Празникът Достойно ест (на 11 юни) , който това лято бележи началото на Петровия пост, събра в най-елничния ден – понеделник, мнозина вярващи в храма „Св. Николай Чудотворец” – гр. Бухово. Тук се намира чудотворно копие на прочутата православна светиня – иконата на св. Богородица „Достойно ест”, пред която всеки петък от 16 ч. се чете акатист. След него на душата на човек олеква и житейските грижите отстъпват. Документирани са множество чудеса, плод на вярата.

Светата Литургия оглави архимандрит Теофан, в съслужение с храмовото духовенство – о. Георги Спасов и о. Захари. В службата взеха участие и бяха двама предстоятели на столични църкви – иконом Йоан Куков от Ротондата „Св. Георги Победоносец” и иконом Антоний Алексиев от „Св. Димитър Солунски Чудотворец”, кв. Хаджи Димитър.

Свещеник Георги Спасов разказа историята на празника. На Света Гора – Атон, се намира една долина наречена „За пение” („За възпяване”), заради чудото, което се е случило тук през 982 година. В тази долина има множество килии, в които се подвизават монаси. В една от тях, посветена на Успение Богородично, наречена българската килия, в землището на манастира „Пантократор”, живеели двама отшелници, и двамата носели името Гавриил. Възрастният добродетелен инок Гавриил, тръгвайки на обичайното съботно бдение в столицата на монашеската република - Карея, поръчал на младия послушник да прочете сам богослужебното последование. Когато старецът заминал, послушникът започнал да чете правилото и пребивавал в умиление, като прибавял сълзи към молитвите. Когато четял Троичния канон, на вратата му се почукало. Той отворил и видял чужденец в монашески дрехи, който поискал да се помолят заедно. И накрая, когато се четял ирмосът „Достойно ест”, чуждият монах започнал да пее досега нечувана песен, а именно: „Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог” и след това добавил ирмоса „Честнейшую херувим...” („По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, тебе – истинската Богородица, величаем”).

Като чул тази непозната песен, послушникът поискал от чужденеца да му я напише, за да може и той да пее така на св. Богородица. Но тъй като в килията не се намерили хартия и мастило, монахът я записал с пръст върху каменна плоча. И о, чудо! Буквите се издълбали върху твърдия камък, като че ли били написани върху мек восък. Чужденецът се обърнал към брата и казал: „Отсега ти и всички православни така възпявайте Божията Майка”!, след което станал невидим. Това бил архангел Гавриил - същият този архангел, който благовестил на св. Дева, че ще зачене Божия Син, същият, който в края на живота й предизвестил славното й Успение.

Когато старецът се върнал от бдението, младият послушник му разказал за посещението на архангел Гавриил и му показал плочата с ангелския надпис. Вестта за чудото стигнала до патриарх Сисиний (995-998 г.) в Цариград и той написал до всички православни патриарси за новата Богородична песен, която и до днес се изпълнява на всяка Литургия в целия православен свят.

Отец Георги се обърна с благодарствени слова към благочестивото семейство – Емил и Снежа Михови от гр. Бухово, с чиито трудове в града преди повече от десетилетие е донесен чудотворният препис на иконата „Достойно ест”. Той обяви, че за днешния празник сем. Михови са дарили чаршафи за местната болница. След това свещеникът пожела Божията Майка да чуе молитвата на всички присъстващи, на техните сродници и на целия български народ.

Към приветствието се присъедини и архимандрит Теофан:

„Днешното евангелско четиво за сестрите на Лазар – Марта, улисала се в голяма шетня покрай скъпия Гост, и Мария – седнала при нозете на Христос и слушаща речта Му, ме подтикна да се обърна към вас, братя и сестри, които в този работен, делничен ден, отхвърлихте всички грижи и дойдохте в Божия храм, за да се насладите на Божествената литургия. Трябва да знаете, че това ваше идване няма да остане напразно, Бог ще ви благослови и преблагослови.”

Накрая беше отслужен водосвет и вярващите бяха поръсени със светена вода. Така укрепени от радостния Богородичен празник, християните встъпиха в подвига на Петровия пост.

Великият вход

Причастяване с Тялото и Кръвта Христови за прошка на греховете и за вечен живот

Проповед

Молитва