Скъпи читатели,
На днешния ден нека се помолим горещо за вечното спасение на схимон. Възкресия (Валентина Друмева), която беше и си остава за нас, нейните духовни чеда, въплъщение на Христовата вяра и пример за истинно монашеско служение и национален будител!
Бог да я прости и да я дари с живот вечен!
ИЗ ИСТОРИЯ НА НЕДЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ при Девическия манастир „Св. Въведение Богородично”
в гр. Калофер. АТЕИСТИЧНАТА НОЩ
Атеистичната нощ беше дълга, почти половин век. В това тъжно време се правеха често отчаяни, но винаги със силен натиск, опити да се изтрие религиозното съзнание в душите на хората и да се замени с вяра в нищото. Не можеше да се спори и доказва истината, понеже безбожието се налагаше от самата атеистична държавна власт.
Въз възрожденския Калофер нещата бяха сравнително по-поносими. Духовната атмосфера в него не можеше лесно да се промени. Още от робски времена, векове наред, четири девически метоси в града, два манастира извън него и трите енорийски църкви са съгрявали духовно душите на гордите балканджии. Затова обезверяването тук проникваше бавно и често беше невъзможно.
В Калофер нямаше груби истъпления като убийства на духовни лица, изпращане в затвори, лагери и интерниране. Но забраните, заплахите и последиците от тях, бяха унизителни. Те бяха достатъчни вярващият да носи нелек изповеднически кръст.
Духовният пламък не угасна. Вярващите тайно кръщаваха децата си, а в манастира идваха по скрити пътеки. Калоферци, и то младите хора, се оказаха непокорни, когато ставаше въпрос за празничните религиозни обичаи. Нито една година не се прекрати коледуването на Бъдни вечер. Имаше наказания, но те не ги спряха.
Голям беше натискът да не се извършва Богоявленският водосвет на река Тунджа. С потопяването на кръста се освещават водите. Само една година при голямо съпротивление, освещаването не се извърши по обичая. Младежите обаче отидоха на Бяла река към Калоферския мъжки манастир и там кръстът освети водите.
Печално се оказа положението с децата. В училище атеистичното възпитание се провеждаше, както навсякъде, по програми отгоре. Тук обаче децата трудно се обезверяваха. Възпитани от благочестиви родители, лесно не разтваряха душите си за безбожните идеи.
Известен е случаят в калоферското училище, когато след груба проверка са били взети от децата към двеста кръстчета, които те носели на гърдите си под дрехите.
Драстичен е случаят с посещението на богослуженията по време на Страстната седмица и особено във Възкресната нощ. Тогава се задължавали дежурни учители да следят кои деца отиват в светия храм. Още на другия ден били наказвани.
В училищния салон имало голямо огледало. Недисциплинираните ученици се наказвали да стоят пред него прави, понякога повече от час. Другите деца гледали на тях като на престъпници. Посещението на възкресното богослужение се смятало за голямо престъпление.
Въпреки това децата не станали пълни безбожници, благодарение на семейното възпитание. На християнски празнини, при затворени врати, те участвали в домашните религиозни обичаи. Доброто калоферско семейство беше спасителния кораб за детските души в бурното атеистично море.
Разбира се имаше изключения. Но такива деца на обезверени или изплашени родители, бързо приемаха греха, защото нямаха спирачката на вярата. Лесно пропадаха морално.
При такова положение дойде датата 10 ноември 1989 г., когато се спря атеистичният натиск. Можеше вече да се мисли за религиозното възпитание, на бедните детски души.
Това обаче не се оказа лесно. В училище тогава и до днес не се въведе вероучение. Децата не познаваха прага на светия храм. Те оставаха без духовна закрила.
