beseda2c Всемирното Православие - СЪСТОЯ СЕ ВТОРАТА СБИРКА НА КЛУБ „ПРАВОСЛАВИЕ И СЪВРЕМЕННОСТ” (АКТУАЛИЗИРАНО)

Обявената тема „Богоприсъствие и богооставеност” изпълни на 3 април залата на Дома на Военноинвалидите в столицата.

 

 

Това беше втората сбирка на клуб „Православие и съвременност”, организирана от фондация „Ортодоксия”. Този път датата се падна през Великия пост, във вторник на неговата шеста седмица.

 

 

От самото начало лекторите протойерей Николай Нешков от храм „Св. Николай Чудотворец” и проф. Калин Янакиев от философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” определиха въпроса за Божието присъствие и отсъствие като мъчителен.

Проф. Калин Янакиев говори за бездната на Всемира - онова, с което се сблъскваме всички ние и преди да сме повярвали, и след това. В този Всемир всичко е само свят, свят и нищо друго освен свят, материя – нищо не е божествено. От една страна е жаждата на сърцето, което не може да се изпълни с това, което вижда на повърхността, дълбоко в себе си копнее за Намиращия се отвъд нас, по-нагоре, много по-нагоре от звездите. От друга страна е нашепването на падналия ангел, Денница: ти ще виждаш само свят, материя, дори да се изкачваш още и още по-високо.

„Светът свидетелства за Този, Който уж Го няма, този свят е пълен с присъствието на това „отсъствие” – „Нещото”, с Което е пълен този свят, и Което не можем да намерим. Това може да срине някого в атеизъм – „след като не Го намираме никъде в света, значи Го няма”. Атеистът се съблазнява от това, че тези безбродни космически бездни са свидетелство за Неговото „нямане”. За атеистът „нямането” на Бога е травматично – в света няма и кентаври, няма и говорещи птици, но това не отваря в него такава празнота, каквато отваря „нямането” на Бога. От друга страна, християните искат Бог да бъде съкровен, да не е лесно достижим. Радикалният християнин не се удовлетворява от доказателства, той иска да присъства Неговата съкровеност.

Ако Бог е Вездеприсъстващ, може ли някой някъде да бъде напълно изоставен от Бога? Изглежда - не може, ще кажем ние. Опитайте се да кажете това на майката, чието дете е умряло в ръцете й, и при това тя не е велика грешница. Да отговорите на нейния въпрос: за какво ми се случи това, къде съгреших, че Бог ме остави?

По-нататък прот. Николай ще добави, че близките на жертвите на концлагерите през войната са питали: „Къде беше, Господи, когато убиваха родителите ми, децата ми?” Отговорът е, че Господ е бил там, в пещите, при измъчваните и убиваните – това е сигурно.

А не оставят ли и хората Бога? Страстната седмица е наблизо, припомня проф. Янакиев. Към нас се приближава този невероятен Бог, Който се е оставил да бъде напълно изоставен от хората, които е създал. Евангелието повествува: „А минувачите го хулеха, ... също и първосвещениците заедно с книжниците и фарисеите се присмиваха и думаха: „други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него...” Изоставен е до такава степен, че разпнат извиква: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”

Когато Бог умира на кръста, когато остава само светът, битието - без Него, то не може да издържи на самото себе си и разкрива пълната си нищета: спуска се мрак над цялата земя и става силно земетресение – „земята се потресе”. Той понесе изоставянето ни, затова преди да говорим за нашето изоставяне от Бога, дали не е добре да говорим за нашето оставяне на Бога. Той е понесъл дори това, че сме го убили на кръста. Умира и пак не ни оставя сами. Ние дори и като богоубийци сме неговите синове, от които може да бъде понесено всичко.

Протойерей Николай Нешков добавя, че в по-личен план това е контрастът между плача на Псалмопевецът: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил!” и вика на Иов: отстъпи от мен, защото не мога да понасям Твоята близост. Или реакцията на св. апостол Петър при вида на чудото с рибите: „Иди си от мене, Господи, защото аз съм грешен човек”.

Бог съществува и иска да присъства в живота ни, и то в живота ни такъв, какъвто е, в който аз мога да Го оставя и Той може да не ни остави. Бог има свободата да присъства и да не присъства („Който си навсякъде и всичко изпълваш”).

Нашата молитва дали не вика: Господи, ела в живота ми, но не така, както при Иов и Давид, не така, че да бъда стопен. В такъв живот Бог има свободата да не присъства. Бог взема нашата страна, когато хората ни изоставят. Когато е най-невъзможно, тогава призоваваш Невъзможния.

Сега е съд на този свят, сега князът на този свят ще бъде изпъден вън и ще останем само аз и Ти”. И тогава се чува вопълът на Иов: „езикът ми е прилепнал о небцето, не мога да си почина от Теб. Преди това Ти принасях дарове, а сега Те виждам и тази близост ме стопява...” Ние пропускаме в живота си само частичка от Бога.

Най-голямата радост на вярата е, че Господ отговаря на всички въпроси, които човек си задава, стига да е достатъчно настойчив. Иов през цялото време въобще не слуша, а пита с доста войнствен тон, а накрая остава без въпроси. „Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат; затова аз се отричам и разкайвам в прах и пепел.”

От залата прозвучават мнения и въпроси: за отиващата си благодат, дали Бог не е всъщност Чакащия, а не Отсъстващия. С помощта на лекторите стигаме до отговора, че онова, което връща блудния син, е чакането на Бащата. Ако имахме хиляда живота, Бог би ни чакал и тогава. Става дума и за онзи вид изоставеност, когато сами изгонваме Бога, подобно на гадаринците. Бог идва при тези, които са жадни за Него, не при онези, които са пълни със себе си. Съгласяваме се, че богооставеният човек е всъщност в по-добра позиция от топлохладния.

Разговаряме за мъчителното търсене на Бога от известни личности, за аналогията с небесния и земния баща. Стигаме до истината за грозното дърво на живота – Кръста, на което ние, християните, се уповаваме. За това, че Бог е личност, чиято същност е любов, а не машина за правене на нещо, ако ти изпълняваш, каквото ти казва.

Част от нещата всъщност ги знаем, макар че сега те звучат някак съдбовно. Например това, че всеки, който се опитва да търси Бога, ще бъде подобен на онзи евангелски мъж, който Му беше казал: „Ще вървя с Тебе, където и да идеш”, на което Господ му отговори: „Син Човечески няма де глава да подслони”.

По думите на прот. Николай Нешков, славата на християнина е да не крие своята зачертнатост за фалшивата красота на този свят. Винаги трябва да си спомняме деня на нашата смърт за този свят – нашето Кръщение, тайнството Миропомазване по време на Кръщението ни позволява да виждаме повече от това, което очите ни виждат и да чуем повече от това, което ушите ни чуват.

Свободата е изходният пункт в отношенията между Бога и човека. В контекста на човешката свобода Бог не е несвободен. Той е радикално свободен, но е готов да потъпче Своята свобода, за да не ограничи свободата на човека - Той е бащински несвободен. Бог дори разрешава на човека да Му каже, че не съществува.

Бог подхожда с огромно уважение към човека – затова Той се оттегля понякога, за да можем сами да изберем дали да бъдем с Него. И това е честно.

Който дава изкушенията, Той дава и изход: „Няма да ви оставя сираци...” Винаги ще има някакви четирима души, които да ни спуснат през покрива в нозете на Бога.

Църквата има още една тайна – никога не биваме оставяни от Бога по едно и също време - и можем да се възползваме от нея.

 

beseda2 Всемирното Православие - СЪСТОЯ СЕ ВТОРАТА СБИРКА НА КЛУБ „ПРАВОСЛАВИЕ И СЪВРЕМЕННОСТ” (АКТУАЛИЗИРАНО)

 

beseda2d Всемирното Православие - СЪСТОЯ СЕ ВТОРАТА СБИРКА НА КЛУБ „ПРАВОСЛАВИЕ И СЪВРЕМЕННОСТ” (АКТУАЛИЗИРАНО)

(Очаквайте съобщение за следващата сбирка на клуба).