Във Враца бяха посрещнати мощите на св. Климент Охридски – ученик на светите братя Кирил и Методий, един от светите Седмочисленици. Като сподвижник на св. Методий, след смъртта на своя учител св. Климент е изгонен от немското духовенство в Моравия. Той заедно със св. Наум Охридски и св. Ангеларий са приети с радост от българския цар св. Борис Покръстител през есента на 885 г. и така великото дело на славянската писменост и култура било спасено.

Царят изпраща св. Климент в югозападната част на българската държава, където светецът основава Охридската просветна школа с 3050 ученици. Както свидетелства неговият житиеписец архиепископ Теофилакт, на историческия Преславски народен събор през 893 г. св. Климент става „пръв епископ на българския език“. В житието се обръща особено внимание на блестящите му проповеди: „чрез тях хранил душите на най-простите българи, сякаш с мляко поеше тия, що не бяха в състояние да приемат по-твърда храна, и така стана друг Павел за другите коринтяни – българите“.

През 896 г. цар Симеон го поставя за епископ на Дрембица (Велица), в диоцеза на чиято област влизал и гр. Охрид. Св. Климент умира последен от светите Седмочисленици, на 27 юли 916 г.

Честната глава на светеца пристигна от Гърция, съпроводена от Негово Високопреосвещенство Пантелеймон, митрополит на Верия, Науса и Кампания. Великата християнска светиня се съхранява в манастира „Св. Йоан Кръстител“, близо до гр. Верия.

Светите мощи бяха тържествено посрещнати от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий, духовници и миряни. В храма „Възнесение Господне“ беше отслужена празнична вечерня.

Честната глава на св. Климент Охридски ще остане във Враца до 19 септември, за да могат да ѝ се поклонят и се помолят пред нея всички желаещи.

Забележителното духовното събитие е част от тържествата за св. Софроний Врачански. През 2019 г. се навършват 280 г. от рождението св. Софроний, 225 г. от ръкоположението му за епископ и и 55 години от канонизацията му.