ДЕЯНИЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ

[28:1]  И след като се спасиха тия, които бяха с Павла, познаха, че островът се казва Малта. 
[28:2]  Туземците иноплеменници показваха към нас необикновено човеколюбие: приеха ни всички и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 
[28:3]  А когато Павел събра много храсти и ги тури на огъня, една ехидна поради горещината излезе и се впи в ръката му. 
[28:4]  Туземците, като видяха змията, увиснала на ръката му, думаха помежду си: тоя човек е наистина убиец; затова, макар да се е избавил от морето, Божието правосъдие го не оставя да живее. 
[28:5]  Но той стърси змията в огъня и никакво зло не претърпя.
[28:6]  А те очакваха да му се яви оток, или веднага да падне мъртъв. Но, като чакаха дълго време и видяха, че му не ставаше никакво зло, измениха мнение и думаха, че той е бог. 
[28:7]  Около това място бяха имотите на най-първия в острова, на име Поплий; той ни прие и три дни гощава дружелюбно. 
[28:8]  И случи се, че бащата на Поплия лежеше, страдайки от огница и коремна болка; Павел влезе при него, помоли се и, като възложи върху му ръце, изцери го. 
[28:9]  След тая случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идеха и се изцеряваха; 
[28:10]  те ни почетоха и с много почести, а на тръгване снабдиха ни с потребните неща. 
[28:11]  След три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който бе презимувал на тоя остров и носеше знака на Диоскурите. 
[28:12]  И стигнахме в Сиракуза, дето останахме три дни. 
[28:13]  Оттам отплувахме и стигнахме в Ригия; а след един ден, понеже духна юг, стигнахме на втория ден в Потиоли; 
[28:14]  там намерихме братя, по чиято молба преседяхме у тях седем дена. И след това тръгнахме за Рим. 
[28:15]  Тамошните братя, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Три кръчми. Като ги видя Павел, поблагодари на Бога и се ободри. 
[28:16]  Когато дойдохме в Рим, стотникът предаде затворниците на воеводата, а на Павла позволиха да живее отделно с един войник, който го пазеше. 
[28:17]  След три дни Павел свика първенците иудейски и, като се събраха, думаше им: мъже братя, без да съм сторил нещо против народа или отеческите обичаи, от Иерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните. 
[28:18]  Те, след като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото у мене нямаше никаква вина за смърт; 
[28:19]  но, понеже иудеите се противяха, бях принуден да искам съд пред кесаря, обаче не с цел да обвиня в нещо народа си. 
[28:20]  По тая причина ви и повиках да се видим и поговорим; защото заради надеждата Израилева съм окован с тия вериги. 
[28:21]  А те му отговориха: ние нито писма сме получили за тебе от Иудея, нито някой от братята е дошъл да извести или каже нещо лошо за тебе. 
[28:22]  Но желаем да чуем от тебе това, което ти мислиш; защото нам е известно, че на това учение навред противоречат. 
[28:23]  И като му определиха ден, дойдоха твърде мнозина при него в странноприемницата; и той от сутрин до вечер им излагаше със свидетелства учението за царството Божие и ги уверяваше за Иисуса и от закона Моисеев и от пророците. 
[28:24]  Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха. 
[28:25]  Понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват; и в това време Павел им каза тия думи: добре е рекъл Дух Светий на отците ни чрез пророк Исаия, говорейки: 
[28:26]  "иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и няма да разберете, с очи ще гледате, и няма да видите, 
[28:27]  защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши мъчно слушат, и затворили са очите си, за да не би някак с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря". 
[28:28]  И тъй, да ви бъде знайно, че спасението Божие е изпратено на езичниците: те и ще чуят. 
[28:29]  Когато каза това, иудеите се разотидоха с голяма препирня помежду си. 
[28:30]  Павел живя цели две години в особена наемна къща и приемаше всички, които отиваха при него, 
[28:31]  като проповядваше царството Божие и учеше за Господа Иисуса Христа с пълно дръзновение, безпрепятствено. 

 

 

1 

[27:1]  Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 
[27:2]  Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. 
[27:3]  На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. 
[27:4]  Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни, 
[27:5]  и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска. 
[27:6]  Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него. 
[27:7]  И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона. 
[27:8]  И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея. 
[27:9]  Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше
[27:10]  и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни. 
[27:11]  Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 
[27:12]  И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват. 
[27:13]  Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит. 
[27:14]  Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *. 
[27:15]  Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните. 
[27:16]  И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията; 
[27:17]  като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха. 
[27:18]  На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара; 
[27:19]  а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 
[27:20]  Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим. 
[27:21]  И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. 
[27:22]  А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. 
[27:23]  Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, 
[27:24]  и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе.
[27:25]  Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено. 
[27:26]  Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 
[27:27]  Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя, 
[27:28]  и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега. 
[27:29]  И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне. 
[27:30]  А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа, 
[27:31]  Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси. 
[27:32]  Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън. 
[27:33]  И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 
[27:34]  Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. 
[27:35]  Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде; 
[27:36]  тогава се ободриха всички, та ядоха и те; 
[27:37]  а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 
[27:38]  А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето. 
[27:39]  Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба. 
[27:40]  И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието. 
[27:41]  Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. 
[27:42]  И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне. 
[27:43]  Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават, 
[27:44]  а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята. 

* Бурен североизточен вятър.
 

* Сирт - известно песъчливо място край африканския бряг.
 

28 

[26:1]  Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита: 
[26:2]  честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите, 
[26:3]  а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно. 
[26:4]  Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи; 
[26:5]  те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра; 
[26:6]  а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога, 
[26:7]  което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите. 
[26:8]  Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви? 
[26:9]  Наистина, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея; 
[26:10]  това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; 
[26:11]  и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове. 
[26:12]  С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, 
[26:13]  посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. 
[26:14]  Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 
[26:15]  Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. 
[26:16]  Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, 
[26:17]  като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, 
[26:18]  да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. 
[26:19]  Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно, 
[26:20]  но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. 
[26:21]  Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият. 
[26:22]  Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че щеше да стане, 
[26:23]  именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците. 
[26:24]  Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост. 
[26:25]  А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум. 
[26:26]  Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът. 
[26:27]  Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш. 
[26:28]  Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин. 
[26:29]  А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови. 
[26:30]  Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вереника и седящите с тях 
[26:31]  и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови. 
[26:32]  И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря. 

 

27 

 

[25:1]  А Фест, като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим. 
[25:2]  Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла 
[25:3]  и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя. 
[25:4]  Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и сам той скоро ще отпътува за там. 
[25:5]  И тъй, каза той, влиятелните между вас нека дойдат с мене и, ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят. 
[25:6]  И след като прекара у тях не повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдището и заповяда да доведат Павла. 
[25:7]  Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; 
[25:8]  а той, като се защищаваше, рече: с нищо не съм съгрешил ни против иудейския закон, ни против храма, ни против кесаря. 
[25:9]  Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене. 
[25:10]  Павел отговори: аз стоя пред кесарево съдище, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш. 
[25:11]  Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра; но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям. Кесарев съд искам. 
[25:12]  Тогава Фест, като поговори със съвета, отговори: кесарев съд си поискал, при кесаря и ще идеш. 
[25:13]  След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. 
[25:14]  И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, 
[25:15]  за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. 
[25:16]  Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. 
[25:17]  И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; 
[25:18]  обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; 
[25:19]  те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. 
[25:20]  Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, аз казах: иска ли той да иде в Иерусалим и там да бъде съден за това? 
[25:21]  Но, понеже Павел поиска да бъде оставен за августово разследване, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря. 
[25:22]  Тогава Агрипа каза на Феста: желал бих и сам аз да изслушам тоя човек. А той отговори: утре ще го изслушаш. 
[25:23]  На сутринта, когато Агрипа и Вероника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-първите граждани, по заповед на Феста доведоха Павла. 
[25:24]  И Фест рече: царю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иерусалим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. 
[25:25]  Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо достойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред августа, реших да го пратя нему. 
[25:26]  Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипа, щото след разследването да имам какво да напиша. 
[25:27]  Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа и обвиненията против него. 

 

26 

[24:1]  След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някои си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла. 
[24:2]  А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше: 
[24:3]  винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи - у тоя народ добри сполуки. 
[24:4]  Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч. 
[24:5]  Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, 
[24:6]  който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон; 
[24:7]  но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи, 
[24:8]  като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме. 
[24:9]  И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй. 
[24:10]  Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита. 
[24:11]  Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение. 
[24:12]  И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа, 
[24:13]  и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват. 
[24:14]  Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците, 
[24:15]  и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват. 
[24:16]  Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците. 
[24:17]  След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси. 
[24:18]  При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум, 
[24:19]  някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене. 
[24:20]  Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, - 
[24:21]  освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес. 
[24:22]  Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий. 
[24:23]  И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него. 
[24:24]  След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса. 
[24:25]  А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам. 
[24:26]  При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него. 
[24:27]  Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови. 

 

25 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре