Относно случващото се в този свят и в БПЦ-БП
До всеки, който пожелае да го прочете
Скърбящи в Господа и страдащи без Господа бащи и майки, братя и сестри, младежи и дечица,
Скърбим и ние духом за случващото се в нашето Отечество в това извънредно изпитание и молим нашия Господ Иисус Христос да отмине тази беда, наречена пандемия от коронавирус, да вразуми всички нас и особено тези, които вземат твърде важни решения като избрани от народа.
Понеже не решават, като се съветват с благодатните ни архиереи, а като следват модели от държави, които са в съвсем друго поле на духовния живот.
Молим се за мир и благополучие във всяко семейство, селище и епархия. Но още повече за мир и радост в душите и сърцата, понеже те заедно с правдата в Светия Дух са въжделеното царство Божие.
В тези дни и месеци на изпитание всички можем да се стремим да отдадем от себе си не само трудове според званието си, но трудове за своето изправление чрез покаяние за греховете и дела на добродетелите. И така да се надяваме, че Господ ще спре идващото, ще го отложи още и ще даде време заради тези, които досега са били нерадиви спрямо званието си на християни или заслепени в духовни отклонения и на всички верни, на цялото църковно изпълнение.
Както ни е завещал свети Серафим Саровски (+1883), целта на човешкия живот е придобиване на Светия Дух. А то се познава по плодовете на Духа: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22-23). И се достига чрез изпълнение на Евангелието: на всичките над 100 заповеди в Евангелието.
А какво е правил всеки досега? И какво постигнахме, макар и да правихме нещо?! Затова Божията любов ни отрезвява чрез Божие наказание, което може да наричаме и Божие допущение, защото се извършва не от стихия и не е с неясна същност. За да ни накара да се видим - доколко сме верни?! А други да се видят - доколко са живи, като членове на Църквата? И който не се е обърнал към Създателя си – да се обърне. Да се обърне от повърхностната или от суеверната вяра към църковната вяра. За да се опазим от телесна болест или да се излекуваме, първо да се погрижим да се изцелим от духовната си тъмнина – греха, лошите навици, страстните разположения.
В половината на Великия Пост сме. Нека непостилите да започнат да постят – телесно, душевно и духовно. Нарича се говеене. А постещите да им дават добър пример и помощ. Има толкова подходящи храни – жито и мед, маслини и елей, всякакви плодове, зеленчуци, варива, ядки. Простотата да търсим вече, а не разнообразието. И полезното, а не вкусното. С дела по добродетелите да извършваме душевния пост, а духовният пост е в отстраняването от всички занимания, които не са богоугодни и ни отдалечават от Бога.
И като извършим поне едноседмичен подвиг на говеене, да се съкрушим за греховете си и да се подготвим с покаяние за Изповед, за да приемем светото Причастие за здраве и спасение.
А християните, които са „блокирани” извън местата с храмове, в които се служат Литургии, да не се отчайват, а да се приготвят, да желаят Тайнствата и Господ ще ги удостои в свое време. А дотогава да бъдат усърдни в молитвата по молитвеник, а докато работят или отпочиват, или ако не виждат да четат, да казват кратки молитви, които знаят, особено най-ценната, венеца на молитвите: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния (грешната)”.
И нека всички вече да знаем Символа на вярата, „Отче наш” и „Богородице Дево”, за Иисусовата молитва и за смисъла на светата Литургия. Нужна е спешна само-катехизация и/или задълбочаване в светоотеческия духовен живот!
Грехът е част от човешкия живот на този свят, под влияние на изкушения от тялото, от света и от бесовете. Вече се е превърнал в епидемия. Но като имаме за оръжие Кръста и упованието в Спасителя Христа, всеки който влезе в истинска духовна борба, може да удържи победа, колкото и да е старо неговото страдание (страст, грях, лош навик). А ако не успяваме с победите, то да станем целите покаяние – скръб, плач, сълзи, всякакви утеснения, въздишки, молитви и мълчание.
И въобще да не бързаме към твърде чести причастявания, защото или не виждаме добре истинското състоянието на душата си, или не сме много успешни в духовната борба, или вътрешният ни живот е далече от това, което очаква от нас Господ. (През Великия пост – на две седмици (за да не се претоварват отците с изповеди) е достатъчно често причастяване (ако не сме в предсмъртно състояние), а през другото време на три или четири седмици, освен ако не сме сигурни в нарасналото си духовно утвърждаване. А то не става най-вече с причастяване, а с духовна борба, с вътрешен живот, с измолване, с отстраняване от всеки грях, включително суета, многословие, изгубване на време и душевни сили в интернет, тютюнопушене, пристрастие към вещи, леност, страх от смъртта, мечтания в миналото, самонадеяност и мечтания в бъдещето, приземеност и пр. подобни грехове).
И след като не ни дават да правим общи литии за спасяване на цялото население от пандемията коронавируса, то ние може да си правим литии у дома след утринното правило и след вечерното правило. Вижда се, че няма място вече за сравнение между сегашното нежелание на властите да искат помощ от Бога чрез Църквата и предишното въодушевено общо измолване. Понеже знаем, че като дойде Господ, едва ще е останала вяра на земята. И все по-малко са наистина спасяващите се…
Има малко повече от две седмици, докато стигнем до най-важната, Страстната седмица. Дали ще успеем да извършим нужното, за да следваме наистина (сиреч по дух и истина) стъпките на Господа по кръстния път към Голгота? Делото е лично, но колко по-радостно и по-лесно е, когато вървящите така са повече!
Да не се страхуваме от смъртта, но да се страхуваме с каква душа (мисли, чувства и желания) ще я посрещнем. Да бъде помирена с Бога и с ближните. Амин.
Християнинът е храм на живия Бог. Да станем истински християни, а не само по име. Амин.
Тазгодишната Пасха ще бъде различна. Ще се поздравяваме, както всяка година, но можем да бъдем много по-приготвени, понеже приготвянето във време на изпитания е по-успешно,
за това, което чакаме (според Символа на вярата). Амин.
Новосъздаващото се сестринство на манастира, (посветен) на свети пророк Илия до гара Струпец във Врачанската епархия
+ + +
Из „ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ИГУМЕНИ И ИГУМЕНИИ НА МАНАСТИРИ, МОНАСИ, МОНАХИНИ И СВЕЩЕНИЦИ ОТНОСНО ВЪВЕДЕНОТО ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ И ЕПИДЕМИЯТА С КОРОНАВИРУС”.
От хилядолетия насам многочислени са случаите на прекратяване епидемии и бедствия, нападения на нашественици, земетресения, пожари и всяко зло, чрез светата Литургия, общи молитви на вярващите християни, молебени и литийни шествия с изнасяне на свети икони и мощи, освещаване на вода и поръсване на хората и домовете им. От многото записани ще приведем само няколко:
През 542 г., по времето на царуването на император Юстиниан Велики, в Константинопол имало епидемия, от която умирали по 10000 души на ден. Към това се прибавило и разрушително земетресение с множество трусове в Антиохия. На празника Сретение Господне, след като целият народ излязъл на литийно шествие с Честния Кръст и обиколил Константинопол, бедствието начаса се прекратило.
Подобно събитие се случило в Константинопол, когато градът е спасен от смъртоносна болест – извършило се кръстно шествие с част от Честния кръст Христов и водоосвещение, след което морът се прекратил, в чест на което е установен празникът на произхождението на Честния Кръст на 1 август.
През 1352г. град Новогород бил спасен от чума от чудотворната Богородична икона „Знамение”.
През 1654 г. град Шуи в Русия бил спасен от чумна епидемия, след изнасяне по улиците на града и домовете на Шуйско-Смоленската икона на св. Богородица.
През 1656 г. град Казан е спасен от чумна епидемия след лития из целия град със Седмиезерната икона на св. Богородица, водоосвещение и помазване на вярващите.
През 1654 г. и 1771 г. град Рибна Слобода е спасен от чумни епидемии чрез литийно шествие по домовете на иконата на св. Богородица Одигитрия „Югска”.
През 1771 г., по време на най-страшната чумна епидемия в Русия, в Нижни Новогород била донесена Владимирската икона на Божията майка. Тя била понесена из града и станало чудо - хиляди получили изцеление покланяйки се и целувайки иконата, а чумата спряла точно до улицата, през която минало шествието. В същото време в гр. Калуга чумата била толкова жестока, че ежедневно умирали стотици хора и цели домове запустявали. Лекарите били безсилни. Тогава от манастира „св. Лаврентий”, донесли Калужската икона на Божията Майка, обходили всички улици и домове, обявили тридневен пост и отслужили пред нея всенароден молебен. И по застъпничеството на Божията Майка чумата се прекратила.
През 1755 г. се прекратява чумната епидемия в Москва, Ярослав, Рябинск и Казан след литийно шествие по улиците и домовете и водосвет пред Казанската икона на Божията Майка.
През царуването на Екатерина Втора в Русия (1762-1796 г.), след лития с иконата на св. Богородица „Радост на всички скърбящи”, се прекратила епидемията от едра шарка.
През 1830 г. и след това през 1855 г. се прекратила върлуващата в гр. Изюм холера чрез лития по всички къщи на Изюмско - Плещанската икона на Богоматер и водоосвещението пред нея.
В Йерусалим Горненският девически руски манастир в Ейн Карем е спасяван два пъти от холера чрез изнасяне и лития с Казанската икона на Божията Майка, която се пази там.
Ще приведем и два случая от нашата страна, като те са много повече.
През 1837 г. в Ловешко и Троянско възниква епидемия от чума. Троянските първенци съветали игумена на Троянския манастир да затвори обителта за храмовия празник Успение Богородично, защото събралите се много хора ще заразят всички и мнозина ще умрат. Игуменът категорично отказал да изгони хората дошли за утеха и духовна подкрепа в светата обител. Някои от работниците и монасите в манастира се уплашили и избягали. Всъщност се оказало, че никой от пребиваващите в манастира не се заразил, а всички, които избягали били поразени от чумата и умрели.
През 1919 г. в с. Кочериново бушувала „испанската болест”. Всеки ден умирали по 6-8 души.Тогава повикали монаси от Рилския манастир с чудотворната икона на св. Богородица „Осеновица”, която се пази там. След извършения молебен пред иконата в храма на селото, още същия ден, се прекратила епидемията и смъртни случаи вече нямало.
Дори и безбожният диктатор Сталин бил принуден през 1941 г. да отвори 20000 храма в СССР, когато му било възвестено видението на Ливанския Митрополит Илия, че Русия ще бъде спасена, само ако се отворят храмовете и семинариите и се правят шествия с чудотворната Казанска икона на Богоматер. Лично маршал Жуков обиколил със самолет обсадената Москва, носейки иконата на борда. Веднага немците започнали да бягат в панически ужас, изоставяйки техниката и оръжията си. Иконата била носена пред войските по целия път на освободителната война от Сталинград до Берлин.
По време на епидемията от туберкулоза, в средата на двадесети век, в Гърция много свещеници са служели в църквите на болниците и санаториумите, като са причастявали стотици болни в последен стадий на болестта и по изискването на светите канони, след службата е трябвало да потребят (изпият) останалото св. Причастие. Не е известен нито един случай на заразен от болестта свещеник. Напротив - в една от болниците, където служили свещеник и дякон, дяконът в продължение на три седмици отказвал да потреби причастието поради страх от заразяване и се налагало да го потреби свещеникът. Оказало се, че след три седмици дяконът се е заразил, а свещеникът останал здрав. В тази тежка епидемия не се намерил нито един гръцки лекар, който да посъветва свещенослужителите да не потребяват Светите Тайни поради опасност от заразяване.
Както в дните на извънредното положение не спират дейности като здравеопазване, снабдяване с лекарствени средства, доставки на хранителни продукти и продажбата им в хранителните магазини, енергетика, и всички необходими за поддържане на телесния живот и здраве дейности, така и християните не бива да се лишават от духовната храна, без която умира душата, а по-сетне и тялото, която е светото Причастие, молитвата вкъщи и в храма, църковните тайнства. Великият професор по гнойна хирургия и канонизиран за светец на православната църква, св. Лука Войно-Ясенецки, живял в средата на 20 век, и по чиито учебници се учат днес младите хирурзи, пише: „В Светото Причастие нашият Господ Иисус Христос се съединява с нас съвършено реално, субстанциално, със Своята истинска кръв и Своето Тяло, което ни е дал заради греховете на целия свят и заради нашите грехове”. Самият той не прекратявал извършването на богослужения, св. Литургия и св. Причастие при никакви обстоятелства.
