(храмов празник на 27 юли / 9 август – в деня на великомъченика и целителя Пантелеймон)
Манастирът Св. вмчк Пантелеймон е разположен на морския бряг между манастира Ксенофонт и пристана Дафни. Обителта е известна също и като Руския Свето-Пантелеймонов манастир на Атон, Киновията на Калимачите (молдовска болярска фамилия-б.пр.) или Русик (гр. Русикон).
На сегашното си място, до морето, обителта се е появила след 1765 г. Дотогава тя се е намирала на друго място, по-далече от крайбрежието - днес там е разположен така нареченият „стар”, „нагорни (планински) Русик”, или „Солунският манастир”, основан в началото на XI в.
Именно тогава на Света Гора дошли първите руски монаси; първоначално те се установили в манастира Ксилургу. Доста бързо той се запълнил с руски емигранти, така че скоро тук станало тясно. Затова Свещеният Кинотис, по молба на игумена Лаврентий предал на монасите запустелия по това време Тесалоникийски (Солунски) манастир; обителта Ксилургу пък била преобразувана в скит, предоставен им и до ден-днешен.
До XIII в. почти няма запазени източници за историята на Русик, поради пожара, разрушил напълно целия манастир заедно с архивите и библиотеката. Известно е обаче, че император Андроник II Палеолог е утвърдил с хрисовула си имуществените права на обителта; по-късно за нея са се грижили също и много сръбски крале, поддържащи щедро манастира и дарявайки му редица подвория.
По времето на монголското иго в Русия повечето населници на Русик били гърци; подписът на игумена върху всички документи от този епоха е на гръцки език. Но след 1497 г. започва масов приток на руски монаси на Света Гора.
В 3-ия Устав (1394 г.) Пантелеймоновият манастир е бил записан на пето място в реда на йерархията на атонските обители. След краткия период на разцвет обаче манастирът обеднява и натрупва дългове. Тогава той се лишава от редица свои владения. Към средата на XVIII в. Русик затваря врати. Както пише Григорович-Барский, при първото си посещение на Света Гора той заварил в манастира всичко на всичко четирима монаси – двама руснаци и двама българи, а втория път – никого... Така манастирът отново попаднал в гръцки ръце. Гръцкото братство решило да се пресели по-близо до морето, където през 1667 г. Йерисонският епископ Христофор построил неголям храм, осветен в чест на Възнесение Господне. Там бил построен, с помощта на балканските правителства и придунавските княжества, днешният Пантелеймонов манастир.
Особено щедри пожертвования през първата четвърт на XIX век направил владетелят на Молдо-Влахия Скарлат Калимах (именно с негови средства бил издигнат съборният храм). През 1806 г. Патриарх Калиник V утвърдил с указа си общежителния устав в манастира.
През годините на Гръцкото въстание Русик, както и повечето атонски обители, отново западнал; започнали продължителни съдебни спорове с манастира Ксенофонт по въпроса за границите. Манастирът се намирал в бедствено положение, когато през 1840 г. в него отново започнали да се появяват руски монаси. Скоро те, както и преди, съставяли по-голямата част от братството. През 1875 г. за първи път след дълги години бил избран руски игумен и Русик станал действително руски манастир. Към края на XIX в. само в Пантелеймоновия манастир живеели повече от 1000 монаси (за да бъдем точни, трябва да се каже, че сред тях имало и гърци, и южни славяни), множество руснаци живеели и в други манастири, скитове и килии на Света Гора...
Архитектурният ансамбъл на манастира с неговите многобройни многоетажни постройки и високи куполи на храмовете създава впечатление за малък град. Силният пожар през 1968 г. обаче нанася значителни щети на обителта.
Съборният храм на манастира, както гласи надписът над входа в притвора, е бил построен през 1812-1821 г. По общия си план той е подобен на главните храмове на другите светогорски обители. Стените му са изградени от правоъгълни шлифовани каменни плочи; върху осемте купола са издигнати кръстове, а върху главния – традиционният за Русия - осмостранен. Стенописите на храма също са направени през XIX век. Богато украсеният иконостас е изработен от руски майстори. Съгласно правило, прието през 1875 г., службите в този храм се извършват на два езика – гръцки и славянски.
Срещу входа в храма се намира трапезарията, построена през 1890 г. и изографисана през 1897; тя може да побере до 800 души. Над трапезарията се издига камбанарията с много, прочути по целия Атон, руски камбани, а срещу камбанарията, вляво от входа – съдът за освещаване на вода (наподобяващ по форма потира за св. Причастие – б.пр.).
В Русик, освен съборния (главния) има и други храмове. Към него е пристроен параклисът „Успение на Пресвета Богородица” (богослуженията тук се извършват на гръцки език); на запад от библиотеката е разположен храмът, посветен на св. Митрофан Воронежки (тук, както и в другите храмове, се служи на славянски език). В северната част на манастира са разположени различни храмове, а също и храмове параклиси: в чест на Възнесение Господне, на преп. Сергий, на вмчк. Димитър, св. Аргангел Михаил, преп. Герасим, свв. Константин и Елена, на равноапостолните князе Владимир и Олга, както и храм „Покров Богородичен” с параклис на св. благоверни княз Александър Невски, богато украсен с икони в златен обков и позлатен иконостас. За съжаление, след разрушителния пожар от осемте храма, намиращи се в южната част на манастира, са се запазили едва два: на преподобни Сава и на свети Николай.
Зад стените на обителта са разположени два храма: гробищният на името на Московските светии и „Преображение Господне” в хотела. Към манастира принадлежат 5 килии: на името на преп. Евтимий, свв. Козма и Дамян, „Живоносен източник”, в чест на първомъченик Стефан и на великомъченик Георги (последните два са в Карея); в килията „Вмчк. Георги” се намира представителството на манастира при светия Кинотис (Светата община, обединяваща представители от всички светогорски манастири – б. пр.).
Освен това към Русик принадлежат подворието Хромица (или Хромитиса) недалече от Урануполи - там живеят няколко руски монаси; скитът Ксилургу или, както на Атон го наричат – „Богородица”, близо до манастира Пантократор; пустинният скит „Нова Тиваида” в югозападната част на Света Гора; и Старият Русик.
В обителта се пазят мощи на много светии: главата на св. вмчк. Пантелеймон, която през 1996 г. беше донесена в Москва за поклонение (така беше и през юли-август 2000 година, когато честната глава беше за известно време в Украйна, в Санкт Петербург и в някои московски и подмосковски манастири и храмове, а преди връщането си на Атон – в храма „Христос Спасител”), частици от Честния Кръст, а също и голям брой икони, облачения, кръстове и пр. В Покровския храм се намират изкусно изработена Св. Чаша и Евангелие в богат обков – дарове на великия княз Константин Николаевич, посетил обителта през 1845 г.
Манастирската библиотека, разположена в отделни двуетажни здания, е богата. Съдържа около 1320 гръцки и 600 славянски ръкописи. Особено заслужава да се отбележат богато украсените с миниатюри Евангелие и 16 слова на свети Григорий Богослов. Освен това в библиотеката има повече от 20 000 печатни гръцки, славянски и руски книги.
Днес Пантелеймоновият манастир заема 19-то място в йерархията на светогорските обители; братството наброява повече от 50 монаси, почти всички от Русия.
(Сайт на Руското подворие на Атон – св. Пантелеймонов манастир, Москва).
