"Всемирното Православие" има прекрасната възможност да представи на своите читатели в няколко поредни публикации книгата на Валери Мешалкин, посветена на значението на Света Гора и на монашеските традиции на някои славянски Църкви. Книгата е отпечатана от издателство "Сретенски Манастир" и е предоставена на българската аудитория от електронен портал Православие. ру. Като изучава конгломерата от духовните, политически и национално-културни традиции на този неголям полуостров, авторът достига до извода, че Атон вмества в себе си цялата история на човечеството и се явява нейно отражение. Превод на български език е подготвен от г-н Виталий Чеботар.

 

Ние - славяните, едно обичаме и едно искаме. 

Св. Николай Сръбски. „Легенда за панславизма”

„Небесните двери”

           Има в света много различни  планини, има планини и по-високи, и по-величествени и по-красиви. Но, когато става дума за Света Гора, на всички веднага става ясно, че това не е географско понятие. Реяща се над северните води на Егейско море, планината  Атон, разбира се, не може бъде описана с тези термини Но е по-скоро закономерно, всички православни християни да възприемат тази земя като територия с особен статут – като територия, управлявана от Самата Богородица, където осезаемо действат други закони на земното съществуване, различни от разпространените  в нашия свят, в който, според  човешките грехове, активно действа князът на тъмнината. 

 

 

 

 

         Преди няколко десетилетия на Атон, по време на честването на 800-годишнината от основаването на манастира „Св. Пантелеймон”, станало удивително събитие. Свършило великото всенощно бдение и малцина поклонници и заселниците на Св. Обител се разотишли по килиите за почивка, за да продължат след четири часа  службата в храма и да отслужат Божествена Литургия. Изведнъж, избухнал пожар и започнал да нараства с всяка минута. Горяла манастирската гора - горящите главни  летели по покривите, по външните манастирски входове и храмове. Огънят бързо се разпространявал: пламъкът обхващал все нови и нови сгради, донесени вятъра. Нависнала зловеща заплаха от загуба на манастира. Старците плакали и се молели, виждайки, че манастирът може да  бъде изгорен до основи. Изведнъж, за много кротко време, неизвестно откъде, се появил облак с невероятно голям  размер и завалял дъжд „като из ведро”, оставяйки след себе си гъст дим. Пожарът бил угасен толкова бързо и „професионално”, че свидетелите на това явление били буквално смаяни. По-късно те научили, че в съседните манастири, например, в намиращият се съвсем наблизо манастир Ксиропотаме, не заваляла нито една капка, а и старите монаси от  манастира „Св Пантелемон” не можели да  си спомнят някога на този празник да е валял  дъжд (24, 442).

 

         „Колко е страшно това място! Това не е нещо друго освен  Божи дом, това са врата небесни[i]”, - възкликна старозаветния  Иаков, след като се събуди от известния си сън (Виж: Бит. 28:16-17). От неговите думи, ние  заключаваме, че на земята наистина има  места с особено Божие присъствие, които от една страна  принадлежат към обичайната земна реалност, от друга – представляват сакрален свят.

 

 

История на Света гора - история на цивилизацията

           У някого задължително може да възникне въпросът: може ли такова скромно по политически и географски размери място, населено при това с напълно аполитични хора, които са се отказали от света, да влияят изобщо на нещо, без да става дума за Православните Църкви в Източна Европа, или още повече за цели държави и континенти?

 

 

 Света Гора отгоре - Снимка: А. Поспелов - Pravoslavie.ru 

 

         На тези скептици ние ще отговорим: историята на Атон съдържа в себе си цялата историята на човечеството и се явява нейно отражение. Епископ Порфирий Успенски, който имал под ръка книжните творения на древните класически писатели - гръцки и латински, съобщава за пребиваването в близост до Атон на исполини; за  пътуването на аргонавтите покрай Атон; за корабокрушение близо до  Атон на бъдещия основател на римската цивилизацията - троянският пълководиц Еней; за трагичната съдба на разбития у южните скали на Атон на персийската флота на Мардоний по време на гръко-персийските  войни; за прокопаването на канала от Ксеркс в  Атонския провлак, както и за участието на Атон в Пелопонеската война;  за предложението на Динокрит да се извае от Атонската гора гигантска статуя на Александър Македонски; за включването на Атон в Римската империя; за посещение на  Атон от Св. Павел по пътя Амфипол във Фесалоника както, за установяване на Атон на православна държава на монаси-отшелници; за специалното покравителство  на Света Гора от някои византийски императори; за разрушаването на Атон от латинците след падането  на Константинопол; за отказа на атонските  монаси да приемат флорентинската уния; както за възходите и паденията на различните атонски манастири и за много други събития  - не може всичко тук  да се изброи (5, 42-60).

           Атон е възпят в произведенията на най-известните поети от древните времена. Така например, Никандър през 146 г. пр. н. е.  в своята „Европа” представя Атон като исполин, който е малко по-нисък от звездите и стои сред неизмеримото море и насочва две величайши стрели към противоположния нос Канастрийски.  Деветнадесет години преди н.е. в наставленията си към земеделците, Вергилий описва Зевс, който е насочил мълненосните стрели на Атон в дълбоката полунощ така, че земята се разклатила, хората  потреперали, животни избягали, в гората вятърът виел, проливен дъжд се леел, и звездите от небето падали. И в "Енеида", описвайки двубоя на Еней с Турен, Вергилий го сравнава с Атон. У него Еней е висок, огромен и непреодолим како Атон. Поетът Овидий в своите „Метаморфози” припомня, че изгарянето на Атон по време на големият пожар на земята: „Пламъкът на най-възвишените части на света... Дървета с листата изгарят... Големи градове се разрушават със стените. Народите и цели държави от пожара се превръщат на пепел... Гори Атон и Тавър  Киликийски” (5, 65).

         Светата Църква е запазила в Свещеното Писание сведения за четири планини, обвързани със събитията от Свещената история. На планината Синай пророкът Моисей получи десетте заповеди,  които отразяват Божествената воля. На планината Кармил Илия изживя присъствието на Бога и изпита знамението на Неговото могъщество. На Елеонската планина се извърши Божественото Възнесение Господне. И накрая, на  Таворската планина Господ се преобрази, явявайки с другото Си лице (Виж: Лук. 9:29), и изпрати Своята Божествена и Нетварна Светлина. Светата планина Атон съхранява в себе си всичко, което се отнася до всяка една от тях: това е  планината на Божиите заповеди; място на деятелен живот, търпение, смирение и любов, място на крайния, несвършващ се подвиг и себеотрицание, а също и мястото на Божествените покрови и присъствието Божие. „Ако ти си монах, отиди в планините”, - казвал Преп. Арсений Велики (24, 442). В планините няма онова, което подбужда  чувствеността, внася в душата шум и смут на страстите. Красотата на Света Гора е специална - тя напомня на човека за Бога.

         Легендата разказва, че преди свършека на света в църквата „Преображение Господне”, в най-високата част на Света Гора, дванадесет атонски старци ще отслужат последната литургия на земята. Атон, без съмнение, тайнствено е свързан със съдбите на човешките цивилизации и цялото човечеството като цяло. Струва ми се, че той е едно голямо историческо мащабно платно, опънато във времето и пространството. Изглежда, че сам Господ пропуска  през него основните събития от световната история, внимателно избира нужните бои и внимателно поставя необходимите щрихи, постепенно приключва картината на света. И тъй като бъдещето  винаги се  корени в миналото и настоящето, може би, Атон е предоставен на хората като образ за „бъдещия век”, като подсказване, което още предстои, не само, за да го осмислят и дешифрират, но също така да им се подскажат правилните уроци.

            Не е известно, каква роля е предвидена на Атон по времето на Второто Пришествие на Иисус Христос. Но най-значителна, дори и повратна точка в неговата история, най-ярката краска на това платно е пребиваването в  Атон на Пресвета Богородица през I в., няколко години след Възнесението на Господа. Корабът, на който тя отплава, заедно със Светите Апостоли Йоан Богослов и техните спътници на остров Кипър, по покана на кипърския епископ Лазар Четиридневният, е бил отнесен от буря към Атон. Обръщайки се към посрещналите я местните жители, Пресвета Богородица, както пише Св. Стефан Светогорец произнесла: „Нека това място да  бъде Моят жребий,  който Ми е даден от  Моя Син и Моя Бог! Нека да бъде благодатта Божия на това място... Аз ще бъда Застъпница и горещ Ходатай за него пред Бога” (16, 8).

Личности, учители и тяхното дело

            В съвременните учебници по обща психология по основите на физиологията на висшата невралгична  дейност, канадският автор Годфруа, който трудно можем да възприемем като религиозна личност, все пак си позволява да отбележи, че манталитетът и културата на всеки народ напълно се предопределя от религиозното му мислене (18, 135). Това е важно свидетелство, изречено от интелектуален привърженик на еволюционната теория на Дарвин и е ценно за нас, защото подкрепя схващането, отнасящо се до Поместните Православни Църкви: влиянието на Църквата, разбирано като  установено от Бога общество от хора,  съединени от православната вяра (19, 15),  по същество идентично с  влиянието на народа като цяло, ако православната вяра е неразделна част от живота за повечето от тях. Тук е уместно да  припомним и английската поговорка: custom rules the law (25, 92), затова, че традицията е в основата на държавността. Прилагайки тези думи към църковната общност ще отбележим, че от историческа гледна точка,  монашеските традиции са една от най-здравите основи на Църквата.

 

 

 

         В този смисъл, когато говорим за влиянието на Атон на монашеските традиции в Източна Европа, то имаме предвид: първо, че това се осъществява преди всичко чрез предаването на атонските монашески традиции; второ, че Православните Църкви в Източна Европа са главни обекти  на това влияние; трето, че това влияние е явление, далеч по-широко от вътрешното устройство на този или онзи  национален или религиозен институт, и накрая, че то разбира се е взаимно, тъй като братята идват на Атон от същите Църкви.

         По-нататък, трябва да признаем, че влиянието не може да бъде оказано само по себе си,  а се осъществява с помощта на някои учители. Такива са всички атонски мъже и Божии угодници, които със светостта на живота си, както и с богословски, литературни и други трудове, са служили за укрепването на Поместните Църкви на Светата Православна Вяра. Освен това, всеки от тях по свой начин е достига до горепосочената цел, избирайки  за това средства, в съответствие със своите дарби, дарени от Бога: един е съдействал за развитието на книжовността, друг е създал отличаващо се с оригиналност храмово строителство, трети е оставил богато наследство като преводач и редактор на религиозни текстове, четвърти е извършвал огромна образователна дейност, а някой е носил кръста на изповедничеството и мъченичеството. 

          Светите Отци казват, че „никой не е ставал монах, без  види в лицето на другия отблясъка на вечната светлина” (24, 17). Онези, които са намерили Божията благодат, са осъзнали, че е непосилно да разкажат на света за истинските измерения на битието, защото от една страна, Бог не може да се познае като предмет, но само като Онзи, Който Сам се разкрива в личното общение; от друга страна - предполага много подготвена „аудитория”. Изучаването на изкуството на святостта и предаването на монашеските  традиции се извършва чрез човека: развитието на монаха става в личен контакт с хората, които носят в себе си тайната  на приобщаването към Бога.

И накрая,  трябва да се отбележи, че обемът на този текст не позволява да се анализира влиянието на Света Гора в монашеските традиции на всичките Православни Църкви от Източна Европа. Затова ще се ограничавам до разглеждането само  на живоносния славянски клон, а именно: влиянието на Атон на Българската, Руската и Сръбската Православна Църква, разбирайки, че тя не претендира за пълнота на обхващането на целия материал по тази тема.