[28:1]  И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта. 
[28:2]  Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 
[28:3]  А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му. 
[28:4]  Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее. 
[28:5]  Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
[28:6]  А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог. 
[28:7]  Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно. 
[28:8]  И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го. 
[28:9]  След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха; 
[28:10]  те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща. 
[28:11]  След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите. 
[28:12]  И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни. 
[28:13]  Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли; 
[28:14]  там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим. 
[28:15]  Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри. 
[28:16]  Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше. 
[28:17]  След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. 
[28:18]  Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт; 
[28:19]  но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си. 
[28:20]  По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги. 
[28:21]  А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе. 
[28:22]  Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат. 
[28:23]  И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците. 
[28:24]  Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. 
[28:25]  Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки: 
[28:26]  "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите, 
[28:27]  защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря". 
[28:28]  И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят. 
[28:29]  Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си. 
[28:30]  Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него, 
[28:31]  като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено. 

1 

[27:1]  Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 
[27:2]  Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. 
[27:3]  На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. 
[27:4]  Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни, 
[27:5]  и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска. 
[27:6]  Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него. 
[27:7]  И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона. 
[27:8]  И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея. 
[27:9]  Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
[27:10]  и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни. 
[27:11]  Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 
[27:12]  И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват. 
[27:13]  Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит. 
[27:14]  Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *. 
[27:15]  Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните. 
[27:16]  И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията; 
[27:17]  като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха. 
[27:18]  На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара; 
[27:19]  а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 
[27:20]  Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим. 
[27:21]  И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. 
[27:22]  А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. 
[27:23]  Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, 
[27:24]  и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
[27:25]  Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено. 
[27:26]  Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 
[27:27]  Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя, 
[27:28]  и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега. 
[27:29]  И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне. 
[27:30]  А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа, 
[27:31]  Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси. 
[27:32]  Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън. 
[27:33]  И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 
[27:34]  Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. 
[27:35]  Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде; 
[27:36]  тогава се ободриха всички, та ядоха и те; 
[27:37]  а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 
[27:38]  А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето. 
[27:39]  Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба. 
[27:40]  И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието. 
[27:41]  Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. 
[27:42]  И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне. 
[27:43]  Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават, 
[27:44]  а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята. 

* Бурен североизточен вятър. 

* Сирт - известно песъчливо място край африканския бряг. 

28