Преди време “Всемирното православие” писа за празника на чудотворната икона на св. Богородица „Достойно Ест” в гр. Бухово И във фейсбук, където статията беше пусната, тя предизвика голям интерес. Читателите отправиха молба за повече информация относно личността на дарителя на иконата.

В интервюто г-н Емил Михов разказва за обръщането си във вярата, за промислителните срещи на Света Гора, за чудотворната икона на св. Богородица „Достойно ест” и за чудесата, станали със самия него и близките му:

На снимката: г-н Емил Михов с о. Филарет

Г-н Михов, при всеки човек е различно, вие как повярвахте в Бога?

Както казват хората, нищо случайно не става на този свят. Така и при мен. Преди време имах поредица от нещастия – бях и досега съм шофьор, заредиха се катастрофа след катастрофа, болници, счупени крака, ръце и просто бях докаран до отчаяние. Но може би точно тогава Бог ми помогна да попадна на Света Гора. И при първото ми отиване там с мен стана някакво чудо, нещо в душата ми, в живота ми се преобърна. Започнаха да стават все по-добри и по-хубави неща, животът ми стана по-лесен, имах някакво просветление ли, как да го кажа, не знам. За първи път тогава

почувствах истинското щастие и някаква страшна сила, която ме теглеше обратно на Светата земя, на Атон. На третия месец вече някакво неудържимо чувство ме караше да се върна там. В тогавашното време това беше много трудно, беше свързано с ред препятствия, визи, разходи, пък и тогава не бях толкова добре финансово, но направих всичко възможно да попадна пак на Света Гора. Тогава вече наистина се влюбих и душата ми остана в това свято място. Прозрях, че Господ е всичко, че който вярва в Него, не може да страда, че Господ винаги ще му подаде ръка. Отдадох се изцяло на вярата.

Вашата съпруга беше ли повярвала вече по това време?

Да, моята жена също страдаше, беше по болници, операции и т.н. По стечение на обстоятелствата, в болницата беше попаднала, легло до легло, с една жена, чийто баща е свещеник и постепенно, след всеки ден разговори, жена ми също започна да разбира доста неща за Бога, за вярата. Постепенно, не изведнъж, сърцата ни приеха Божията благодат, започнахме да посещаваме храмове, да спазваме всички пости, да се изповядваме, да се причастяваме, постепенно това все повече и повече се засилваше при нас. И най-вече се засили желанието ми за посещаване на Света Гора. И всичките си средства, всички спестявания, всичко отиваше за пътуванията ми до Атон.

По какъв начин се стигна до поръчката на чудотворната икона „Достойно ест”?

Един ден си направих сметка, че едно щастие не е ли споделено, то не е щастие. И ми хрумна идеята, че тук, моето родно село Бухово, хората доста са изстрадали, доста са отстъпили от вярата, храмовете бяха с катинари, свещеници почти нямаше. И ми дойде идеята едно малко късче от Света Гора да мога да го донеса заедно с моята душевна радост и стотици хора, които искат да се докоснат до вярата, до късчето от Света Гора, да имат възможност да го направят. Защото вие знаете, че там жени не допускат, а много исках също и жените, моята съпруга, роднини, близки, познати да могат да се докоснат до светостта. Така ми дойде идеята за поръчката на чудотворната икона „Достойно ест”. И започнах да взимам заеми, постепенно и жена ми отделяше, и аз отделях пари. Договорих се с руските монаси отец Филарет, отец Еникий и о. Паисий да ми помогнат за направата на иконата. Това продължи някъде около година и осем месеца. По-труден беше сръбърният обков, той се прави с много внимание, всяка фреска трябва да бъде най-близко до оригинала. На Света Гора има работилница за икони, където тези, които ги изработват, са само на хляб, вода и молитви. Желанието ми вече беше дошло, а като се врече човек в нещо, свързано с църквата, или ще умре, или ще го направи, не може да се откаже.

Как посрещнаха иконата в родното ви Бухово?

Първоначално беше много трудно. В буховския храм „Св. Николай Чудотворец” бяха влезли разколниците, ние не искахме да я даваме на тях и започнахме да я крием по къщите. После хората ми казаха, че не смеят да я държат у тях, понеже е много ценна. Върнах иконата на Света Гора, оттам ме укориха за малодушието, донесох я отново в България. Дадох я в банка, там ми взимаха по 40 лв. за съхранение. По онова време това бяха много пари. Бях до такава степен в отчаяние и безпаричие, задлъжнял на всеки, намирах се в бездънна яма, че бях решил да я дам на разколниците. Обаче жена ми излезе по-твърда: „Ще ядем хляб и сол – казва, - но няма да я дадем на тях!”

Владиката Николай, който тогава беше патриаршески викарен епископ, ми направи остра забележка, че тази икона не е за банка. Определи ми един месец срок да решавам. Искаше да я остави в „Св. Александър Невски”, искаха я от Кремиковския манастир, от Велико Търново, имаше доста желаещи. Но аз държах твърдо иконата да остане в Бухово, така съм си я нарекъл. По-нататък събитията се развиха по чудесен начин. Разколниците изведнъж си отидоха, а иконата зае мястото си в буховската църква. Беше голям празник за града, незапомнено литийно шествие, владиката, много гости. А заедно с иконата в енорията дойде един много добър свещеник, отец Георги Спасов.

Разкажете за началото на духовните ви срещи на Света Гора?

По стечение на обстоятелствата постъпих на работа в руското посолство. Получих назначение за един голям прием да отида до Света Гора и да докарам един монах. Още не знаех, че това е отец Филарет. И така, отидох със служебната кола, взех го и понеже пътят е доста дълъг, имахме време да поговорим, опознахме се. Оставих го на приема, на другия ден трябваше да го върна. И пак дълъг път, и пак си поговорихме. Той ми обеща, че ще направи всичко възможно да отида за повече дни на Света Гора. Така и стана, обади ми се след известно време и отидох. Тогава вече бях с него по-дълго време, той ми разказа доста неща за живота на монасите, за своя живот. Успяхме с него да посетим няколко манастира. Видях, че навсякъде го приемат с голяма почит. И постепенно разбрах, че е бил тридесет години отшелник в сибирската пустош и е търсел безмълвие, живял е без никакви контакти с околния свят. А сега вече от няколко десетилетия е отшелник на Света Гора, само на празниците отива в някой манастир да служи. Постепенно, не знам как, той ме допусна до себе си, защото това не е лесна работа, може да благослови някой, може молитва да прочете, но дотук, старае се да живее в отшелничество. Прие да ни дойде на гости в София, така и стана. И оттогава започнахме да се чуваме, да си пишем и като отидехме със Снежа, съпругата ми, в Гърция, го извиквахме да излезе зад светогорската граница, в Урануполи, взимахме му стая в хотела и така един или два дни беше с нас.

С кой друг от светогорските отци общувате по-често?

С отец Агатон, отец Амфилохий, с отец Паисий най-вече, той идва и служи в нашия храм „Св. Николай Чудотворец” в Бухово. Близки сме с отец Козма от българския Зографски манастир. Почти във всеки манастир имам приятели. Втората книга, която сега ще пиша, ще бъде за познанствата ми на Света Гора. За отец Нектарий, който е французин, отец Йоан, който е белгиец, за о. Сергий, който е американец. Съдбите им са такива, че звучат невероятно за нас, миряните. Например отец Сергий, който е имал в Ню Йорк собствен небостъргач и 7-8 хиляди служители, в един момент се отказва от това всичкото и става монах. Питах го не си ли е оставил десет долара дори, отговори, че не са му нужни, понеже Господ му дава всичко необходимо. Там има и един заслужил артист на Русия, който играе ролята на Иван Грозни във филма, той също е станал монах. Има един генерален директор, който е бил в дърводобива в Коми, кой също е приел монашество. Идва един прелом в душите им, отказват се от някакво огромно богатство, което вече виждат, че не е истинският живот, отказват се от света и стават монаси. Невероятни съдби, невероятни хора!

Какво беше първото ви впечатление от българския Зографски манастир?

Зограф е един от най-големите манастири на Света Гора и се намира в сърцето й, на 8 км от морето. До него се стига за 45 минути с кола и за час и половина пеша. Пътят е приятен, между маслинови дървета, сенчест. При първото впечатление, когато на 300 м се открие вече лицевата част на манастира, на всеки българин сърцето му и душата му трепва пред величието, което прадедите ни са изградили в онези трудни времена. Просто невероятно е, че без съвременната техника са направили такъв величествен Божий храм! Те са построили небето на земята! Самият манастир е величествен не само по размерите си, но и по съдържанието си, в него има може би най-много чудотворни икони. Тук е чудотворната икона на св. Георги Зограф. Ето накратко историята й: в Йерусалим изчезва ликът на светеца от тамошна икона, те молят зографи от нашия манастир да възстановят образа на св. Георги. И с кораб изпращат дъската, с размери 1 х 2 метра. Слагат я в работилницата и отиват на молитва. И какво е било учудването, когато на сутринта монахът, който трябвало да я рисува, вижда, че ликът на светеца се е появил в цялото си съвършенство! Започнал от радост да вика, дошли всички монаси и започнали да се молят и да благодарят. Един византийски монах, който бил по това време в нашия манастир, изказал неверие в чудото и с пръст поискал да размаже боята, за да докаже, че е прясна. Пръстът му залепнал за иконата и той започнал да крещи и да се тресе като от електричество. Колкото и да се опитвали да отделят пръста му от лика на св. Георги, той не помръдвал и накрая се наложило да го отрежат. И до ден-днешен пръстът си стои на иконата, личат си фалангите. Преди няколко години идвали от чужбина специалисти, взели от тъканта за изследване и то показало на колко години е бил човекът, чийто пръст е останал на иконата и кога се е случило това. Никой не може да обясни как е станало прилепването, с какво вещество.

Вие как разбрахте, че поръчаната от вас икона „Достойно ест”, изработена по оригиналната в Карея, е чудотворна?

Когато я донесох, отначало имаше недоверие, но в околните села станаха много чудеса с дечица главно, те са описани в книгата „Достойно ест - 10 години иконата в Бухово”. Хората си оставят телефони, адреси, за свидетелство на достоверността на написаното.

Един от случаите е в близкия Горни Богров. Едно 5-годишно детенце е с много тежка диагноза. Дядо му идва тайно на акатиста в петък, моли се. А в понеделник е трябвало да се направи сложна операция, без кой знае какви шансове. Родителите отиват в понеделник и лекарите им казват: „Взимайте си детето, всичко е нормално!” Никой не е можел да повярва – нито родителите, нито лекарите, че детето е живо и здраво. Майка му и баба му на празниците донасят погачи, за благодарност.

Имаше една жена, беше дошла от Америка, с нещо като проказа на ръцете, неизлечима, хиляди долари дала за лечение, но без резултат. На четиринадесетия ден си тръгна излекувана, оставила си е адреса. И още много-много случаи, чудесата се записват в книга. На мен самия иконата постоянно ми помага.

Богородичната икона промени ли по някакъв начин живота на вашето семейство?

Изцяло промени живота ни. Тя спаси голямата ми племенничка от явна смърт. Беше й направена операция от апендисит. Оказа се, че има непоносимост към пълната упойка. Вдигна 43 градуса температура и ни казаха да се готвим за най-страшното. Аз извиках по спешност един монах от Света Гора, отец Козма и той успя следобед да дойде. Тя беше вече на смъртно легло. След половинчасова молитва пред чудотворната икона племенничката ми дойде в съзнание! И до ден-деншен е жива и здрава, има си детенце. Събра се консилиум от Европа и казаха, че това е невероятно, от 100 процента такива случаи смъртността е 100 процента! Направиха и филм за спасяването на момичето, казва се „Тайният лечител”, излъчиха го по БНТ.

Кога се изнася за поклонение чудотворната икона?

В петък и в неделя, както и на големи празници. Сега на акатиста в петък църквата е пълна с народ, вече и в неделя се служи, тъй като през седмицата хората са на работа и не всеки може да дойде. Болката ми е, че жителите на Бухово, които идват на литургия и на акатиста, се броят на пръсти, макар че аз най-вече за тях донесох тази чудотворна икона от Света Гора.

С отец Филарет в Урануполи

Славянобългарският манастир „Св. вмчк. Георги Зограф” – 98 метра от основата на терасовидните градини до покрива

На път към Света Гора, в далечината се вижда връх Атон

Скалата на непрестанната молитва –

тук 12 монаси, по един на всеки час,

тайно от света се молят за всички хора;

с кошници им качват вода и хляб.

1.Изворът на Божията Майка, до Иверския манастир. Вляво, на празното сега място,

чудотворната икона св. Богородица Вратарница се е появила за първи път.

Водата в извора е сладка, макар че той е под морското равнище.

1.Манастирът „Св. Илия”

1.Църквата на Зографския манастир с чудотворната икона на св. великомъченик Георги Победоносец.

1. Руският манастир "Св.вмчк. Пантелеймон"на Света Гора, Атон

Благодарим на г-н Емил Михов и съпругата му г-жа Снежа Михова за любезното съдействие и предоставените снимки от семейния архив.

Въпросите зададе - Василка Нанева