Старецът Симон (Безкръвни) с мощите на своя духовен отец

На 21 март в скита Нова Тиваида на Света Гора, Атон, бяха открити мощите на монах Симеон Атонски – духовен отец на стареца Симон (Безкръвни), който се подвизавал на Света Гора и се преставил в Господа преди 14 години.

Старецът Симон взел името на духовния си баща „Симеон Атонски“ като псевдоним за книгите си за духовния живот, посвещавайки по такъв начин на своя отец творчеството си. Оттогава това име станало широко известно на православната аудитория. 

Добре е да се помни, че първото издание на йеромонах Симон била незаслужено забравената му книга с притчи и афоризми „Тайнствени беседи“ («Таинственные беседы»). Това произведение било написано именно като продължение на притчите на неговия отец - монах Симеон. За съжаление, малцина знаят това:

... На улицата, върху тротоара, поставиха стълб с фенер за осветление. Едни от хората се радваха, че тъмната част от улицата сега е осветена, и вече никой няма да се спъва в тъмнината. А други се сърдеха, казвайки: ако фенерът угасне, тогава може човек може да си счупи главата в стълба. Така един обикновен стълб може едни да радва, а други да огорчава….

(...На улице, у тротуара, установили столб с фонарем для освещения. Одни люди радовались, что темная часть улицы теперь освещена, и уже никто не оступится в темноте. А другие сердились, говоря: если фонарь погаснет, то уже наверняка можно будет о столб разбить голову. Так обычный столб может радовать одних и огорчать других...)

Тези, които са чели книгата „Небесни птици“ («Птицы небесные»), вероятно, още веднъж заедно с автора са преживели целия жизнен път на стареца Симеон. И за десетки хиляди читатели с тази „енциклопедия на живота“ бащата на йеромонах Симон е станал приятел и близък. Праведният живот на бащата в семейството, послушанието му към всеруския старец Кирил Павлов, дългият живот в Троице-Сергиевата лавра, атонските приключения – всичко това е станало неотменна част от православното Предание. Бащата бил духовен старец за сина, а синът станал духовен старец на всички нас.

Намирането на мощите на монах Симеон Атонски се превърнало във всеобщ празник за читателите и почитателите на стареца. Главата на монах Симеон е жълта, което, според атонското Предание, означава милост Божие и оправдание пред Господа. В края на краищата, „Дървото се познава по плода“, това още веднъж станало очевидно при намирането на мощите на монах Симеон. Още веднъж се убедихме ,че праведното дърво принася плодове на праведността.

Несъмнено, това радостно събитие отваря нова страница в историята. За да се види голямата гора, трябва да се отдалечим много от нея. Така и за да може да се види великият човек, трябва да мине време. В края на краищата, намирането на мощите ни призовава към движение напред: „… Никога не спирай. Просто върви напред, и това е всичко!“.

Вървя напред,

Все напред…

Дете…

Ясен поглед…

Като облак,

Цъфти

Нашата ябълкова

Градина.

Подигам очи:

Ето ме –

Побелял

Старец…

И облетях

Нашата градина

И до земята

Клюмнах…

(Иду вперед,

Всегда вперед...

Ребенок...

Ясный взгляд...

Как облака,

Цветет

Наш яблоневый

Сад.

Свой поднимаю

Взгляд:

Вот я –

Седой

Старик...

И облетел

Наш сад,

И до земли

Поник...)