С Т А Н О В И Щ Е
Относно: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията: № 854-01-34 от 04.05.2018 г., и № 854-01-35 от 09.05.2018 г. - II част
Първа част на Становището може да откриете тук - http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=273275
...Категорично е възражението на Светия Синод да се представят финансови отчети на вероизповеданията. Такъв, нормативно установен контрол е имало през тоталитарния, авторитарен и богуненавистен режим от 1949 до 1990 г. Повторното му установяване би било белег за наличие на аналогични тенденции в съвременната българска държава.
Така уреден, въпросът за държавна субсидия не определя справедлив и обективен критерий за разпределението ѝ. По данни на последното преброяване, извършено през 2011г., населението на България е 7 364 570. От тях 4 374 135 са православни, 577 139 са мохамедани, 48 945 са католици, 64 476 са протестанти, 706 са юдеи, 1715 са армено - грегорианци, 9 023 - друго изповедание, 272 264 сочат, че нямат вероизповедание и 409 898 сочат, че не се самоопределят. Видно от броя на населението на Р. България държавна субсидия ще получат само православните и мохамеданите. Православните от 2001г. до 2011 г. са намалели от 6 552 751 на 4 374 135, както и мохамеданите от 966 978 на 577 139.
В §14 от Преходните и заключителни разпоредби е посочено, че държавната субсидия за 2018 г. за всяко вероизповедание се определя съгласно чл. 21 ал.5 при размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице. Това означава, че мохамеданите ще получат пълния размер на дължащата им се субсидия – т.е. 577 139 лв. При 4 374 135 милиона православни, ако няма прагът от 15 000 000 лева, както се предлага в проекта на народните представители Цв. Цетанов, К. Нинова и Карадайъ, на тях биха им се полагали 43 741 350 лева (четиридесет и три милиона седемстотин четиридесет и една хиляди и триста и петдесет лева). Следователно съобразно числеността си православните ще получат много по-малко от мохамеданите.
Затова следва да се приеме друг, принципен начин на разпределение на субсидията, който да е пропорционален на членовете на вероизповеданията. Предоставените 15 000 000 лева, имайки предвид броя на свещениците и служителите в БПЦ, ще стигнат, и то не напълно, единствено за заплатите, като се съобрази начинът, по който ще се разпределя текущата субсидия.
В §. 14 от Преходните и заключителни разпоредби е посочено как ще се определя държавната субсидия за 2018 г., а как ще се определя след това не е понятно, нито се дават гаранции за изплащането на заплатите на свещенослужителите и служителите по трудово правоотношение в религиозните институции. Затова следва да се възприеме принципа на пропорционалност на разпределение на субсидията съобразно членската маса, като не се определя горна граница, тъй като всяка година бюджетът ще има различни възможности за дотиране на вероизповеданията.
Извод: Според Св. Синод на БПЦ-БП предвиждането на прагове в конкретни суми не е добър законодателен подход, а следва да има обективни критерии, така както е предложено в законопроекта на н. пр. Искрен Веселинов и група народни представители.
Извън това, поддържаме принципното си становище, че това следва да става чрез Закона за държавния бюджет и е препоръчително да бъде спазен принципът на недискриминация на вероизповеданията.
Относно разпоредбите, отнасящи се до контрол върху счетоводствата на вероизповеданията следва да се има предвид, казаното по-горе в принципната ни позиция, т. е. ограничаване на контрола само относно държавната субсидия.
17.6. По §.7 по предложеното допълнение с две нови алинеи 2 и 3 в чл. 24 относно правното положение на гробищните паркове, следва да се има предвид, че в настоящото НС беше внесен Законопроект, който да урежда за пръв път на законово равнище материята за гробища, гробищни паркови, погребалната дейност, но законопроектът беше изтеглен за усъвършенстване, така че тези въпроси следва да се синхронизират с предстоящото обсъждане на законопроекта. Повече от препоръчително е по подобен законопроект да се проведе обществено обсъждане преди внасянето му в НС, защото материята за гробища, гробищни паркове, погребения засяга всеки човек, а сложността и обществената значимост на тази категория обществени отношения може да провокира сериозни обществени реакции.
17.7. По §.8. относно изцяло новото съдържание на предложения чл. 28, който урежда на законово равнище статуса на даренията на вероизповеданията, следва да се обърне внимание, че е изцяло концептуално объркан и следва да се има предвид казаното по-горе в принципните съображения, тъй като опасенията за получаване на дарения от чужди държави и юридически лица, включително и партии, може да се контролира във връзка с борбата с тероризма от специализираните органи, а не да се достига до законодателни предложения, които са противоконституционни, като например да се информира Дирекция „Вероизповедания“ за всяко дарение от местно физическо или юридическо лице, и то при условия и ред, определени от Дирекция „Вероизповедания“. Православните църкви съществуват основно от дарения, което означава, че имуществото ще се сведе до колапс и ликвидиране на църквата, ако името на всеки дарител се съобщава на изпълнителната власт. Това е груба намеса във вътрешните дела на Църквата и по-конкретно засяга вътрешно-организационния живот, който се отнася до начина на благодарност от страна на вярващите към Бога чрез пожертвования и дарения.
Светият Синод категорично възразява срещу подобно вмешателство в автономията на Църквата.
Тези нови регламенти няма да осъществят регулацията, която целят. Посоченото в ал. 2 на чл. 28, че не могат да се даряват средства за възнаграждения на персонал не затваря възможността за стимулиране на едно вероизповедание чрез дарение за осъществяване на много други негови дейности, свързани с благотворителност, разпространение на религиозни публикации, образование, социална дейност и др. Могат да се даряват и вещи, които са извън така определените „средства” в ал. 2 на чл.28, които впоследствие да се превръщат в пари. Например тази норма може да бъде заобиколена чрез превеждане на сумата на българско физическо или юридическо лице или чрез създаването на българско търговско дружество в правна организационна форма на ЕООД или ЕАД от страна на чужди юридически лица и физически лица, а това няма как да бъде забранено.
Формулировката в новата ал. 2 на чл. 28 - че не могат да се даряват средства от чужди държави и лица за възнаграждения на персонал, е абсурдна. С норма на специален закон не може да се забрани на чужда държава или лице да прави дарение, тъй като няма как да се санкционира подобно поведение, още повече че касае публичноправни отношения. По-логична е следната редакция: „Забранява се приемането на дарения от регистрирани по този закон вероизповедания, които имат произход от чужда държава”, както и да се предвиди санкция за конфискация на подобно дарение, което бъде прието от вероизповедание, регистрирано на територията на Република България. Без предвидена санкция тази норма е мъртва. В ал. 3 на чл. 28 е предвидено даренията да се извършват от чужди държави и чужди физически или юридически лица след предварително разрешение от Дирекция „Вероизповедания” на МС. Кой следва да иска разрешението – чуждата държава съгласно този специален закон?!!! Ограничението за приемане на дарения би могло да важи само до чужди държави, а за юридическите и физически лица, важи, казаното по-горе в принципното ни становище.
Както е известно на обществеността, нормите, забраняващи закупуването на недвижима собственост от чуждестранни лица след приемането на Конституцията от 1991 г. беше заобиколена чрез създаването от страна на чужденци и чуждестранни ЮЛ на ЕООД-та по българското право, които купуваха недвижима собственост. Всеки един чужд гражданин или чуждестранно юридическо лице може да учреди или да участва в учредяването на юридическо лице по българското право. Следва да се има предвид и членството ни в ЕС, в който основни политики са – за свободно движение на хора и капитали.
В този смисъл, ако целта на закона е да се преустанови дотирането на вероизповеданията от чужбина, тя въобще няма да бъде постигната, тъй като регламентът предпоставя много възможности за заобикалянето му.
17.8. По §.9. във връзка с предложеното ново съдържание на чл. 29, който се отнася до правното положение на свещенослужителите и предложените критерии за възнаграждения, по принцип следва да бъде подкрепена, но ако се стигне до промени, уредбата може да бъде усъвършенствана с конкретни предложения във връзка с натрупали се проблеми в съдебната практика.
При регламентиран механизъм за определяне на субсидията в §.14 само за 2018 г. и при условие, че тя не може да бъде повече от 15 000 000 лв. на вероизповедание с оглед предвиденото в §.6 изменение с новата ал.5 на чл.21 от ЗВ, то не е понятно по какъв начин се обвързва така предвидения максимален размер на субсидията с определения размер на заплати на свещенослужителите и наетите лица по трудово и служебно правоотношение. Този регламент не дава гаранциите, афиширани в изменената ал.1 на чл. 29 с §.9, в която е посочено, че: „Максималните размери на основните месечни заплати, които се изплащат от държавната субсидия на персонала, с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, не могат да надвишават: 1. Средната месечна заплата за педагогически специалист - за свещенослужителите; 2. Средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни от Националния статистически институт - за служителите в религиозните институции.“
Във връзка с предложеното съдържание на ал. 2 относно изискването за българско гражданство на свещенослужителите, следва да се припомни, че подобна норма вече е обявена от КС като противоконституционна по отм. ЗИ.
Това предложение би довело до ограничаване на правото на митрополитите да ръкополагат свещенослужители въз основа на критериите на вътрешното (канонично) право на Църквата и би представлявало груба намеса на държавата във вътрешните дела на вероизповеданията. Ръкоположението на свещенослужител не може да бъде обвързано с гражданство, тъй като Църквата не е основана на национален, а на съборен принцип. В каноничното право на Църквата не съществуват национални църкви, а автокефални църкви. Категорично това изискване не може да бъде приложено и за епархиите на БПЦ-БП, чиито диоцез се разпростира извън границите на България.
18. По ЗИД на ЗВ с № 854 -01-35 от 09. 05. 2018 г. от Искрен Василев Веселинов и група народни представители. Във връзка с този законопроект ще изразим становище само относно тези изменения и допълнения, които не са с подобен предмет на вече посочените в законопроекта, внесен от Цв. Цветанов, К. Нинова и Карадайъ.
18.1. По §. 2. относно допълнение на чл. 5 с нова ал. 4 със следното съдържание „правото на вероизповедание не може да бъде упражнявано с политически цели“ не е необходимо, тъй като такава норма съществува в чл. 13, ал. 4 от Конституцията, която има пряко приложение, а и същата норма е възпроизведена в чл. 7, ал. 2, което обхваща и правото на вероизповедание. За понятията в чл.13 от Конституцията има задължително тълкуване на Конституцията от КС в Решението № 5 от 1992 г. задължителното тълкуване е възпроизведено в Допълнителните разпоредби на ЗВ.
18.2. По §. 3. относно изменения и допълнения в чл. 6 и по-конкретно на съответните места да се добави „при условия и реда по този закон“ намираме за излишно, тъй като това съдържание е подразбиращото се. Това е единственият специален закон, който урежда статуса на вероизповеданията, така че няма друг закон, за да стане объркване. Категорично възразяваме срещу изменението на т. 10 в чл. 6 по изказаните по-горе съображения против въвеждането на понятието „религиозен радикализъм“. В този случай ал. 3, която се предлага е излишна, поради това, че това е съдържанието на сегашната ал. 3 та чл.7. (Съобр. с т. 6 от настоящото становище относно отм. чл. 22 от ЗИ като противоконституционен.)
18.3. По §.4. относно изменение на чл.7 ал. 2, с което се предвижда след думата „институции“ да се добави: „духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование и висшите духовни училища, религиозните празници, ритуалите и събранията на вероизповеданието“ е обосновано с оглед нарастващата тенденция да се използват, включително и училищата за реализиране на определени политики. Следва да се има предвид, че често духовници са канени да правят водосвети и молебени на събития, които могат да бъдат тълкувани като политически, т.е. смятаме, че не е необходимо това изброяване, а е достатъчна конституционната забра на в чл.13, ал.3 и действащия чл. 7, ал. 2 на ЗВ.
За училищата и висшите духовни училища има подобни разпоредби в съответните специални закони (По този параграф вж. аргументите ни в т.17.1 по-горе).
Що се отнася до предвиденото изменение на ал. 3 от чл.7 в смисъл, че : „Ученията, вътрешната организация, проповедите, символите и обредността на вероизповеданията не могат да противоречат на българското законодателство.“ Следва да се има предвид, че норма с подобно съдържание от отменения Закон за изповеданията е обявена за противоконституционна – вж. по-горе чл. 20, ал.1 от ЗИ/отм./, цитирана в т. 6 от настоящото становище. Тази императивна правна норма е лишена от смисъл, тъй като в българското законодателство липсва уредба, включваща ученията, вътрешната организация, проповедите, символите и обредността на вероизповеданията. Така изброени, те не се включват в предметния обхват на светското законодателство, поради което и не могат да му противоречат.
Предвиденото изменение на ал. 5 от чл. 7, с новата т. 3, както и новите алинеи 7-8, свързани с ограничаването на персоналния състав на изповеданията и този на ръководните им органи, е противоконституционно. Хората са членове на БПЦ и другите вероизповедания, без значение на тяхната националност, политическа принадлежност, управленските им функции, имотно състояние и пр.
Обръщаме внимание, че норма с подобно съдържание на ал. 8, според която „Участието на чужденци в проповеди, в дейности на набиране на средства, или в други дейности на религиозната общност или институция се осъществява след предварително съгласуване с Дирекция „Вероизповедание“ на Министерския съвет“ е отменена като противоконституционна - вж. чл. 22 от отм. ЗИ, цитиран в т. 6 от настоящото становище.
18.4. По §.5. относно създаването на нов чл. 7а. Приемането на подобна разпоредба е неприемлива в този и вид. Всяка от алинеите следва да се прецени с принципното ни становище по-горе. Една част от нормите на новосъздадения чл.7а са противоконституционни, а друга част преповтарят вече съществуващи регламенти в българското законодателство.
Като цяло за чл. 7а съответно се отнася принципната ни позиция и възражения, изложена в т. 8 и 9 от настоящото становище.
18.5. По §.6. следва да се имат предвид изказани съображения против по съответните параграфи, които се отразяват систематично в тази разпоредба.
18.6. По §.7. - Промяната в чл. 11 ал. 2, с която накрая се добавя: „а за проповедите и във всички останали случаи се използва задължително официалния български език“. Този законов текст ще създаде непреодолим проблем за съвместното служение с представителите на поместените православни църкви и на междуцърковните отношения. Богослужението и проповедта не могат да бъдат разграничавани, защото са обусловени. Богослужебен език в БПЦ - БП е църковнославянският. В България има представителства и храмове на чужди православни църкви, където богослужения, проповеди и прочие се извършват на съответния език- гръцки, румънски, руски език.
18.7. По §.8. Изменението на чл.12 със създаването на ал. 2, в която е предвидено, че : „Не се допуска извършването на публични религиозни обреди в сграда или нейно помещение, които не са предназначени за извършване на религиозна дейност“ влиза в пряка колизия със свободата на вероизразяването, гарантирана с нормата на чл. 6 ал. 2 от Конституцията, както и с нормата на чл. 2 ал. 1 от ЗВ, даваща легално определение на правото на вероизповедание. Тази норма автоматично поставя забрана за осъществяване на частни и обществени богослужения, които се осъществяват по покана от православните християни, както в домовете им, така и в публични сгради. Що се отнася до нормата на новосъздадената ал.3 на чл.12, то тя принадлежи към тези безжизнени норми, непредвиждащи подходяща санкция, и предоставящи възможност за злоупотреба с власт. Като такава се характеризира и новата ал.4, която е досегашната ал. 2 на чл. 12 с добавката, че: „В тези случаи вероизповеданията не могат да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.“
18.8. По §. 10 - §. 14 относно Глава трета „Регистрация. Заличаване на регистрация.“, с която концептуално си променят условията за придобиване на статут на юридическо лице от религиозна общност.
Св. Синод подкрепя по принцип промените, които се предлагат с измененията в тази глава.
Положително е предложението за минимален брой лица, които изповядват съответната религия, необходими за регистрацията на религиозната общност като юридическо лице.
Относно чл.14 а, ал.1, изказваме съмнение дали минималният праг от 300 физически лица е целесъобразен. Установената от 25 години демократична форма на управление в България създаде изключително благоприятни условия за разпространение на нови конфесии. С всяка измината година броя на регистрираните нови конфесии в България расте и в момента са много над 100. За сведение към 2008 г. в Австрия е имало признати 13 вероизповедания, в Кралство Белгия - 6, в Румъния -18.
Затова създаването на статут на религиозна институция следва да бъде много строго и точно регламентирано, поради което в тази част подкрепяме идеята за съществена промяна в ЗВ.
Вероизповедания в някои от европейските държави се регистрират, ако отговарят на няколко критерия – липса на заплаха на здравето и благоденствието на гражданите, дълбоки исторически корени в съответната страна, огромен брой членска маса (например в Румъния 0.1% от населението на страната - тоест около 22 000) и други критерии. В тази насока Народното събрание на Република България е осъществило законодателно проучване през 2008 г. на тема „Правен статут на религиозните общности“. Данните от проучването могат да бъдат изключително полезни за усъвършенстване на действащата правна уредба на режима на регистрация.
Важно е да се предвиди и адекватна законодателна уредба, свързана с развиване на религиозна дейност от групи, които избягват регистрацията като се обявяват за обединения, създаващи културни, информационни, екологични, методически центрове и други, чрез които получават пряк достъп до училища и други публични институции. В тази връзка считаме, че следва да се регламентират ефективни механизми за санкции на дейности на такива групи, свързани с малтретиране, сексуални злоупотреби, противозаконно задържане, робство, насърчаване на агресивно поведение или пропагандиране на расистки идеологии, данъчни измами, незаконно прехвърляне на капитали, трафик на оръжия или наркотици, нарушаване на трудови закони, незаконно практикуване на медицина, манипулация на личността с религиозни цели и др. В този смисъл следва да се съблюдава препоръка 1178 / 1992 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по въпросите на сектите и новите религиозни движения.
В чл.14 б, ал. 1 е предвидено към заявлението за вписване като абсолютно процесуално основание наличието на експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ към МС, за да бъде вписана религиозната общност като вероизповедание. Следва да се има предвид, че по сега действащия режим, предвиден в чл. 16 от ЗВ съдът преценява дали да поиска такова експертно становище или не. Аргументът е, че от разрешителен режим от страна на МС за възникване на юридическото лице на вероизповеданията по ЗИ от 1949 г. се преминава към нормативно-контролната система за възникване на юридическите лица на вероизповеданията чрез съдебна регистрация по сега действащия ЗВ. Предлаганият подход за задължително предварително експертно становище следва да бъде подкрепен, поради необходимостта от експертиза за същността на съответно верско убеждение.
Относно съдържанието на ал. 5 на чл. 14а по повод обжалването на мълчаливия отказ на дирекция „Вероизповедания“ по реда на АПК, следва да се има предвид, че досега регистърното производство е уредено по реда на ГПК пред СГС. Следва в този случай да се възприеме моделът на обжалване на отказа на Агенцията по вписвания при търговската регистрация пред съответния окръжен съд по реда на ГПК, за да не се раздвоява реда за вписване и обжалване при отказ по два различни режима – регистърно производство като вид охранително производство и административно производство по обжалване на отказите по един преюдициален въпрос, какъвто е мълчаливият отказ относно издаването на експертно становище.
18.9. По §. 15. относно новия чл. 20а поставя принципен въпрос, дали чрез съдържанието на тази разпоредба ще се проверят сега вписаните вероизповедания и ще се прекратят, защото всички няма да отговарят на новите изисквания на чл.16, тъй като са вписани по досегашния ред. На този въпрос вносителите следва да отговорят.
Следва да се съобразят принципните ни възражение във връзка с съответното препращане относно новото съдържание на чл. 7 и нов чл. 7а., като по този въпрос поддържаме принципното си становище по т. 8 и т. 9 по-горе от настоящото изложение, а и вече изказани съображения по настоящия законопроект.
18.10. По §. 16 категорично е възражението ни относно съдържанието на новата ал. 2 на чл. 22 за деклариране на банковите сметки на религиозните институции пред Сметната палата. Съдържанието на тази норма е грубо погазване на Конституцията и груба намеса в отделените от държавата религиозни институции. Това в тоталитарния режим не се е случвало спрямо Църквата и другите вероизповедания. Специалните закони при строго определени предпоставки и органи със специална компетентност могат да искат банкови сметки и тяхното разкриване.
18.11. По §. 18. относно чл. 26 относно забраната за участие в чуждестранно търговско дружество или юридическо лице е с проблемно съдържание, доколкото участието в тях е въпрос на съответното национално законодателство и такъв контрол е трудно осъществим. Търговското право е универсално. По българския ТЗ такова ограничения за чужди граждани и юридически лица не съществуват.
18.12. По §. 19 относно солидарната отговорност за нарушение по този закон на вероизповеданията и юридическите лица с нестопанска цел категорично възразяваме, тъй като такава правна конструкция в правото не съществува – да се носи изобщо солидарна отговорност за нарушения на закон. Солидарната отговорност е институт на гражданското право и се носи по силата на закона при поети общи имуществени задължения – вж. чл. 121 от ЗЗД.
18.13. По §. 20 предвиждащ изменение на чл. 28 във връзка с предоставяне на държавна субсидия на вероизповеданията. Св. Синод подкрепя принципно това законодателно предложение. Въвежда се много по-справедлив и обективен критерии за субсидия на вероизповеданията, както и за контрола върху начина на разходването ѝ в сравнение с другия законопроект, но не се регламентира точно, че този контрол трябва да обхваща единствено средствата от публичноправен произход. Следва да се съобрази и принципът за недисримаинация.
18.14. По §. 21 категорично е възражението ни по новите членове 28а и чл. 28б, съответно относно разпоредби, които са в грубо нарушение на Конституцията по съображения, изложени по-горе в т. І –ІІІ от настоящото становище и във връзка със съображения, изказани съответно по другия законопроект.
18.15. По §. 22 Подкрепяме по принцип разпоредбата на чл. 29, но без допълнението по ал. 2 относно изискването за българско гражданство на свещенослужителите и служители във вероизповеданията, като в този случай следва да се имат предвид отменените текстове от КС и съображенията ни, изказани по горе във връзка с подобна разпоредба в другия законопроект.
18.16. По §. 24 във връзка с изменението на чл. 35 предлагаме отпадане на т. 2 и т. 10 и 11 по изложените съображения по-горе, че изпълнителната власт не може да осъществява контрол изобщо върху отделените от държавата вероизповедания. Дирекция „Вероизповедания“ може да осъществява контрол за спазването на закона, така, както е предвидено в т. 1 на този §.
18.17. По §. 26. относно легалните дефиниции в Допълнителните разпоредби. Извън категоричното ни възражение относно дефиницията за „религиозен радикализъм, е неприемливо и легалното дефиниране на понятието „политизация на вероизповедание“. Повече от ясна е както конституционната норма на чл.13, ал. 4 - Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.“, така и действащите норми от ЗВ относно забраната за използване на вероизповеданията за политически цели, което е достатъчно общо формулирано, за да включва всичко, което се отнася до тази категория обществени отношения. Всяко изчерпателно изброяване в едно определение крие рискове от стеснително тълкуване. Следва да се има предвид съответно и Определение №1 на Конституционния съд от 17 март 2015 г. по к. д. 1 от 2015 г.
