Братя и сестри,
Поводът да се обърна към вас е намерението да бъде проведен „Събор на богомилите“ през юни в гр. Велики Преслав.
Богомилството, това еретично социално-религиозно учение, е възникнало в България през първата половина на X вeк и получило през X-XII век разпространение в други страни и най-вече в Централна и Западна Европа. Техни последователи там били наричани с различни имена, сред които манихеи, побликани, патарени, катари и албигойци.
Съществуват две версии за появата му: едната защитава теорията, че то е създадено от поп Богомил, а другата, че основоположник е Боян Мага. Това учение е смесица от зороастризма, месалианството и павликянството. В това влияние няма нищо чудно, защото из българските земи не веднъж Византия заселва павликяни. Тези вярвания в една или друга степен са в основата на новата ерес.
Богомилството в най-общ план представя една изопачена библейска история за сътворението на света, чужда на православното учение и тълкуванията на светите отци. Богомилите не признават еврейските писания и Стария завет. Не почитат кръста като символ на християнството. Вярват в прераждането, нещо което официалната църква не признава. Не признават светите мощи и светиите, отхвърляли обредите и външността на църквата и др. От тайнствата, богомилите признавали само кръщението, което извършвали не с вода, а чрез възлагане върху кръщавания на ръце.
На 11 февруари 1211 г. в Търново по инициатива на цар Борил се свиква събор срешу богомилската ерес. В Царевец се събират всички епископи, висшата аристокрация, монашество, свещенство, дребни феодали, селски старейшини и представители на различни гилдии. Решението на събора е еднозначно – легитимните структури в обществото на българската държава се отнасят към богомилството по единствения възможен за ереста начин – анатема. Богомилите са прогонени от България и ереста им е прекратена и заклеймена.
С този събор целият български елит легитимира и поставя ясна граница между Христовото учение и ересите, между доброто и злото, между верния път и лошите пътища.
Православната църква и до днес е вярна на апостолските заповеди и на светоотеческото учение и не е добавила към него нищо чуждо на духа на Христовите повели. Чествайки паметта на отците от Първия вселенски събор, ние не можем да не се възхитим на тяхната пламенна вяра, на тяхното задълбочено проникване в тайните на Божията същност и ревниво пазене чистотата на Православието. Нека се вслушаме в тяхното послание, което пронизва вековете и стига до нас все така убедително и мощно – да страним от измамните стари и нови лъжеучения, да се пазим от заблуди и самоизмами и да стоим твърдо в православната вяра. Тъжно е, че наши съвременници търсят авторитети в лицето на съмнителни „учители".
Искам да изразя своето и християнско, и човешко огорчение и възмущение от факта, че хора, които иначе с гордост се самоопределят като православни – се свързват със съмнителни и откровено пагубни „духовни" учения, само едно от които е богомилското.
Забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят – личности като светите братя Константин-Кирил и Методий, като княза-Покръстител Борис І Михаил, като Всебългарския покровител свети Йоан Рилски, като Търновския патриарх свети Евтимий, като свети Теодосий Търновски, свети Киприан и Григорий Цамблак и много, много други, чиито имена наистина украсяват българския род във вечността, за разлика от всички еретици и духовни шарлатани.
Да си спомним за съвета на нашия Господ Иисус Христос: „Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете и праха от нозете си" (Мат. 10:14). Ето защо, като отърсим и ние праха от нозете си, нека се помолим на Господа за вразумление и спасение на всички наши братя и сестри.
Ето и думите на св. ап. Петър в неговото послание: „Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел. И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен. И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме“. (2 Петр. 2:1-3).
Борбата с ересите ще се води докато го има днешния свят. От сектите и разколите в историята, през безбожието и атеизма, днешните повърхностни модерни увлечения по будизма или глупавите романчета с мистична фабула, консуматорската разпътица, до гласовете за канонизация на „леля Ванга“, извратените критерии за „толерантност“. Свинствата на Лукавия нямат край. Ересите изглеждат по-могъщи от всякога. След всички техни победи, обаче, последната победа ще бъде на Бог!
Нека православните християни, които вземат участие в организацията на богомилския събор или съдействат за провеждането му - общинска администрация - читалищни дейци и други, да знаят, че стават съучастници в ерес. В резултат на това, те биха могли да участват в Тайнствата на Църквата и богослуженията само след искрено покаяние и Изповед.
