На 17 май в "Дома на Военноинвалидите" на ул. Христо Белчев № 21 в столицата се състоя третата сбирка на клуб "Православие и съвременност". Темата "Църква, миряни, граждани" беше представена от лекторите протойерей Николай Нешков и проф. Калин Янакиев. Организатор на срещата, както и преди, беше Фондация „Ортодоксия”.
За основа на историческата ретроспекция прот. Николай посочи Първото послание на св. ап. Петър, в което първовърховният апостол пише до християните: „...и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа” (I Петр. 2). В първите векове разделението между вярващите не е било на клир и народ, не е било онтологично, а функционално. Всички са били едно в молитвата. В Литургията на св. Йоан Златоуст (IV в.), по която и досега най-често се служи, няма нито една лична молитва. Мястото на миряните започва да олеква, след като Църквата става легална.
Лекторът отбеляза, че мирянството на Църквата не се покрива с гражданството. Но тъй като всеки мирянин е призван да бъде и гражданин, от това се поражда известна двойственост и понякога двете „служения” е трудно да бъдат примирени.
Проф. Янакиев тръгна от корена на гръцката дума „еклесия”, която в превод на български може да бъде определена като „поканените от някого хора; от гостите”, отговарящо на събирателното „гостя”, на руски език. Там пък, където са гостите, е Трапезата, Иисус Христос е Угощението на тези поканени (в светото Причастие – б. а.). Което означава, че т.нар миряни са абсолютно задължително членове на църковното събрание. Без народа клирът няма смисъл, както и народът не може без клира. С времето Тайната вечеря обхваща все повече миряни, на мястото на Иисус Христос застава епископът.
Християните са народ, който е събран да тържествува, да се радва на духовното пиршество. Лекторът подчерта, че не е съгласен със съвременното разбиране на думата миряни като противопоставяне на монашествуващите. „Миряните - това е народът от сътрапезниците.”
Прот. Николай Нешков акцентира на факта, че причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови, ние се причастяваме и един с друг. Затова тази обща Чаша, тази кръв не може да стане водата на безразличието. Има случаи, когато миряните са свеждани до потребители, юзъри. Хората се връщат и в семейството, и в църквата, когато някой ги очаква, както бащата от притчата очакваше блудния син.
В хода на беседата беше засегнат въпросът въцърковяване- разцърковяване. Посочено беше, че докато например в едно светско общество може да участват хора, които обсъждат проблема за Бога, в Църковното общество са събрани хора, които са направили свой проблема за Бога. Както в едно семейство всички въпроси, които се обсъждат, придобиват „вкуса и цвета” на това семейство, така и църковното общество се е „овкусило” от Христос, споделило е Христос вътре в себе си. Църквата прави всички теми свои.
Има миряни, които не се задържат в един храм, в една енория, те обикалят ту в една, ту в друга църква и при това твърдят, че са въцърковени, но не общуват с никого, не живеят с радостите и проблемите на енорията; те идват, причастяват се и си заминават.
Семейството, за разлика от други съвкупности от хора е монада, тя не е просто множество, а е единица, едно цяло, обединени от духа на любовта. Така е и в Църквата. Разделяне на семейството, съответно разцърковяване настъпва, щом пресъхне любовта.
„Никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие” /Мат. 11:27/.
Бащата в семейството има авторитет, но не и власт. Власт всъщност имат децата, те владеят сърцето му. Лекторът преминава към аналогия с духовника, духовния отец: „затова ако някой духовник започва да изживява миряните като подчинена структура, значи църквата се е разцърковила”.
От аудиторията попитаха: щом всяка власт е от Бога, каква е ролята на християнина, ако някоя власт ни води към пропаст. Чу се отговор, че всеки народ си заслужава правителството. И тъй като в държавата църковните хора са процентно много малко, те могат много малко да влияят. От друга страна мъчениците за вярата не са се подчинили на нито едно кесарева заповед, която противоречи на Божията.
Беше установено, че има важни теми, които не са достатъчно разработени от православното нравствено богословие. Между тях са отношението към семейството и държавата.
Като тема на следващата сбирка се очертаха бракът и семейството.