Защо в един определен период от време славяните започнали да проявяват силен интерес към Атон? Първите просветители на славяните – гърците, предали правилата на християнската вяра и разказали за светите места, където се извършвало спасението на човечеството. Затова стремежът на руснаците, сърбите и българите към Света Гора е тясно свързан с просветата им. Много хора в тези години посещавали местата на проявяването на християнската вяра, не само с поклонническа цел, но и започнали да заселват земите на изток. Известното „Сказание и частично възпоменание за Светата Гора Атонска”, което възниква не по-рано от 1568 г., съдържа сравнението на гръцките и славянските народи с крилата орли, дарени от апокалиптичната Жена - Църква (24, 76). Атон, който се намира на границата на гръцкия и славянския свят, се превърнал в края на първото хилядолетие в жилище на подвижниците на монашеството и измества постепенно пустините на Египет и Палестина. Император Василий Македонянин в своя грамота определя полуостров Атон за място, което е отредено само за пребиваване на монаси. През Х в. Атон вече се е прочул по целия Изток със светостта на своите отшелници и като център на православното монашеството. Манастирите на Атон започнали да възникват още през IV-V век: по това време са били основавани манастирите Ватопед и Есфигмен, малко по-късно – българският Зографски и грузинския Ивиронски манастир. Св. Димитрий Ростовски в житието на преп. Антоний Печорски описва духовната атмосфера на онова време: „Обикаляйки манастирите на Света Гора, той се учудвал на живота на Св. Отци, които, бидейки в плът, се извисявали над човешката природа, подражавайки на подвизите на безплътните ангели” (12, 266). Проскинитарият на Светата Гора Атонска, изящният д-р Йоан Комнин възпява това място в стихове: „Ако искаш да видиш земния рай, отиди на Света Гора и ще го видиш” (24, 76). А в един от паметниците на стара руска писменност от XVI век намираме следните характеристики за Атон: „сол и светило е Света Гора... там е коренът и изворът” (24, 76).
По особен Божи Промисъл подвижничество на Света Гора процъфтявало тогава, когато обърнатите славянските племена трябвало да се сдобият с примери на истински монашески живот. Поради честите военни нашествия, не само Македония, но също и Пелопонес станали славянски.
Български селища тогава се намирали вече в преддверието на Атон. Близостта на Света Гора към славянските племена обяснява защо Атон им е бил твърде рано известен и защо атонските монаси редовно идвали при славяните, за да ги молят за помощ манастирите си и често разчитали на тяхната подкрепа (4, 25). На свой ред, руски, сръбски и български поклонници, отивайки на Атон, носели от там устни сказания за светите подвижници, и писмени копия със славянски превод на творенията на Светите Отци на Църквата, чрез които поддържали духовната връзка на родината си с Източните Църкви. Света Гора е станало огнище, от където, подобно на лъчите на светлина, културните традиции на Византия проникват в страните на Севера. То представлява училище, което освен вождове на духовно подвижничество, възпитавало преводачи и преписвачи, предали постиженията на гръцката християнската мисъл на славянския, старосръбския, среднобългарския, грузинския и др. Именно атонската практика на умната молитва става основен стожер в традицията на монашеството, както на православния Изток, така и в Русия. Целта на тази практика - не само в моралното самоусъвършенстване и победа над страстите, се е превърнала само в стъпка към висшата цел, която се заключавала в преображението и обожанието на човешкото, душата и плътта, при това не метафорично, а реално.
Положението на славяните на Атон: историческа справка
Какво е било положението на славяните на Атон от зараждането на монашеския живот до момента? Мисля, че е подходящо първо да представим кратка справка и след това да си припомним известни факти относно историческия фон, предопределили появата и формирането на подвижниците на благочестието, чрез което се е осъществило влиянието на Светия Атон на славянските Църкви.
Забележителен приток на славянски монасите на Атон се наблюдава през XI век - тогава за първи път в атонски актове манастирът “Ксилургу” е наречен “руски”. Най-старото споменаване за присъствието на руснаци на Атон се отнася към 1016 г., когато игуменът на руския манастир “Герасим” се подписва под грамотата на Николай, игумен на манастир "Св. Илия”.
Български монаси навярно са се появили на Атон веднага след приемането на християнството в България през 865 г. Но първото достоверно доказателство от 1169 г., запазено в българския Зографски манастир е подписът на игумена Симеон, поставен под Акта за предаването на манастира „Св. Пантелеимон” на руската св. обител “Ксилургу” (24, 390-391).
През 1191 г. в манастира „Св. Пантелеймон” е бил постриган за монах Растко Неманич, син на великия деец на Сърбия, бъдещият св. Сава Сръбски. Скоро след това е бил основаван първият сръбски манастир на Атон. Това се е случило през 1198 г. , когато на мястото на изоставения древен гръцки манастир, сръбският царски син, заедно с бащата си Симеон полагат основите на Хилендарския манастир. Летописите отбелязват, че през XII век на Атон славянските монасите се подвизавали не само в “Зограф”, “Хилендар” и на Русика, но в много гръцки манастири: “Григориат”, “Кастамоните”, “Кутлумуш”, “Телофия”, “Ксенофонт”, “Ксиропотам” и др. (3, 146).
През XII-XIII в., благодарение на активните връзки между руските и сръбските монашески общини и конкр. сред братята на Русика е имало много сърби. В същото време, върху превода на сръбската редакция на книгата „Кормчия”, заедно със Сава Сръбски участвали и руски книжовници. Една от главите на Евергетидския Типикон е получила много широко разпространение в руската писмена традиция. През 1219 г. Досифей Печорски посещава Света Гора и остава там за дълго време. Връщайки се в своя манастир, той взема от Атон житията на светите подвижници , „Отговори на атонските отци”, „Чинопоследовадование на дванадесетте псалма” и "Типик на скита в Карея” на Св. Сава Сръбски. Той станал пръв руски монах, който е съставил обширни трудове за светоотческия живот, предал атонския дух на своите братя и по този начин закрепил духовната връзка между светогорските и руските манастири (24, 210). След установяване в Русия в средата на XIII в. на монголско-татарското робство, броят на руските монаси в манастира „Св. Пантелеймон” намалява.
През 1349 г. сръбският крал Стефан Душан в своята хрисавула отбелязва: „крайната нищетата в манастира и още от Русия всевечното изоставяне” (7, 22). Повече от един век изключителните благодетели на славянските манастирите били сръбски владетели от династията Немачи. През XIV в. исихазмът е довел до значителното увеличаване на духовното влияние на Атон - мястото, където се зароди това движение. Към края на XIV в. до нас достига достоверно, но много кратко описание на Света Гора, написано от дякона Зосима от Троицка-Сергиевата лавра. Същевременно, светогорецът Филотей Кокин изпраща послание до Преп. Сергей Радонежски с молба да превърне неговата обител в общежитиен манастир: „...давам моето благословие и разрешение да създадеш светия Киновий /общежитиен манастир/, а милостта и благодатта на Божествената Троица да пребъдва в теб завинаги” (24, 210). Както е известно, от този общежитиен манастир е било положено началото на четиридесет други руски манастири. Много от йерарси от това време били избрани измежду атонското монашеското. Атон се превръща във важен духовен център, не само за страните от Източна Европа, но и за цялата Византийска империя. „Славянската линия”, обаче, постепенно започвала да отслабва.
Последната четвърт на XV в. е била най-тежък период за славяните от Атон, когато „изоставянето на Русия” все още не е приключило. Византия вече е била напълно разгромена, сръбските владетели са били притиснати от турците и сами напуснали своето отечество и живели в изгнаничество. Божията Промисъл изпратила на славянските манастири помощ чрез угровлахийските войводи, които я подкрепили точно до онова време, когато Русия се отърсва от татарското иго и отново обръща поглед към Атон.
На границата на XV-XVI в. биват установени официални отношения между Атон и големите московски князе, а също така и с Руската митрополия. Много се потрудил за възстановяването на предишното великолепие на славянските манастири цар Иван IV Василиевич. Флоринтинската уния и падането на Константинопол предизвикват в Русия и на Атон остра реакция. По това време се заражда идеята за Третия Рим и бива написано през 1527-1528 г. посланието на стареца от Спасо-Елеазаровия манастир Филотей към Псковския великокняжеския наместник Мисюрю Мунехин. По такъв начин Атон е неволно въвлечен в контекста на есхатологичните представи за края на света и засилва интересът към него.
Не продължава дълго, обаче, покровителството и на Русия. След смъртта на цар Теодор Иоанович през 1598 г. и кратковременното и бурното управление на Борис Годунов, в началото на XVII в. настъпват смътни времена, когато напълно прекъсват официалните и частни отношения между Русия и Атон. При все това, през 1621 г. на Събора в Киев, където са били разработени мерки за утвърждаването на Православието е прието решение „руснаците, които са искрено разположени към добродетелния живот, да бъдат изпращани на Атон като в духовно училище” (3, 154) . През XVII в. патриарх Никон издава първата подробна история за Атон – „Мисленият Рай”. В същото време продължават връзките между представите за Атон и древните славянски сказания за земния рай.
Осемнадесети век е време на упадък на монашеския живот на Атон. Причината е Руско-турската война и влошаване на отношението на турските власти към православното монашество, особено към славяните. Променя се, обаче, отношението към монасите от Атон и в Русия: „...руското правителство, духовниците и светските хора гледали на замонашващите се на Света Гора като своеволници и дезертьори и им се позволявало завръщането в Русия само с ранг, с който са заминали от нея” (3, 160).
След разгрома на Турция и сключването на Адрианополския мирен договор през 1829 г. славяните започнали отново свободно да пътуват до Атон и да примат постригване в монашество. В същото време, руските монаси са били под постоянен страх от изгонване от Атон. Турците се страхували от въоръжена помощ на руските войски на монасите и през 1878 г. дори са били подготвяни корабите за тяхното депортиране (24, 262). Основно място на заселването на руските братя по това време е станал Илинския скит. Монашеският живот забележимо се оживява. В Духовната семинария в Кишинев били открити три казионни свободни работни места за зографските монаси. След обучение си в Кишинев, монасите обикновено продължавали да следват в духовните академии в Киев и Москва. Впоследствие, руското правителство избрало именно зографски монаси, които са завършили руски учебни заведения, за устройството на манастира „Св. Пантелеймон”. Като цяло, Зографският манастир през първата половина на XIX век е бил център на балканската политика на Русия. Започна да се променя към по-добро и отношението към Атон и в руската провинция. С императорски указ от 8 декември 1879 г. е основан Ново-Атонскит манастир в Кавказ. В този документ, в частност, гласял: „В случай на смътни обстоятелства на Изток и невъзможност за по-нататъшното пребиваване на Атон на братството от манастира „Св. Пантелеймон”, те ще получат убежище в новия манастир, който се явява негов продължител и дължи основаването си и традициите, установени от атонското братство” (24, 170 -171).
Към началото на ХХ век на Атон се установява безпрецедентно голям брой монаси от Русия, а монашеската библиотеката на руския манастир “Св. Пантелеймон” "се превръща в едно от най-големите книжовни архиви на Атон”. Разгромът на имебожието (форма на ономатодоксия), обаче, става причина за дълбоката криза, в която изпада Руската Православна Църква. В навечерието на революцията и установилия се скоро след това комунистически режим в Русия и Източна Европа, както и настойчивите опити на елинизация на Атон от страна на гръцкото правителство, славянските братя на Света Гора са обречени на много тежко положение: към средата на века на Атон се подвизавали близо 60 (!) пъти по-малко монаси, отколкото в началото на века (3, 163).
Към средата на ХХ в. започва борба за предотвратяване на физическото измиране на руското монашество на Атон, в която неоценим принос има митрополит Никодим Ротов, защото „...успя подпомогне заселването в руския манастир "Свети Пантелеймон "... на монаси от манастирите на Руската Православна Църква” (29, 18).
Влиянието на Света Гора Атон на монашеските традиции в Източна Европа. ЧАСТ 1
