Преди около месец на книжния пазар се появи „Смисълът в живота“ – деветата книга на православния автор Мартин Ралчевски. Който е чел нещо от него и знае как пише той, не би се учудил на силата на историята в поредната му завладяваща книга. Но все пак, случващото се на тези страници надмина очакванията и най-верните му читатели. Този роман пожъна голям успех и за пръв път книга с изявена християнска насоченост се задържа сред най-четените за няколко поредни седмици. (Виж: https://www.ploshtadslaveikov.com/top-10-na-knizhen-tsentar-grinui/?fbclid=IwAR1N-9WdT3uuT8kVbQMxuyqMPYZUklMew5szb70PZ9WxsDr90gEHLvmTluI )
Романът си заслужава да бъде прочетен от всеки жаден за вярата и православието българин. В това ни уверява литературоведът Атанас Филков, който пише в предговора: „Сигурен съм, че този стойностен роман ще запали в повечето от вас трепет към Бога и ще ви утеши по начин, който е надрационален! Защото вярата и любовта на главните персонажи, Николай и отец Павел, към Христос и България, въздействат трайно и дълбоко.“
Книгата започва с вълнуващ разговор в кафене между двама приятели – Николай и Мирослав. Те са студенти в големия град и живеят в скромен апартамент под наем. Преди години Николай (главният герой) е загубил, поради нелечима болест, своята годеница Елена. Въпреки хода на времето, той не може да я прежали. Николай обяснява на Мирослав, че не желае да продължава да живее по този начин. Следва сцена, в която Николай е на гробищата. Той целува снимката на Елена, гали надгробната плоча и през сълзи говори, че никога няма да я забрави и че вече е готов да последва съдбата си. Няколко дни по-късно, без да предупреди никого освен Мирослав, Николай напуска големия град и поема към неизвестното. Решил е да премине пеш през Родопите от север на юг и да провери, чрез обстоятелствата, какво ще му поднесе съдбата. Пътуването му е трудно и опасно, но и пречистващо. Нощува на открито, храни се с консерви, пие вода от потоци, запознава се със случайни хора, вижда диви животни. По пътя си среща една баба, която виждайки копнежа му, го упътва да посети единствения манастир в областта. „Това всъщност не е манастир, но стара, порутена постройка – казва му тя, – там обаче има двама чудни монаси, Павел и Александър. Те ще ти помогнат да намериш онова, което търсиш.“ След доста лутане Николай открива малкия неугледен манастир и е изумен как може в 21-ви век някой да живее в такива мизерни условия. Притеснен е, че се натрапва. Двамата отци обаче го посрещат топло и го настаняват в единствената стая за гости.
„А, ти всъщност, какво търсиш?“, пита го отец Павел.
„Смисълът в живота!“, отговаря Николай.
Образите на двамата монаси са представени детайлно. Те са колоритни, имат силни характери, но различни съдби.
Няма да разказваме повече, но ще оставим читателите сами да разлистят книгата и да се потопят в съдбите на героите.
Романът няма аналог в съвременната ни белетристика, защото няма други подобни книги, които да засягат темата за монашеството по този художествен и леснодостъпен начин. Затова и известната журналистка от БНР Ани Костова пише: „Книга лекарство! Бърка ти в душата и я преобръща, оставяйки малко драскотини и много любов. Такава чиста и неподправена любов може да се даде на човек единствено свише. Затова докосне ли те веднъж, отнасяш я със себе си завинаги!“.
Книгата може да се поръча с безплатна доставка от сайта на издателство „Еделвайс“:
