Аз бях възпитана във вярата и си пазех съвестта.“ Но през цялото време на своето детство и юношество тя има вътрешна, неосъзната наклонност към литературата, вероятно в наследство от майка си, която е била поетична натура. От нея са останали 110 записани песни.

След като завършва Полувисшия институт за прогимназиални учители във Варна, със специалност математика, известно време е учителка в прогимназията във Вълчи дол. След две години, поради липса на достатъчно кадри, я назначават за редовен учител по математика в гимназиалния курс, където учат по 8 паралелки на випуск. Задочно записва да следва висше образование по математика в Софийския университет. Но по-късно тя почувствала повика на Бог в сърцето си и осъзнала своето монашеско призвание. При едно свое посещение в Калоферския манастир разбрала, че Бог ѝ посочва именно това място за нейния подвиг и спасение.

Монахиня Валентина постъпва в Калоферския девически манастир през 1960 г. По време на честването на 100-годишнината от обновяването на манастира, на 29 юли 1962 година, тя е постригана в монашество от Патриарх Кирил, в присъствието на Пловдивския митрополит Стефан и много духовници събрани за тържеството. По това време игумения е майка Таисия, една голяма духовна подвижница и наставница на майка Валентина в монашеството.

В началото на своя монашески живот се е занимавала с присъщите за монахинята дейности в манастира и не е имала някакво влечение или необходимост да пише. Всичко започва така: тя искала да опознае историческото минало на светата обител, с която е свързала завинаги живота си. Разбрала, че тя е горяла три пъти през турското владичество. Третият път е било по време на Освободителната война, което е било най-разорително. По тази причина се оказва, че няма никави писмени сведения за тривековната история на манастира. Монахиня Валентина се заема да търси малкото от това, което е оцеляло. Събира спомени, ползва библиотеките и държавните архиви в Пловдив, София и Варна. Работата по проучването продължава 20 години. Получава се един доста представителен и много ценен труд от 400 страници, който излиза веднага след промените, издаден по чудо от Министерството на народната отбрана, със седействието на висш военен. Книгата е в скромен вид, с резюме на български, френски и руски език, а заглавието е „Девически манастир „Св. Въведение Богородично и метосите в Калофер“. В него тя успява да документира освен историята, също така и уставите на манастира и метосите, които са важен извор за монашеския живот по онова време. Описва и книжовната им дейност на духовни средища, което и изключително ценен документ за дейността им през последните три века. Събира и публикува историята на много подвижници и мъченици, просияли пред Бога в Калоферската света обител и в метосите. Книгата не е просто история, а описание на духовния живот на десетки исторически личности. Публикува имената на всички избити от турците монаси и монахини, при третото опожаряване на манастира и метосите. Книгата е преиздавана два пъти от Зографския манастир. Майка Валентина цени особено много този свой труд, който е посветен на Калофер и региона.

Изследвайки историята на духовните обители, от там се раждат други интересни теми свързани с Калофер. Тя попада на много вълнуващи човешки съдби и истории, които започва да отразява в поеми и стихове. Първата книга в този литературен жанр е „Искри от паметта народна“, издадена през 1993 година. Това са 220 страници поезия на исторически теми, плод на дългогодишни изследвания и събираческа дейност. 
Покрай историята на манастира тя се запознава в дълбочина с миналото на Калофер. Особено впечатление ѝ прави средновековният град по средното течение на Бяла река, с лъчезарното име Звъниград. На него тя посвещава 111 страници поеми, с които разказва пленителната му история. Книгата „Звъниград“ излиза през 1998 год. Поетичната история на Звъниград, преминал по-късно в Калофер, продължава в друга книжка от тази поредица, отново в стихотворна форма. Това е книгата „Светини, опръскани в кръв“. 

Поезията в творчеството на майка Валентина е важна отделна тема. Самата тя споделя: „ Поезията дойде сама и неочаквано. Вдъхновението беше толкова настоятелно, че всеки ден се раждаха стихове. Стигнаха хиляди на брой.“ От тях излизат от печат само най-добрите, поместени в три стихосбирки. Най-търсена и четена е : „Изповеди“ (162 страници). Преиздавана е два пъти. Книгата отразява духовните и молитвени размисли на монахинята в няколко раздела: „Молитвен зов“, „Съзерцания“, „В храма на природата“, „Манасирски напев“, „Свещен роден край“, „Празници“, „Отвъдни брегове“ и „Размисли“.

Мотото на стихосбирката е:

"Склоних глава със сведени очи
И стори ми се, че докоснах рая.
В душата утешена досега звучи
Мелодия, разкриваща безкрая.
Как исках, молех времето да спре
И с Теб, Христе, в житейското море
Да бъде тих и лъчезарен моят ден,
Да бъде вечност този миг свещен!"

Поезията се излива от душата на монахинята като неспирен поток от вдъхновение и озарения, молитви и стихове. Тя пише много леко, думите са нежни и напевни.

Втората и стихосбирка се ражда две години по-късно, през 1994 год. Казва се “Озарения“ и е 170 страници. Тя също съдържа избрани стихотворения.
Третата книга с поезия е „Жажда на духа“ – 153 страници, излиза през 2005 година. Има три раздела: „При Бога“, „При човека“ и „При себе си“. 
След исторята и поезията друга голяма тема в творчеството на майка Валентина е посветен на децата. През 1991 година, непосредствено след падането на атеистичната власт, на Неделя Православна, майка Валентина отваря в манастира в Калофер прочутото Неделно училище за децата от града. Идеята за него възниква, когато адвентистите в града, получили възможност свободно да извършват дейността си, започват да привличат деца към тяхното училище. Майка Валентина вижда голяма опасност в тяхната дейност и казва на отците от града: “Давайте да ги спасяваме. Не ме интересува как, но децата не трябва да остават при адвентистите“. През неделното училище минават стотици калоферски деца, които тя и сестрите от манастира възпитават в православната вяра. Двадесет и седем години по-късно в него се учат децата на първите му ученици. Майка Валентина, може без преувеличение да се каже, че е доайен и старши педагог по вероучение в страната. Поправете ме, ако греша, но аз лично не знам някой друг в България да има по-богат и по-дългогодишен опит от нея в преподаването на религия. Тя е събрала уникален и безценен опит в методиката на преподаването на вероучение на децата – от детската градина до гимназиалните класове. През цялото време обаче трудностите при създаването на училището и обезпечаването му с учебни помагала и литература е голяма. По това време, а и дълго след това, няма духовна, особено художествена детска литература. Наложително е сложните за децата богословски и нравоучителни текстове да се адаптират не само просто и разбираемо за тях, но и да бъдат интересни и увлекателни, като изобилстват с близки до тях примери.

Майка Валентина казва: „Принудих се сама да съчинявам. Понеже нуждата е голяма, излязоха 24 вероучителни помагала“. От тях има две стихосбирки: „Апостолът на свободата“ (74 стр.) и „Християнче съм по вяра“ (132 стр.). Стихотворенията са предназначени за тържествата в края на учебната година. Приложени са и забавни нравоучения – 18 на брой.

След тях излизат 9 книжки с разкази. Това са: „Майчина заръка“ (160 стр.). Тя предизвиква интереса на Българската национална телевизия и по нея се правят две поредици филмчета за деца под наслов: “Стълбица към небето“. Втората книжка с разкази за деца е „Цветя от Рила“ (99 стр.)., която съдържа 26 разказа за живота на св. Иван Рилски, адаптирани за по-малките. Тази книжка става любимо четиво на всички деца. Преиздавана е три пъти, включително има и издание на английски език. Третата книжка е „Православно християнче“ (114 стр.), четвъртата - „Православно букварче“ (126 стр.) – написана специално за детските градини и предучилищната възраст. Децата много се впечатляват от разказа: „ С Божия закрила“. Петата книжка с разкази е „Жива вяра“ (173 стр.). В нея са отразени истински случаи от живота на децата от Неделното училище. Следващата книжка е „Огънче Божие“ (160 стр.). Книгите „Горско изворче“ (152 стр.), „Добрата дума“ (205 стр) и „Най-голямото добро“ (207 стр.) са предназначени за по-големи деца и юноши. Излизат и две книги с драматизации и пиески за деца. Това са „Доброто сърце“ и „Чудо на Христовата любов“(196 стр). Всички те са поставени от учениците в Неделното училище и са изпълнявани с голям успех. Майка Валентина казва: „Децата са жадни за изява на сцената“. По нейни стихове излезе и нотираният сборник “Бистро изворче“ (137 стр.) с песни за деца. Няколко композитори се включват в създаването на песните. Най-добри мелодии, според майка Валентина, е сътворил Николай Николаев, преподавател в Института за усъвършенстване на учители „Анастасия Тошева“ в Стара Загора. Децата ги пеят с радост. Любимите им песни са: „Пролет в Калофер“, „Звъниград“ и за Екзарх Йосиф.

Освен поезията, разказите и пиесите майка Валентина издава и 10 книги с уроци за Неделното училище. Това са : 1) „При извора“ (211 стр). Тя е свързана със земния живот на Христос. Има приложени поуки върху 10-те Божии заповеди, както и извадки и поучения от Евангелията. Много полезна се оказва книгата с уроци 2) „Старозаветни мъдрости“ (185 стр). Тя представлява етична разработка на мъдрости от св. цар Соломон и книгата „Еклесиаст“. Друга важна книга за неделното училище се оказва: 3) “Христос въплътен Бог“ (253 стр). Уроците в нея изясняват божествената природа на Христос. Причина за написването и е противодействие на неправославните протестантски издания, предназначени за деца, които започват масово да навлизат по това време в страната. В учебника, освен исторически и догматически въпроси свързани с Боговъплъщението, се правят и сравнения с протестантизма и католицизма.

Класически за преподаването на религия се оказват и двата тома „Православно вероучение за деца“ и „Православно вероучение за младежи“, съответно по 330 и 290 страници. В отговор на нашумялото празнуване в училищата на католическия св. Валентин като „празник на любовта“, който става много популярен сред младежите, майка Валентина пише книгата „Жития на светиите, носещи името Валентин и Валентина“, която внася разяснение по темата и акцентира върху празнуването на почитани от Православната църква светци, носещи това име. 
И тъй като литературата за деца е малко, а ние в Църквата черпим вдъхновение и пример от светците и подвижниците за вярата, майка Валентина счита за необходимо да напише „Жития на светиите за деца и юноши“, които издава в 4 тома, с общо 1040 страници. В тях на достъпен за децата език и съкратено са разказани житията на светиите, като е спазен точно житийният текст. 

Другата голяма тема в творчеството на майка Валентина е мъченичеството и отшелничеството. На тази тема тя посвещава много време и заема огромен обем от нейната изследователска и творческа дейност. Още по времето, когато изследва историческото минало на Калоферския манастир, тя използва много духовна литература от академични издания. Силно впечатление й прави мъченическият и подвижнически подвиг на българските светии. Започва да пише кратки исторически очерци, въз основа на исторически и археологически проучвания. Майка Валентина казва: „Насочих се към историческия художествен разказ, защото исках да ги използвам в уроците по вероучение. Фактите, без да се отклонявам от истината, обличах в художествена форма, за по-голяма достъпност“. Излизат два тома „Разкази за българските светии и за светиите свързани с България“. Първият том има раздели: „Римо-византийско време“, „Първо българско царство“, „Второ българско царство“ и „Турско робство“. Съответно първият и вторият том са по 565 и 407 страници. В тези книги са извадени от забрава много мъченици и преподобни подвижници, за които почти нищо не знаехме дотогава. Появява се и трети том от поредицата „Разкази за българските светии. Отшелничеството в България“. В него са разгледани скалните отшелници и исихасти от цялата страна. Особено ценно е изследването на подвижници на благочестието от Преображенския, Троянския и Бачковския манастир. За целта тя обхожда тези манастири и изследва летописите им. Събира спомени на монасите, които вече не са между живите.

Осъзнавайки сериозността на темата, тя намира за уместно изложението да има документално-научна и житийна стойност. Следващият том е вече научен труд. Особено място е отредено на родопските мъченици. Извадени са от забрава още много подвижници на християнското благочестие по нашите земи. Така се ражда „Мъченичество и подвижничество за Христа по нашите земи“. В книгата е отделено и специално място за отшелничеството и подвижничеството в Рилския манастир, което е най-силно изразено в обителта. Следващата книга от поредицата е „Духовното благоухание на Рила“. Това са очерци за рилското подвижничество и благочестие, според летописи и исторически документи. Последната глава представлява кратък рилски „патерик“. Той съдържа поучителни примери от живота на рилските монаси и от обителите на постниците около манастира, от което научаваме за големи духовни личности, просияли в Рилската пустиня. Посочени са 16 примера от тях. 

Към съвременните подвижници мон. Валентина прибавя и подвига на игуменията на Калоферския девически манастир мон. Възкресия, за която излиза отделна кратка биографична книжка: „Игумения Възкресия Величкова – една съвременна подвижница на монашеското благочестие“.

Работейки върху поредицата изследвания за монашеството, възниква идеята да напише книга за монашеството в България от появата му до наши дни. До този момент майка Валентина е събрала много данни от досегашни изследвания, особено за скалното монашество у нас, възникнало по нашите земи още преди основаването на Българската държава. Така излиза първата по рода си история на „Монашеството по българските земи“ (424 стр.). Книгата представлява изследване въз основа на исторически и археологически проучвания. Освен скалното отшелничество е представено старобългарското монашество, монашеството през византийското и турското владичество, до наши дни. Особено внимание е отделено на Студийския устав, който тогава е бил основното ръководство в духовния живот на българските монаси. 

И сега вече идваме до най-голямата и трудоемка тема, едно изключително важно и подробно документиране на „Български свещеници – изповедници на вярата в най-ново време“, от които излизат 15 тома. Майка Валентина казва: 

„Много пъти бях подтиквана да изследвам подвига и изповедничеството на българското свещенство през атеистичения период. Отказвах, защото мислех, че ще се занимавам с политика. Впоследствие осъзнах, че през този период нашата Църква остана без памет. Не се говореше и не се пишеше, защото се смяташе, че тя отживява времето си. Не знаеха богоборците, че тя не е човешко дело, а дело на Светия Дух, което никой не можеше да унищожи. Разбрах, че трябва да се изследва и запише това, което половин век тънеше в забрава. Наложително беше да се опише подвигът на достойните български свещеници, пострадали от атеистичната власт, без да се политизират нещата. Трябваше само да се извади по спомени и документи подвигът, въпреки че беше вече доста късно и много неща потънаха в забрава. А и хората се въздържаха още да говорят по този въпрос.“

Започвайки, тя осъзнава, че това е огромен и много отговорен труд. Черпи сведения от държавните архиви и тръгва да обикаля страната, като влиза във всички градове и села. Прави си специална карта, върху която отбелязва всички посетени от нея места, като внимава да не пропусне нито едно неизследвано кътче на Родината. Работата по изследването и анкетирането продължава седем години. Много от местата посещава повече от веднъж. От Зографското издателство, което застава зад нея в този огромен труд, ѝ осигуряват шофьор и кола, което много подпомага нейната дейност. Така майка Валентина събира сведения за 635 свещеници, пострадали от гоненията против Църквата, чийто подвиг отразява в 15 тома, излезли от печат от 2007 до 2014 година.

Събират се повече от 4000 страници история на подвига на българските свещеници през атеистичния период. От всичките 635 изследвани свещеници, 103 се оказват убити заради вярата и убежденията си, а останалите са страдали по лагери и затвори. В последния том майка Валентина отделя внимание и на темите: 1) Гонения на висшия църковен клир; 2) Народният съд, затвори и лагери; 3) Софийската духовна семинария; 4) Съдбата на някои от убийците и мъчителите. Прави и пълен списък на местата на убийството или мъченичеството на свещениците по лагери и затвори.

От изследваните свещеници, в процеса на работа, някои се открояват особено. За тях майка Валентина пише отделни книги. Това са „Архимендрит Сергий Чернов – подвижник на благочестието и страдалец за Христовата вяра“ , „Отец Петър от Враца – вдъхновен пастир и изповедник за Христа от най-ново време“ и „Святост за България – живот, дела и подвизи на отец Георги от Жегларци“.

Още една книга излиза също в резултат от работата ѝ по голямата тема за съвременните изповедници и мъченици – това е книгата „Съвременни чудеса“, които майка Валентина събира отделно. Това са чудесата, съпътствали подвига на изповедниците на вярата през комунизма. 
Друга голяма тема, която се обособява в нейното творчество и върху която продължава да работи и до днес, самата тя нарича най-общо Духовна литература, посветена на различни въпроси на вярата .

Книгите от този тематичен кръг се радват на голяма популярност и преиздаване. „Копнежи“ е сборник с есета, които са екранизирани от БНТ и които Николай Бинев четеше. Под формата на есета излизат и някои други духовни теми, вдъхновени от св. Николай Велимирович и неговите „Езерни молитви“, които са обединени в книгата „Охридско поточе“. На достъпен език излизат и поуките от отделни стихове на псалмите. По Тълковния псалтир на монах Евтимий Зигабен майка Валентина съставя „Псаломски уроци“ . Това е последната към момента – 60-та – книга на монахиня Валентина. Скоро ще излезе от печат Историята на Неделното училище в Калофер, което вече 27 години дава своите плодове сред децата

Бодра духом, на 83-годишна възраст майка Валентина продължава да работи върху още нови проекти, които, с Божията помощ, предстои да видим осъществени в близко бъдеще.

Да кажем и няколко думи за издателствата и хората, които са подкрепяли нейната дейност през годините и без които нейният труд нямаше да достигне до нас. Първите шест книжки издава Фондация „Христо Ботев“ в Калофер с председател Георги Радев. След неговата смърт, по милост Божия, всички останали книги издават Зографският манастир, издателствата „Братско слово“ и „Православно отечество“. Майка Валентина казва: „Особено ценна беше помощта на йеросхимонах Василий Зографски, който участва в оформлението, редакцията и издаването на книгите. С любов и всеотдайност той помагаше в обработката, особено на томовете за свещениците през атеистичния период, за което съм му безкрайно благодарна. Скромните ми трудове излизаха отначало с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Арсений, а след неговата смърт – с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай.“ 

Майка Валентина, която е изключително скромна в преценката си за своя труд, както разбира се, приляга на една истинска монахиня, казва: „Нищо от това, което написах, не е мое. Бог ми го даде!“

Цялото творчество на майка Валентина е изключително приносно за Българската православна църква и послужи на дело за нейното възраждане след атеистичния период. Тя е истински носител на живото предание на Църквата, което става неин личен духовен опит. Може смело да се каже, че майка Валентина е най-продуктивният български християнски писател от 20 век до днес със своите 60 книги, като продължава да твори и до сега.

Книгите на майка Валентина в София могат да бъдат закупени в книжарниците на храмовете: „Св. Георги - Ротонда“, „ Св. Неделя“, „Св. Седмичисленици“, „Руската църква“, книжарница „Светогорски кът“ в Люлин и други. Могат да се поръчат и директно по телефона на Калоферския манастир с доставка по куриер.

Подробен обзор на първите „Свето-Йоанови четения“, състояли се от 9 до 11 юни 2017 г. в столицата, може да прочетете и видите тук.

Още за делото и творчеството на Валентина (Друмева) вижте в нашия сайт тук и тук.