Книгата на Паисий е озаглавена: История славяноболгарская о народе и о царей и светих болгарских и о всех деяния и бития болгарская.

Най-напред Паисий излага важността на историята, изтъква, че тя има голямо възпитателно значение. Чрез нея човек престава да бъде прост и незнаещ. След като е изучил историята на своя народ, той няма да се срамува, когато го питат нещо от нея, а ще може да отговори. Изучаването на историята може да ни достави умствена наслада, понеже историческите сведения ни дават възможност да хвърлим поглед от високо върху далечното и близкото минало на народите, върху всичко онова, което се е вършило и се върши. От историята ние можем да извлечем ценна поука, можем да се приучим да управляваме себе си, да черпим подкрепа в несретите на живота, да побеждаваме враговете си, да укротяваме размирниците и да живеем в мир.

Прочети още: ОСНОВНИ МОТИВИ В ПАИСИЕВАТА ИСТОРИЯ

„О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци.

Прочети още: ИЗ „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” – СВ. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ (2)